Динамичните процеси в страната, протичащи в периода септември-декември 1944 г. показват, че Отечествен фронт намира нужните сили и начини да се внедри успешно като политическа коалиция сред българското обществото. Това става благодарение на БРП/к/ и главно на тяхното ръководство. Само за няколко месеца след извършения преврат комунистите успяват да наложат своята политическа визия в управлението на държавата, посредством заетите от тях две ключови министерства – на вътрешните работи и на правосъдието. За кратко време успяват да монополизират ОФ, използвайки го като параван за своите действия.
Отечествен фронт от политическа към единна обществено политическа организация (ЕОПО)
Следващият етап от развитието на ОФ е свързан с плавното преориентиране характера на организацията. От чисто политически съюз, борещ се срещу фашизма, Отечественият фронт се превръща в единна обществено-политическа организация (ЕОПО), изцяло под контрола на БКП.
Комунистите много добре разбират силата и ролята на масовите организации за тоталното и окончателно завземане на властта. На заседание на ПБ от 12 декември 1944 г. тези организации са класифицирани в 7 групи, като ясно се заявява, че „Работническата партия, която е главния организатор на ОФ…добре оценява значението на тия масови организации.” Нещо повече. Приета е и Директива за работа в масовите организации. Според нея „При всяка масова организация и съюз на същата да се създаде комисия от 3-5 партийци (от БРП/к/ – б.а.). Решенията на партийните ръководства и масовите отдели, отнасящи се до определената масова организация се поставят пред партийната комисия в тази организация, която от своя страна, не по пътя на командването и нареждането, а по пътя на разясняването и обсъждането се старае да направи тези решения като такива на самата организация и нейното избрано ръководство…” Това е момента, в който ясно и точно се показва отношението на БРП/к/ към тези обществени структури. За първи път се конкретизира начина по който ще се работи с тях и къде е мястото им в общата концепция на БРП/к/. С включването на „партийци” в структурите на тези организации се целят главно три неща.
Първо, упражняване на контрол от страна на комунистите. Твърде важно, особено в този съвсем начален период на властване в страната, където трябва да се проучат всички, а враговете да бъдат премахнати.
Второ, прокарване на идеите и решенията на партията.
Трето, постепенно овладяване на дадената структура отвътре.
Инфилтрация на БРП /к/ сред масовите организации чрез Отечествен фронт
Първи по значение са определени стопанските организации (кооперациите). Там процесът на прочистване и подчинение е най-мащабен, благодарение на НК на ОФ и МВР. Това е естествено, тъй като България на този етап все още е предимно аграрна страна и по-голямата част от населението живее в селата.
След земеделците се нарежда Българския народен женски съюз (БЖНС). Към 1945 г. дружеството обединява над 200 000 жени. Благодарение на новата власт жените получават пълни политически права. Те са определени в Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола от 17 октомври 1944 г.). По-късно залягат и в Конституцията на Народна Република България (НРБ) от 1947 г. в чл.72. Това е в унисон с идеологическата политика на режима – „…опит за пълна социална и политическа унификация на обществото, за игнориране на различията между хората като социални и биологични същества за сметка на общото между тях.” Както младежките организации и движения, така и женските подлежат на централизация от страна на БРП/к/ и разбира се на пълното им овладяване и подчинение.
Още един много важен момент е, че Наредбата-закон от 17 октомври 1944 г. в най-кратки срокове се материализира. В изборите за 26 ОНС (края на 1945 г.) са избрани за първи път в парламентарната история на България 14 жени, представителки на ОФ партиите.
Сред най-масовите обществени организации към края на 1944 г. се нареждат още: Общ съюз на българските занаятчии (120 000 занаятчии); Български червен кръст; 11 спортни организации с водещи – Ловнострелческа „Сокол” (60 000 члена), Български туристически съюз (60 000 члена) и Български колоездачен съюз (40 000 члена). В последната, 7-ма група, се обособяват интелектуалците, свободните професии и културните организации, сред които водеща е Българо-съветското дружество.
Важен момент при разглеждане въпроса за масовите организации в България е създаването на Общия работнически професионален съюз (ОРПС). Още при самото си възникване в края на 1944 г. съюза е поставен под ръководството на комунистическата партия. До 1948 г. играе важна роля за подобряване живота на трудещите се. В началото на 50-те години на XX век е възприет сталинския модел на социализъм, където профсъюзите се обезличават и формализират. Съюзът е важен, тъй като обединява тази социална класа на обществото, която, заедно със селяните, се явява движеща при извършения преврат на 9 септември 1944 г. От друга страна тя е типичната помощна структура на БРП/к/, чрез която да наложи властта сред народа.
Първи изменения в същността на Отечествен фронт
На заседание на ЦК на БРП/к/ от 6 февруари се коментира предстоящия Първи конгрес на комитетите на ОФ, който трябва да се проведе от 9 до 12 март с.г. в София. Именно на това съвещание се представят първите конкретни изменения на същността на Отечествения фронт. В протокола от заседанието, в частта му озаглавена „Каква ще бъде ролята на ОФ движение покрай парламента?” се представя новата визия на ОФ в българското общество след висшия форум. Въвежда се нов термин за Отечествения фронт – „движение”. Това е ясен сигнал за начало на преустановяване политическите функции на организацията, или свеждането им до минимум.
Така например се казва, че „ОФ движението ще бъде инициатор, политически организатор на масите и контрольор на управлението.” Организацията на ОФ, вече като движение, „…ще осигурява провеждането в живота на икономическите, политическите и др. мероприятия на властта, ще организира обществени инициативи.” Виждаме изменение същността на дейност на организацията, превръщайки я по-скоро в социален инструмент в ръцете на БРП/к/ и проводник на държавната политика. Измененията служат за една солидна основа, върху която комунистите стъпват, за да продължат с осъществяването на плановете си на пълно овладяване на ОФ и държавата. Въпреки това обаче те не бързат да го правят, въпреки че признават своята водеща роля в държавата и ОФ. Заявяват, че все още този момент не е дошъл – „Въпроса за ръководната роля на партията трябва да се постави по-скромно…Задачите, които стоят сега пред страната, не са по силата на една партия и на един слой от народа.”
Предвидените и представени по-горе промени в характера на ОФ обслужват изцяло интересите на БРП/к/. Не случайно в същия документ се казва, че „При изграждането на ОФ комитетите не трябва да се държи на пропорционалността в НК, а без разлика в партийната принадлежност да се избират членове.” На пръв поглед това изглежда като отстъпка, компромис или дори демонстрация на демократичност от страна на БРП/к/, но реално дава възможност на комунистите да овладеят комитетите легално отвътре. Към този момент те вече разполагат с информация какво е разпределението на партийните членове от ОФ коалицията в клубовете на организацията по места в страната и се чувстват сигурни и спокойни.
Това е и причината толкова смело да приемат така направените предложения за структурния състав на ОФ клубовете. Централният комитет на партията се запознава със статистиката на свое заседание от 12 февруари. Според данните, представени от секретаря на НК на ОФ Цола Драгойчева, комунистите са 14 хил., земеделците – 3 хил., звенари и социалдемократи – 1 000 и независими – около 1 200. Констатира се и причината за преимуществото от страна на БРП/к/ пред останалите партии. Тя се дължи главно на това, че съществуват комитети на ОФ във фабрики и предприятия, където земеделци и звенари няма.
Отечествен фронт „…следва твърдо и без колебания външната и вътрешната политика…” на БРП /к/
Решителната крачка към промяна характера на ОФ е направена в навечерието на Първия конгрес на ОФ комитетите. На 24 февруари Политбюро на БРП/к/ провежда заседание. На него се приема Резолюция по дейността на НК на ОФ и на комитетите на Отечествения фронт. Документът окончателно финализира подготовката на конгреса, определя същността и линията на организацията след 12 март. Отечественият фронт трябва да подкрепя и да съдейства на правителството, препоръчвайки „…да се следва твърдо и без колебание външната и вътрешна политика…” Към тези задачи се добавя и главната роля на ОФ – да участва в прочистването от фашистките елементи и създаването на земеделските кооперации. Заедно с това от ПБ правят оценка на масовостта на ОФ и присъствието на комитетите в политико-обществения живот на българина. Подчертават, че „Още към края на първото тримесечие (септември – декември 1944 г. – б.а.) не остана град или село, предприятие или учреждение без свой комитет на Отечествения фронт…Тези комитети извършиха огромна работа и си спечелиха голям авторитет като политически организатор на народните маси, на техните инициативи и като най-близки помощници на управлението и органи на обществено масов контрол над него.”
Първият конгрес на ОФ комитетите е тържествено открит в Народния театър на 9 март 1945 г. Продължилият четири дни форум на практика приема решенията на ЦК на БРП/к/ от 6 февруари 1945 г. и тези на ПБ от 24 февруари с.г. Това най-ярко си личи в доклада на Цола Драгойчева. Тя подчертава, че „борческият” характер на комитетите до 9 септември 1944 г. се трансформира в нова роля – „действителен посредник между правителството на ОФ и целокупния български народ”, изразител на интересите му и „контролен орган”, и посочва еволюцията във функциите на клубовете, които трябва да мобилизират и ръководят инициативите и ентусиазма на масите. Разбира се, мотивът за единството, но не само в ОФ, стои на челно място във всички изказвания, което е една демонстрация на сигурност в средите на Отечествения фронт, в НК и като цяло в „боевия съюз” срещу фашизма. Това е търсен ефект от БРП/к/, тъй като им носи така нужното на този етап политическо спокойствие.
