Финансиране на Отечествен фронт

Важен момент в развитието и дейността на Отечествения фронт е неговото финансиране. Издръжката на комитетите се осъществява посредством четири главни канала: от държавата, от партиите, фонд концерти; вечеринки и др. От така приведените примери се вижда, че основния паричен поток идва от правителството и най-голямата партия в страната. Тази политика ясно показва зависимостта на ОФ от държавата и БРП/к/. По този начин се осъществява и контрол над организацията по места.

В началото на 1947 г. се провежда поредното заседание на ПБ (24 януари), чийто решения имат пряко отношение към дейността и ролята на ОФ. Според висшия партиен орган на комунистите комитетите трябва „…да развиват най-разнообразна дейност в помощ на държавните органи във всички области”, да подобрят дейността си като „обществено-политическа организация на българския народ.” Сред заключенията, направени на събранието е, че „Ръководител на народа НЕ Е (курсивът мой – б.а.) правителството, което е изпълнителна власт, а Националния комитет (на ОФ – б.а.)” Посредством направените препоръки и констатации се подчертава надпартийността на ОФ, като заедно с това се внушава, че организацията не е подчинена на държавата, а точно обратното. Извежда се на преден план значението на Отечествения фронт в лицето на НК като организатор на народа и реален ръководител на страната. Това е един красноречив пример за демагогия, тъй като на същото заседание комунистите определят финансирането на организацията, което, както описах по-горе, е главно от държавата и БКП/к/. Целта на подобно твърдение е да се внуши на обществото, чрез партийните представители в комитетите на ОФ и разбира се печатът, че народа е държавата, а не някоя организация, партия или политическа формация.

Ролята на читалището в българския обществено-политически живот под ръководството на Отечествен фронт

Няколко дни по-късно, на 4 февруари, ПБ отново се събира. Сред разискваните теми в партийния висш орган е ролята и мястото на читалището в българския обществено-политически живот. Културното средище, символ на родното Възраждане, се явява едно от приоритетните социални места за БРП/к/ и ОФ върху които те трябва да влияят. От доклада на Никола Кондарев разбираме, че властта след 9 септември 1944 г. полага сериозни грижи за читалищата, като броят им само за 2 години и половина е нараснал с 623 и към януари 1947 г. в България вече има 3 623. Според документа читалището представлява „…организационно (т.е. използва се за нуждите на БРП/к/ – б.а.) и културно-просветно средище, център, главно за младежите.” Последното твърдение е подкрепено с данни за извършената дейност на читалищата през 1945 г. само за една година са изнесени 15 515 сказки, 11 960 театрални представления, 37 483 кино-представления, проведени са 250 вечерни училища, 50 курса за неграмотни.

Предвид значението на читалищата в живота на българина и новите политически реалности в страната, ПБ взема две много важни решения на това свое заседание от 4 февруари 1947 г. На първо място, за по-добрата работа и укрепване на институцията към читалищата трябва „…да се отделят 1-2 от БРП/к/ като главната им партийна и обществена работа да бъде в читалищата.” Второ, „Изградените до сега културно-просветни комитети за координиране на общата културно-просветна работа при читалищата да преминат и се изграждат при комитетите на Отечествения фронт, с център читалищата.” С така приетите решения за читалищната дейност се вижда, че институцията подлежи на политизиране и контрол от страна на Отечествения фронт. Не случайно е споменато, че културно-просветните средища привличат повече младежите, което автоматично ги превръща в своеобразни пунктове за пропаганда сред подрастващите.

От друга страна, ясно и недвусмислено, се затвърждава бъдещата роля и задачи на ОФ като ЕОПО. Още един отличен пример за последователност и ритмичност в политиката на БРП/к/ що се отнася до формирането на най-голямата обществено-политическа организация в страната. Умело е използвана уникалната институция за Европа и света – читалището, което същевременно е и със сериозна историческа натовареност в паметта на българина.

Чия е идеята за създаването на ЕОПО?

От гледна точка на историческата коректност, трябва да заявя, че дълго време в историографията се приемаше, че идеен двигател за създаването на ОФ като ЕОПО е на Георги Димитров. Сериозно застъпена теза, която през последните години бива преразгледана. Сериозна стъпка в това отношение прави Владимир Мигев. Според него идеята е взаимствана изцяло от Югославия. Припомняни, че още през септември 1947 г. в Полша се състои съвещание на ръководствата на управляващите партии от европейските страни на съветския блок, където се приема да се извърши ускорено утвърждаване на диктатурата на пролетариата ПО ПРИМЕРА И ОПИТА (курсивът мой – б.а.) на Югославия.

Легитимация на връзката ОФ – БРП /к/ Държава

От ляво на дясно : Антон Югов, Димо Казасов (?), Георги Трайков, Георги Димитров, Кимон Георгиев, Александър Оббов, Дамян Велчев, неизвестни – митинг за обявяване на Републиката, площадът пред Парламента, септември 1946 г. Източник: lostbulgaria.com

Следващата голяма крачка е новата конституция на НРБ от 4 декември 1947 г. В Глава V Местни органи и държавна власт, чл.52 е записано: „При изпълнение на задачите общинските и околийски народни съвети се опират на ИНИЦИАТИВАТА (курсивът мой – б.а) и на широкото участие на народните маси и техните политически, професионални, МАСОВИ (курсивът мой – б.а.) и др. организации.” Така по категоричен и недвусмислен начин, посредством основния закон на държавата, се легитимира работата и задачите на ОФ. Нещо повече. По този начин се официализира връзката и зависимостите между организацията и държавата. Не е случайно и това, че само два месеца по-късно се провежда Втори конгрес на Отечествения фронт, на който се определят главните негови дейности в следващите години, сред които е и избор на членове на народните съвети. Както отбелязва и Владимир Мигев, това остава във времето главната ниша за работа на ОФ. Тази симбиоза между тях се засилва с течение на времето. Достига се до там, че на Трети конгрес на ОФ (май 1952 г.) се взема решение „За сливане работата на Отечествения фронт с тази на съветите”.

Историческа легитимация на Отечествения фронт

 

Image result for георги димитров
Георги Димитров

Между приемането на новата конституция и ключовият V конгрес на БРП/к/ се провежда Втори конгрес (2-3 февруари 1948 г.). На този форум се приема нова програма на организацията, Устав и ръководство. В началото на конгреса Георги Димитров в своя доклад, който е публикуван дни преди конгреса в сп. „Ново време”, проследява историческия път и развитие на Отечествения фронт, разглеждайки го в три основни етапа:

  1. От 17 юли 1942 г. до 9 септември 1944 г. Това е времето, в което ОФ е организатор на съпротивата срещу германците и „монархо-фашистката диктатура”;
  2. От 9 септември 1944г. до 9 май 1945 г. В този период „централна задача на Отечествения фронт бе: „Всичко за фронта, всичко за бързото завоюване на окончателната победа над фашизма, над хитлеристките злодеи и разбойници…Период на разпространение и укрепване на ОФ”;
  3. След победата във Втората световна война (Димитров има предвид след победата на антихитлеристката коалиция, начело със СССР в Европа, т.е. 9 май 1945г.) до февруари 1948г. – Втори конгрес. Министър-председателят на НРБ определя като централна задача на ОФ „…борбата за постигане на справедлив мир, за отстояване на териториалната цялост и национална независимост на страната, за възстановяване на народното стопанство, за обезвреждане на активизиралите се с чужда помощ реакционни, саботьорски и вредителски елементи.” Според Димитров това е момента, в който организацията се е наложила като „единствена обществено-политическа сила в страната.”;
Безспорно това са етапите на развитие на ОФ след прочитането на програмата му по Радио „Христо Ботев” през 1942 г. Проследявайки историческото развитие на организацията Димитров не пропуска да отбележи, че идеята за общ фронт срещу фашизма се заражда още по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По този начин се цели да се демонстрира, че ОФ има сериозна устойчивост в българското общество и не е в резултат на Втората световна война или наложен отвън, а точно обратното, че е дело на българския народ. Не бива да забравяме и факта, че Георги Димитров е и един от главните идеолози на Фронта в Европа, станал актуален след VII конгрес на Коминтерна. Неговата роля и значение за създаването на ОФ се потвърждават и по време на Втория конгрес на Отечествения фронт, проведен през 1948 г. В първите редове на Устава на организацията, приет от конгреса, се казва, че
„Отечественият фронт се създаде по инициативата на водача на БРП/к/, Георги Димитров, през годините на германската окупация…”