Новата програма на ОФ – от политическа организация към просветно движение и обществена опора на новата власт

Словослагателското отделение на в. „Отечествен фронт“ септември 1944 година Източник: ФОТО-АРХИВ ТОДОР СЛАВЧЕВ
Следващата важна точка на проведения конгрес е новата програма на ОФ. Сред задачите, които си поставя организацията е „Възпитание на българския народ в духа на Конституцията на Народна Република България и борческите свободолюбиви традиции на народа.” Посланието към народа съчетава в себе си законността в държавата и патриотизма на българина. Предвижда се организацията да е „обществена опора на народната власт”, да привлича народа в управлението на държавата и местните органи, да спомага за отчетността на органите на властта пред народа, да разпространява научни знания за развитието на природата и обществото сред населението, да осигури равенство на националните малцинства пред законите и държавата и тяхната свобода да се учат на майчиния си език. В Програмата на ОФ е залегнато още: пълното премахване на неграмотността и то в най-кратки срокове, като заедно с това в страната да се изгради система от школи, курсове, лекции, университетски библиотеки, театри, кина при участието на народните читалища.

По всичко личи, че главната дейност на Отечествения фронт ще е свързана с културна и просветна дейност, въпреки че за I–ви петилетен план (1949 – 1953 г.) акцентът пада върху трудово-културните бригади и най-вече Бригдирското движение. Освен това, през 50-те години, ОФ ще бъде в услуга на българското село и ще съдейства за дейностите на земеделските кооперации (засяване, събиране на култури и др.).

Сред най-важните резултати на Втори конгрес е приемането на нов Устав на организацията. Генералната промяна е в Глава I Характер и задачи, чл.2, където се казва: „Отечественият фронт се изгражда като единна народна обществено-политическа организация в цялата страна на демократически начала.” Промяната в същността на организацията предопределя и нейните задачи и дейности. От чисто политическа коалиция ОФ се превръща в обществена организация, която трябва да „мобилизира силите на българския народ в подкрепа на НАРОДНАТА ВЛАСТ (курсивът мой – б.а.) за осъществяване на нейните мероприятия и да упражнява обществен контрол върху нейните органи.”

Всенародността на ЕОПО се гарантира от чл.1 на Устава, определящ я като „…съюз на работническата класа и трудещите се селяни”, но заедно с това се подчертава и от Георги Димитров. В своя материал в сп. „Ново време” той пише, че да бъдеш член на ЕОПО няма значение каква е твоята политическата принадлежност (визират се партиите от ОФ), но заедно с това организацията дава възможност „…и за всички ония заблудили се в миналото от демагогията на опозиционните водачи наши български съграждани, които осъзнават своята временна заблуда да се приобщят…” Интересен и важен момент е, че този, който не е член на ОФ, не може да е член на партиите от коалицията.

Така виждаме ясната взаимовръзка между управляващите и гражданите. Само след година Отечественият фронт ще се превърне в част от апарата на БКП, дори негова функция. От друга страна се дава възможност и на тези, чийто политически виждания и настроения до този момент не са съвпадали изцяло с водещите партии, но искат да се включат в обществения живот на България. Отечественият фронт се превръща и в „пристан” за безпартийните, тъй като една от целите на комунистите е всеки един български гражданин да бъде обхванат от държавния апарат и да му се влияе по един (партиен) или друг (обществен) канал. Тази форма на ОФ, като ЕОПО, е идеална за целта.

За реализацията на по-голямата част от задачите, които си поставя държавата и ОФ в изграждането на социалистическото общество към ЕОПО се приемат като колективен член следните масови организации: Общият работнически професионален съюз (ОРПС); Общият земеделски професионален съюз (ОЗПС); Съюза на народната младеж (СНМ); Българския народен женски съюз (БНЖС) и Съюза на бойците против фашизма. Наблюдаваме идеалната формула, дело на ПБ и ЦК на БРП/к/, посредством ЕОПО се обхващат всички съсловия и части на българското общество, останали извън комунистическата партия, но под техен контрол. Това са работниците, част от земеделците, младежите, жените, малцинствата, професионалните съюзи и борците против фашизма.

Накрая, но не и на последно място, основният правен документ на ОФ определя като задължение публично-политическите акции в страната да се организират и провеждат от името на Отечествения фронт. Това дава една широкоспектърна възможност за изява и действие на ЕОПО, но също така и по безпрецедентен начин БРП/к// БКП да влияят на българското общество и да провеждат своята политика.

 Заключение

От създаването си през 1942 г. до провеждането на Втория си конгрес през 1948 г. Отечественият фронт преминава през няколко исторически и организационни периода. Възникнала като съюз срещу фашизма, постепенно ОФ се превръща в политическа коалиция, като накрая достига до единна обществена организация. Ролята и значението на Отечествения фронт, в този първи, най-ранен негов период на съществуване, се изразява в това, да бъде мощна част от политиката на БРП/к/, един нужен гарант за единството на партийната коалиция и средство за пропаганда на комунистите.

 

Библиография

Архивни единици:

ЦДА, ф.1Б, оп.6, а.е.9, 17, 34, 197 и 213;

Публикувани документи:

  1. Вторият конгрес на Отечествения фронт, Издание на Националния съвет на Отечествения фронт, 1948г.;
  2. Далин, А. и Ф.И.Фирсов, Димитров и Сталин (1934 – 1943). Писма от съветските архиви, ИК „Прозорез”, с.52
  3. Позив на НК на Отечествения фронт към българския народ против правителството на Муравиев, на борба за спасяване на Отечеството, 5 септември 1944г., – В: 65 години Отечествен фронт-съюз, Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2008, с.235
  4. Димитров, Г. Отечественият фронт, неговото развитие и предстоящи задачи, Ново време, №1/ 1948

Статии и студии:

  1. Баева, И. Георги Димитров – историческа личност на XX век и исторически образ на XXI век” – В: Георги Димитров в обществента и в научната памет, С., 2012, с.18;
  2. Калинова, Е. Възникване на Отечествения фронт в годините на Втората световна война – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012, том 1;
  3. Калинова, Е. Мястото и ролята на Отечествения фронт в годините на „Народната демокрация” (1944-1947г.) – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012;
  4. Кандиларов, Е. Отечественият фронт от коалиция към единна общественополитическа организация – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012;
  5. Марчева, Ил. Историята на една предизвестена смърт, или краят на организираното женско движение в България (1944 – 1950), Епохи, кн.1/ 1998;
  6. Мигев, Вл. Масовите организации в България в епохата на социализма (1944-1989г.) – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, ЦИПИ, С., 2010;
  7. Мигев, Вл. За някои неверни становища до 10.XI.1989 г. за мястото и ролята на ОФ в българската история – В: 65 години Отечествен фронт-съюз, Изд. „Захари Стоянов”, С., 2008

Монографии:

  1. Знеполски, Ив. и колектив, НРБ от началото до края, ИИБМ, С., 2011;
  2. Исусов, М. Сталин и България, УИ „Св.Климент Охридски”, С., 1991;
  3. Калинова, Е. и Искра Баева, Българските преходи (1939 – 2010), С., 2010;
  4. Огнянов, Л. Държавно-политическата система на България (1944 – 1948), С., 2007;
  5. Христова, Н. Българският случай. Култура, власт, интелигенция 1944 – 1989 г., НБУ, С., 2015

Справочници:

  1. Благоева, С. Георги Димитров. Биографичен очерк, Издателство на БКП, С., 1949
  2. Кьосев, Х. и Георги Мишков, Българска комунистическа партия. Исторически справочник, Партиздат, С., 1985
  3. Хаджиниколов, В и колектив, Георги Димитров. Биографичен очерк, Партиздат, С., 1973, с.141

Периодичен печат:

  1. Отечествен фронт, бр.4/ 12.09.1944г., бр.6/ 14.09.1944г., бр.10/ 18.09.1944г.,

бр.14/ 22.09.1944г., бр.23/ 3.10.1944г., бр.33/ 13.10.1944г.

  1. Народно дело, бр.340/ 30 септември 1945г.;

Интернет сайтове:

  1. Национален статистически институт http://www.nsi.bg/Census/SrTables.htm [достъп към 05.07.2018г.];
  2. Конституция на НРБ от 6.12.1947г., http://www.parliament.bg/bg/18 [достъп към 15.07.2018г.];
  3. Фотоархив Тодор Славчев, http://photoarhiv-todorslavchev.com/?p=3806 [достъп към 15.07.2018г.];

Свързани статииОще от същия автор...