Увод
Преди да изложим информацията за Александър Белев, трябва да направим уговорката, че наличната документация по темата е изключително оскъдна. Превратностите в България и смутните дни около и след 9 септември 1944 г., създават достатъчен „документален хаос“. Много свидетелства, спомени, разсъждения на участници в дейността на КЕВ (Комисарство по еврейските въпроси) и други „артефакти“ са унищожени къде умишлено, къде не, от комунистическата власт и участниците в т.нар. „Народен съд“.
Това, което съм се постарал да направя, е опит да „осветля“ доколкото мога личността на Белев, да проуча убежденията му, да разясня кои са мотивите му, кое е дало талсък на делото му и какво се е случило със самия него в дните около преврата от 1944 г.
Ранни години
Александър Георгиев Белев е роден на 7 юли 1900 г. в гр. Лом. За семейството му се знае много малко. Майка му е италианка, а баща му Георги Белев е средно заможен, занимаващ се с търговия.1 Младият Александър първоначално учи в родния си град, а по-късно семейството се премества в София. Завършва специалност право в Германия..2 Още от младежките си години, той силно се интересува от политика. Възгледите са му изключително националистически, характеризиращи се с желание за силна, стабилна и социално справедлива България. В своя автобиография, писана през пролетта на 1944 г., Александър Белев разкрива механизмите, които са задвижили желанието му да участва активно в политическия живот на страната.
Влияние на „Ратници за напредъка на българщината” върху идеите на Александър Белев
През 1936 г. той се запознава посредством неговия колега и бъдещ министър на вътрешните работи Петър Габровски с водача на „Ратници за напредъка на българщината“ – професор Асен Кантарджиев3. Имайки предвид идеологията на „Ратник“, не е трудно да се проследи как тази организация повлиява на Белев. Той става член и се включва активно в дейността й. Неговите националистически възгледи намират приложение, примесени с пропагандиран антисемитизъм. Във „Верую на ратниците за напредъка на българщината“ ясно са изложени основните идеологически принципи и постановки на движението, като идеята за силната държава, за защита на расата и кръвта, за запазването на Православната църква, за социално справедлива държава, против комунистите, спекулантите и капиталистите4. Движението на проф. Кантарджиев се обявява и срещу всички политически партии, желае забраната им, както и премахването на Парламента, като институция, понеже тя не действа. Според ратниците, политиката на демократичните и буржоазни партии разделя обществото, отслабва съпротивителния дух и това става предпоставка за навлизането в България на чужди капитали и идеологии, като марксизмът, демокрацията, либерализмът, чужди борсови спекуланти и други.

Ратниците надигат глас и срещу влиянието на евреите в общественополитическия живот на страната. Те са за изгонването им. В списание „Идем“ (основният печатен орган на организацията) са изложени данни за участието на евреите в производството и икономиката на България.5 Идеите на антисемитизмът по това време набира скорост в Европа, особено след 1933 г., когато в Германия на власт идват националсоциалистите на Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа германска работническа партия (НСГРП), постепенно овладява властовия, икономическия и военния ресурс на страната. Ехото от парадите и законодателството срещу евреите, идващо от надигащия се Трети райх, отеква и в България. Всички тези предпоставки окончателно оформят Белев като убеден националист и антисемит. Той поглъща с небивал интерес ратническата литература, участва в изграждането на структури и става главен редактор на списание „Идем“6. Редакторският му офис се намира на ул. Клементина 11, тел. 2-78-82, с чекова сметка за абонамент 3957, в София7. След като Александър Белев става редактор на списанието, то изключително бързо набира популярност и приканва българите да се абонират за него, а то от своя страна ще „изпълни към тях българския си дълг“8.
Статии на Александър Белев по „Еврейския въпрос”
Като главен редактор, Белев също публикува свои статии посветени на еврейския въпрос в „Идем“. В една от статиите си озаглавена „Еврейският въпрос“, той защитава идеята, че евреите не са и никога няма да бъдат част от българската нация. Прилага процентно отношение в икономиката и прави сравнение с участието в нея на българи и евреи. Белев разглежда еврейския проблем и като стопански най-вече. Според него, културата на нацията спада, поради вмешателството на евреите в нея чрез участието им в театрите, оперите, книгоиздаването и филмите. Той предвижда бъдещи стълкновения с евреите, поради техните действия насочени срещу българската държава, поради възможността им да се прикриват за фразата „лоялни граждани“, а всъщност да не са никак такива.9 В друга своя статия „История и мит“,

Александър Белев разглежда проблема за историческото наследство и приемствеността на българите от предците. Защитава искрено и борчески културния подем и национално могъщество на България във вековете назад, смятайки че и сега това е възможно, само и единствено чрез борба. Изцяло подкрепя българският национален идеал за обединение и икономически подем.10 Така формулирани тезите и възгледите на Белев, става напълно ясно в каква насока ще се развива той. „Ратници за напредъка на българщината“ оформя в съзнанието на Белев чувство за дълг към нацията, стриктност, дисциплина и жертвоготовност. Тези качества ще се покажат на лице, когато той става Комисар по еврейските въпроси през 1942 г. Идеологически и исторически подготвен, Белев става една от активните личности в РНБ и се издига.
РНБ и Закона за защита на нацията

След като Петър Габровски става министър на вътрешните работи на 15 февруари 1940 г. в първото правителство на проф. Богдан Филов, той започва системно да налага идеологията на ратниците доколкото може. С избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. и с установяването на все по-близки връзки на Царство България с Третия райх, започва подготовката за приемането на закон, който по подобие на този в Райха да ограничи правата на евреите, да спре болшевишката пропаганда и опасност, да защити българските национални интереси и Царството, да „предоотврати гражданска война“. На 7 октомври 1940 г. Петър Габровки внася в 25 ОНС, II редовна сесия Законопроект за защита на нацията.11 Дебатите в Парламента са ожесточени. Всички леви и либерални политици застават на позицията „ПРОТИВ“. Управляващото мнозинство, има превес и в речите им се забелязва изключително настървение. Най-разгорещените спорове се създават около постановленията свързани с евреите в България. В своите речи Габровски и Дочо Христов открито нападат евреите и марксистите. Според Петър Габросвки, религията на евреите не е като останалите вероизповедания. Тя се явява опасност за държавната цялост, според него огромна част от икономическите лостове са в ръцете на евреи и чужденци. Нападнати са, че имат култ към парите и богатството и лихвата.12 Въпреки големите спорове и сблъсъци, Законът за защита на нацията е приет и на 15 януари 1941 г. с указ на цар Борис III номер 3 е утвърден.13 Около месец и половина след това, България влиза в Тристранния пакт на 1 март 1941 г., а ЗЗН започва реализирането си. Дейността на Белев се засилва.

Подготовка на Александър Белев в Германия за създаването на Комисарство по еврейските въпроси
Със заповед на Габровски от 29 декември 1941 г., Александър Белев е изпратен в Райха за 20 дни, в които трябва да усвои методите на антисемитското законодателство, за да ги приложи в България. Изпратен е с пари на Министерския съвет.14 Докато Белев е в Берлин, в този период се провежда Конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 г., на която присъстват Адолф Айхман, Райнхард Хайдрих (началник на СД в СС), Алфред Розенберг и други водачи на Райха, на която се взима становища по решаването на еврейския въпрос в Европа. Опитите ми да открия, дали Белев се е срещнал с някои от ръководителите и участниците на конференцията не се увенчаха с успех, но в официалния протокол от събранието, името на Александър Белев не фигурира и със сигурност може да се каже, че той не е присъствал във Ванзее. Усвоеният материал, който Белев получава в Германия го пренася в България и започва изграждането на институция, която да вземе мерки за уреждането на еврейския въпрос в България.
Александър Белев начело на Комисарството по еврейските въпроси

На 26 август 1942 г. с постановление 70 на МС е прието създаването на Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ), като Белев е назначен за ръководител на учреждението (комисар).15 За дейността на Комисарството съм писал в друга статия(прочети тук – Част I и Част II), и сега няма да разглеждам тясно действията му, но тук е редно да се вмъкне, че КЕВ е стриктно създадено и развито от самия Белев. Той създава няколко отдела, както и фонд „Еврейски общини“, чиято дейност е да конфискува движимото и недвижимото имущество на евреите, а след това да ги изселва в провинцията, в т.нар. „етапни лагери“. На 22 октомври 1942 г. е изпратена вербална нота от Германската легация в лицето на Адолф Хайнц-Бекерле до МВРНЗ, относно мерките, които България трябва да вземе по организирането на еврейския проблем.16 Комисарството изпълнява стриктно възложените задачи, ръководено от комисар Белев. Това, което той научава през годините като юрист, това, което той показва като организатор в РНБ го прилага сега с пълна сила. Стриктността, точността, бързината и идеологически натовареността на Комисарството под водачеството на Белев го правят една от най-добре организираните и действащи държавни институции в България по това време, макар и с мрачна слава.
От декларации, които Белев е попълвал във Взаимнозастрахователна и спомагателна каса, преди да стане комисар в КЕВ, може да се види какви възнаграждения е взимал, като служител. Месечната му брутна заплата с повишение за прослужено време за години е 5970 лв. Застраховката му е 20 000 лв, като той отделя вноски всеки месец по 39 лв.17 В други декларации от 6 февруари 1943 г., например се посочва, че като юрисконсулт в МВРНЗ за периода 1 януари 1942 г. до 3 септември същата година, Белев е взимал бруто заплата 58 477 лв., като от тях са приспаднати суми за ергенски данък (Белев не е семеен, затова и няма наследници), връхнина и застраховки, като вскичко това общо възлиза на 8 859 лв.18 Тези данни могат да покажат, как държавата се грижи за държавните служители и как ги мотивира да извършват определената им дейност.
Сътрудничество между Александър Белев и Теодор Данекер и депортацията на евреите от новоосвободените земи

От самото създаване на КЕВ се осъществяват директни връзки с германските служби, които отговарят само за еврейския въпрос. При срещите си в сградата на Комисарството по еврейските въпроси (ул. Дондуков), с германски представители, Александър Белев говори без преводач и насаме. През ноември 1942 г. като съветник по еврейските въпроси в България пристига СС- хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер, изпратен лично от Адолф Айхман, за да помогне на Белев и КЕВ да се справи с поставените задачи. Данекер не е случаен. Той е работил по този въпрос във Франция и има достатъчно опит.19 През цялото време на организирането, изпращането, изселването на евреите в провинцията в „етапните лагери“, Теодор Данекер и Александър Белев стриктно следят за изпълнение на плановете. Евреите трябва да бъдат подготвени за изселване от „етапните лагери“ в Полша. Подобни лагери има край София, Плевен, Сомовит, Ямбол. Съвместните дейности на двамата началници стигат до сключване на споразумение, подписано на 22 февруари 1943 г. за транспортирането на 20 000 евреи от „новоосвободените земи“ (Вардарска Македония и Западните покрайнини), като от тях в крайна сметка са извозени само 11 000 човека.20

Краят на Комисарството по еврейските въпроси и спасяването на българските евреи
Следващите събития осуетяват изцяло плановете на КЕВ и на СС, поради обществения натиск, намесата на цар Борис III и влиянието, което оказва Българската православна църква. На 10 март 1943 г. е спряно депортирането на евреите от територията на Царство България в Източните области на Райха. Дейността на КЕВ започва постепенно да намалява. На 9 октомври 1943 г., Александър Белев е снет от длъжността комисар в КЕВ и е преназначен за директор на разположение към Централното управление на МВРНЗ със заповед на новия министър Дочо Христов, а германските легации по еврейските въпроси малко по малко се изтеглят от България.21 Той продължава да поддържа своите антисемитски възгледи, дори и при това положение. За комисар на КЕВ е назначен Христо Стоманяков родом от Плевен. Комисарството продължава да съществува до август 1944 г, но със затихващи функции.
Последните дни на Александър Белев

Събитията от 1944 г. се оказват преломни за Царство България. След като Червената армия навлиза в пределите на страната, на 9 септември е извършен преврат и правителството на Константин Муравиев пада. Новата власт попада в ръцете на Отечествен фронт. Около тези мътни дни, Александър Белев се разделя с дългогодишната си секретарка Лиляна Паница (всъщност и негова любовница) и прави опит от Кюстендил да се прехвърли през границата извън България. Доколкото има косвени свидетелства, той е арестуван на гарата в града и на път за София е застрелян от предводителя си (четник от местна партизански група). Така завършва живота си една от най-забулените личности в българската история от този период. Невъзможността да се открият повече документи

за Александър Белев, се оказва и трудно пресъздаването на обективен и истинен животопис. Надеждата остава, някой ден да се открият повече материали за Белев и КЕВ, за да се създаде по-пълна картина на онези отминали времена.
Библиография:
1ЦДА, Личен картон на Александър Георгиев Белев, с. 1;
2пак там;
3ЦДА, Автобиография на Александър Белев, оп. 150, с. 1-9;
4ЦДА, оп.4, а.е. 402, „Д“, Верую на Ратници за напредъка на българщината, с.1-3;
54ЦДА, оп.4, а.е. 402, „Д“, Искания на РНБ;
6пак там;
7ЦДА, Абонамент за „Идемъ“;
8пак там;
9Белев, А., „Идемъ“ списание, „Еврейският въпрос“ с. 3-4;
10Белев, А., „Идемъ“ списание, „История и мит“ с. 3-4;
11Сборник, Обречени и спасени, Синева, 2007, с. 162;
12Габровски, П., Реч произнесена от трибуната на НС, 1940, с. 4-21;
13Сборник, Обречени и спасени, Синева, 2007, с. 166;
14Сборник, Комисарство по еврейските въпроси, ЦДА, с.7;
15Сборник, Обречени и спасени, Синева, 2007, с. 171;
16Сборник, Комисарство по еврейските въпроси, ЦДА, с. 16;
17Декларация на Александър Белев, МВРНЗ;
18МВРНЗ, Удостоверение на Ал. Белев, 6.II.1943;
19Сборник, Обречени и спасени, Синева, 2007, с. 324-325;
20пак там, с. 340-341;
21ЦДА, МВРНЗ, Заповед на Дочо Христов, 9.X.1943