Корейският военен конфликт е първата гореща точка в отношенията между САЩ и СССР по време на Студената война. Едва пет години след края на един от най-унищожителните и кръвопролитни милитаристични сблъсъци в историята на човешкото развитие, светът се изправя пред нов, вещаещ още по-апокалиптичен изход. Разполагайки вече с ядрено оръжие, двете суперсили – Съединените щати и Съветския съюз, заедно със своите съюзници, застават на прага на война, която благодарение на здравия политически разум, не се превръща в унищожител на близо 1/3 от земното кълбо.

В настоящата статия нямам за цел да представям нови данни или факти, свързани с конфликта, или да правя интерпретации и анализи на вече известни истини. Ще се опитам да концентрирам вниманието си върху участието на България и българското общество в този военен конфликт, с помощта на официални документи, преса от периода и най-новите изследвания по темата.

Геополитическа обстановка преди Корейската война

Опростена карта на Северна и Южна Корея, границата на 38 паралел и Великите сили, които стоят зад тях.

Ситуацията на Корейския полуостров след края на Втората световна война много наподобява тази в Германия. Това мнение се споделя от много историци, сред които Надя Бояджиева, Евгений Кандиларов, Джон Гадис. Налице са промосковски и провашингтонски правителства, съществува първоначален план на САЩ Корея да бъде контролирана от Съединените щати, СССР, Китай и Великобритания за 5 години (подобно разделение наблюдаваме и в Германия, дори в самият Берлин, но с участието на САЩ, СССР, Великобритания и Франция). Идеята е изоставена на по-късен етап, тъй като има сериозна съпротива от лидерите на Северна и Южна Корея.

За САЩ и СССР, е важно да постигнат колкото се може по-широки сфери на влияние в света. Европа (в това число Германия – б.а.) се превръща в център на американската и съветската политика. От друга страна, Корея се превръща в другата пресечна точка на интересите на Москва и Вашингтон през 50-те години, но този път в Азия. Интереси, свързани не толкова в икономически или някакъв друг аспект, а по-скоро в политически, символ на глобалното противопоставяне, символ на характера на Студената война.

  Важен момент при възникване на военния конфликт на Корейския полуостров е отношението на САЩ и СССР към двете азиатски държави, намиращи се на него.Съединените щати започват да изтеглят войските си от Южна Корея през втората половина на 40-те години на XX в., като окончателно това приключва през 1949 г. Примерът е последван и от СССР.

Освен, че изтеглят армията си от полуострова, от Вашингтон многократно заявяват, че Корея е извън техния обсег на интереси. Дори самият държавен секретар на САЩ по това време Дийн Ачесън през януари 1950г., само половин година преди началото на войната, набляга, че Южна Корея не попада в американския „защитен периметър”.

От друга страна, Съветският съюз няма възможност, а и не желае да започва каквато и да е война, особено срещу САЩ, предвид това, че само преди 5 години е участвала в най-големия военен конфликт в света за последното столетие. Според руския историк Рудолф Пихоя, освен за Вашингтон, но така и за Москва, Корея НЕ Е (курсивът мой – б.а.) в обсега на техните политически интереси след края на Втората световна война

Началото на войната

Внимание! Вие преминавате 38 паралел (границата между Южна и Северна Корея)

Войната на Корейския полуостров избухва на 25 юни 1950 г. с преминаването на севернокорейски военни части през 38-я паралел (границата между двете Корея – б.а.). Поведението на Пхенян тогава, а и по-късно, се определя от историци и анализатори като агресия от страна на КНДР. Това е повод да се задейства за първи път Глава VII от Устава на ООН – колективна защита от агресия. Съединените щати безпроблемно се включват във войната, поставяйки на преден план решението за намеса, взето от ООН. Съветският съюз не успява да наложи вето, тъй като по това време техен представител в организацията няма.

Съединените американски щати след 5 март 1946 г. имат една основна задача – да възпрат комунизма по принцип, а не по стратегически съображения, да не позволят комунистическата агресия да продължава да се разпространява безнаказано, т.е. налице е един чисто символен момент. Тази идея е широко разпространена сред политическия елит на САЩ, а допълнителен неин катализатор се явяват успехите на комунизма както в Европа (преврата в Чехословакия през 1948г.) така и в Азия (победата на комунистите в Китай през 1949г.).

От друга страна, Корейската война спомага за разпространението на доктрината Труман в Пасифика. Това кореспондира с по-горе казаното – възпиране на комунистическата заплаха във всяка една точка на земното кълбо.

         Позиция на Народна република Българя  

 В тази извънредна ситуация, в която е поставен света, участие взема и НРБ. Поела по пътя на „най-верен” съюзник на СССР, от София реагират на военния конфликт в унисон със съветската позиция – осъждане на агресията от страна на САЩ и нейните съюзници. Само шест дни след започване на войната от Политбюро на ЦК на БКП излизат с решение, с което изразяват своята политическа подкрепа към корейския народ. Нещо повече. От ПБ дават нареждане да се организира подкрепа в цялата страна, да се гласуват резолюции против агресията на американците в Корея на събрания, конференции и заседания на партията по места.

Резултат с изображение за Васил КоларовБългарската държава е в дипломатически отношения с КНДР след края на Втората световна война още от 29 ноември 1948г., когато външният министър на НРБ Васил Коларов (на снимката) изпраща телеграма до Пхенян, с която признава азиатската държава. За пръв пълномощен министър в КНДР е изпратен Янко Петков (декември 1950г.), а през януари 1953г. в София пристига Ко Бон Ги.

Това е важен момент от развитието на отношенията между двете държави. От една страна е част от политиката на Москва за политическо обединение на всички социалистически и комунистически държави в един блок, от друга, това дава една сигурност на лидерите в Пхенян при избухването на военния конфликт през лятото на 1950 г. Всяка една помощ, колкото и малка да е тя, е от значение в общата борба на Изтока със Запада.

Първата безвъзмездна материална помощ за Северна Корея

Тази убеденост в братска дружба и взаимопомощ между държавите, които се противопоставят на политиката на САЩ и нейните съюзници не закъснява. Разчитайки на нея и позовавайки се на признанието от страна на София още на 30 юни 1950 г. (пет дни след началото на военните действия) от Пхенян пристига искане за помощ. Извънредния и пълномощен посланик на КНДР в СССР Дю Ен Ха моли България за изпращане на 80 хил.макари с конци и 100 тона прежда. Тази молба е удовлетворена и с решение на ЦК на БКП от 18 октомври 1951г. исканите стоки са предоставени напълно БЕЗВЪЗМЕЗДНО (курсивът мой – б.а.) на севернокорейския народ.

Така се полага началото на българската държавна стоково-финансова помощ за КНДР. Както ще видим по-нататък тя ще продължи и ще се разшири. В следващите месеци отзвукът от войната сред гражданите на НРБ придобива значителни размери и от своя страна българската общественост се включва активно в помощ на корейския народ. България демонстрира твърда и категорична държавна и гражданска позиция, като заедно с това подкрепя КНДР политически и икономически.

България „…против въоръжената интервенция на американските империалисти срещу корейския народ“

Протест срещу Корейската война в София, 1951 година

От 7 юли „Работническо дело” започва да публикува поредица от статии, които показват всеобщото възмущение на българския народ от военната намеса на САЩ в Корея. Първият материал засвидетелства позициите на работници от различни заводи в София и страната. Така например работниците и служителите от ДИП „Електрометал” заявяват: „Ние сме против въоръжената интервенция на американските империалисти срещу корейския народ…Осъждаме американската интервенция и искаме изтегляне на американските войски от Корея.” В същия дух се изказват и работниците от завод „Вълко Червенков”, ДИП „Т.Петков” и ф-ка „В.Иванов”.

Протестите на работниците продължават и през следващата седмица, когато в редакцията на вестника се получават десетки копия от телеграми, адресирани до Съвета за сигурност на ООН или до ЦК на БКП. Трудещите се от Стара Загора настояват за преустановяване на военните действия, като заедно с това изпращат и „братски привет на героичния корейски народ”. Старозагорските работници са подкрепени от колегите си от: МТС „Георги Димитров” – Търговище, мелница „А.Югов”, „Наркооп” – Пловдив”, „Месоцентрала” – Михайловград, ДИП „Чавдар”, ДИП „Панайот Волов – Коларовград” и др.

Антивоенните и антиамерикански настроения бързо се разпространяват сред обикновените хора. За този исторически момент партизантката от отряд „Чавдар” Василка Никифорова си спомня: „По това време сред бългрите повече от всичко можеше да се чуят думите: Да помогнем на сражаваща се Корея! По лицата на хората, срещащи се по улиците и селищата, ясно се виждаше изписано чувството на ненавист към американските империалисти.”

 На 5 юли 1950г. Националния комитет за защита на мира излиза с предложение да се организират протестни митинги в Сливен, Толбухин, Габрово, Пазарджик, Свиленград, Кърджали, Смолян, Сандански, Петрич, Кюстендил, Берковица, Кула и Видин. За София митинга е насрочен за 20 юли. Тук е мястото да отбележим, че още на 28 юни 1950 г. на извънредно заседание в Рим на Националния комитет на привържениците на мира се приема всеобщо възвание срещу американската агресия в Корея.

В рамките на месец юли българската държава приема още един официален документ, с който непротиворечиво изразява позиция към войната на Корейския полуостров. В Декларацията на ЦК на БКП ясно се казва, че агресията на САЩ е „…гнусно престъпление срещу мира” и определя това като повод за превръщане на Корея и Тайван във военна база срещу СССР. Освен това се настоява „…незабавно прекратяване на тези разбойнически действия.”

Резултат с изображение
Вълко Червенков

Тази позиция е подкрепена и с поздравителен адрес на Вълчко Червенков до председателя на Министерски съвет на Корейската народна република Ким Ир Сен, публикуван на първа страница във в-к „Работническо дело” от 14 юли 1950г. В него се заявява, че „Народна република България, целият трудещ се български народ братски и искрено поздравява правителството на Корейската народна република” и „доблестния корейски народ”. Българският министър-председател декларира, че с победата на севернокорейците ще „укрепне лагерът на мира, демокрацията и социализма.”

 

 

Отговорът от Пхенян не закъснява. В радиограма от 15 юли с.г. Ким Ир Сен благодари на България и българския народ за отправения „братски привет и пожелания”, като заедно с това гарантира, че „агресията на американските империалисти няма да сломи боевия дух и гордите чувства на корейския народ.” Така се полага началото на публичната епистоларна комуникация между ръководителите на българската и севернокорейска държава от времето на войната. До края на конфликта на страниците на партийния официоз на БКП ще бъдат публикувани още няколко подобни поздравителни адреса от двете страни. Това е ярък пример, как чрез пресата се внушава на обществото единството и взаимната подкрепа на социалистическите и комунистически държави, тяхната консолидация срещу САЩ и западните държави.

Резултат с изображение за Ким ир сен
Ким Ир Сен

Активни протестни действия

Втората половина на юли полага началото на активните протестни действия на българския народ. В столицата и по-големите градове на страната се организират митинги, на които се стичат стотици граждани. Кулминацията е в столицата, където вечерта на 20 юли на пл. „Народно събрание” се стичат около 200 хиляди в защита на мира и корейския народ. С плакати „Делото на мира е право, то ще победи!”, „Да живее Съветския съюз – опората на мира!” и „Вън от Корея американските завоеватели!”, заедно с портрети на Сталин, Георги Димитров и Вълко Червенков, софиянци изразяват солидарността си към азиатския народ, но заедно с това и надежда за мирно разрешаване на проблема на Корейския полуостров.

alt
Райко Дамянов

 

Важен момент от проведения митинг е речта на подпредседателя на Министерски съвет и член на ПБ на ЦК на БКП Райко Дамянов, който ясно и недвусмислено заявява, че основните виновници за разклатения световен мир са Съединените щати, като единствено Съветския съюз и държавите с народна демокрация се противопоставят на тази политика.

Хуманитарна помощ от Народна република България за Северна Корея 

През септември 1950 г. се полага началото на активната хуманитарна помощ за корейския народ, която ще продължи до самия край на войната. От една страна тя е организирана от държавата, от друга – помощта идва от обикновените хора на НРБ. Именно вторият канал, по който се събират стоки и парични средства, прави най-много впечатление. Това е демонстрация на човечност, хуманност и съпричастност със страдащия народ на Корея. Ентусиазмът и желанието на обикновения българин да помогне на народ, намиращи се на повече от 8 200 км. от него е доказателство за неговите добродетели.

Погледнато от друга страна, това потвърждава силата на идеологическата борба между Изтока и Запада, в така създалия се биполярен политически свят след края на Втората световна война. Именно действията и реакцията на обикновения човек в една социалистическа държава са многократно по-силни като послание за света (особено за западния), отколкото правителствени декларации или речи. Българската комунистическа партия насърчава своите граждани в тази насока, посредством изградената си структура по места, но заедно с това, за реализирането на тази политика, тя разчита на силите и въможностите и на другата голяма обществена организация в страната – Отечественият фронт.

Сред първите, които събират финансови средства, са работниците от кариерата на километър 41 на ж.п. секция. Те даряват сумата от 12 600 лв. за „борещия се героичен корейски народ”. Техният пример е последван от колегите им от ДИП „23 декември”(10 900 лв.), рудничарите от мина „Злата” (15 000 лв.), 157-а организация на ОФ на I район в София (32 320 лв.), трудещите се от Свищовска околия, които за кратко време събират колосалната сума от 350 000 лв., II-ра ППО при МВР (800 000 лв.), работниците от монтажната бригада на ВЕЦ „Петрово” (18 000 лв.) и десетки други от цялата страна.

Културните среди в България в подкрепа на Северна Корея

Войната в Корея вдъхновява и представители на литературните среди в България. Така на страниците на партийния и държавен печатен орган излизат стихове, посветени на борбата на корейския народ. Първото произведение от подобен характер е на Никола Фурнаджиев, озаглавено „Корея ще победи!”. В разгара на военните действия в началото на 1952 г. последват още две – на Валери Петров „Корея” и на Павел Матев – „Към корейския боец”. Всички те, възхваляват корейския човек и войник,  дълбоко се възмущават от действията на САЩ, като заедно с това прославят Ким Ир Сен и борбата срещу агресора. Безспорно, те са част от политическата пропаганда, демонстрация на това колко голяма част от населението на НРБ е съпричастно с корейския народ, от една страна, и колко възмутено е то от агресията на САЩ, от друга.

Изключвайки Фурнаджиев, който тогава е на 47г. и вече е доказан и уважаван автор, то Петров и Матев тепърва започват да градят своето име и кариери. Разбираем е патосът, с който пишат. Той е част от времето, което го изисква. Напълно са наясно, че без подобна риторика няма как да успеят да се развият в социалистическа България за в бъдеще.

Безспорно военният конфликт в Корея  е един от катализаторите на мнението, че предстои нова глобална война, предизвикана от Запада и най-вече от Съединените щати. В тази връзка на 25 декември 1950 г. НС гласува с пълно единодушие Закона за защита на мира. Още в чл.1 на този закон ясно се казва, че се „забраняват подстрекателството и пропагандата на война като най-тежки престъпления против мира и народите.” За подстрекателите, без значение формата и начина на извършване, е предвидено наказание от „доживотен строг тъмничен затвор”, а за пропагандаторите – „строг тъмничен затвор до 15 години”, като заедно с това осъдените по този закон се наказват с лишаване на част или на цялото им имущество (чл.4).

Изключителната строгост на закона показва значението на проблема за войната, но също така има за цел да предпази страната от лица, които биха могли да бъдат заплаха за мира и сигурността. От друга страна, той е и плод на манифеста на Втория световен конгрес на привържениците на мира, проведен във Варшава (ноември 1950г.).

Безспорно, българската държава в първите месеци на войната в Корея заема очакваните от нея политически позиции. Действията и са точни и премерени. Те не са толкова в подкрепа на корейския народ, колкото имат за цел да обслужат интересите на Москва. Подкрепата дадена за Корея е подкрепа за СССР и целия Източен блок, необходима и задължителна част от противопоставянето между двата блока към този момент.

От друга страна, обикновеният човек в НРБ изразява своята загриженост и съчувствие към корейския народ и искрено желание за помощ. Под ръководството и организацията на БКП и ОФ, българите с огромно желание правят първите стъпки в осъществяването на хуманитарната и финансова помощ за КНДР, която в следващите месеци на войната ще се засилва и ще се превърне в държавна политика. Тук е мястото да отбележим, че до октомври 1950 г. българската държава събира помощи на стойност 53,6 млн. лева, главно храни, медикаменти и облекло.

Първата севернокорейска делегация в България

 Добрите дипломатически отношения между България и Северна Корея са потвърдени в дадения прием на 31 декември 1950г. от Председателя на Президиума на Върховното народно събрание на Корейската народнодемократична република Ким Ду Бон в чест на първия посланик на НРБ Янко Петков. Три месеца по-късно българската държава приема първата Севернокорейска делегация след началото на военните действия. На 23 март 1951г. на аерогара София са посрещнати Цой Чан Ик, Пак Енж и Ли Се Ен. Пред събрание в кинотеатър „Република” водачът на делегацията произнася реч, в която изказва своята радост от възможността да се срещне с българските работници и селяни, българската трудова интелигенция. Цой Чан Ик благодари за моралната и материална помощ от страна на България, която до този момент е оказана и която непрестанно се оказва. На няколко пъти отбелязва, че най-хубавото на НРБ е, че хората в нея живеят в мир.

Медицинска помощ за Северна Корея

По същото време се активизира и дейността на Българския Червен кръст. Заедно с Министерството на народното здраве и Министерството на вътрешната търговия изрзяват готовност пред ПБ на БКП да окажат медицинска помощ на Корея – хирургична болница за 250 души, 150 вида лекарства на стойност 50 млн.лева и превързочни материали за 30 млн. лева. До края на годината част от тази помощ вече е в Корея.

На 21 април 1951г. във в-к „Работническо дело” е публикуван Апел на НС на ОФ, призоваващ активното събиране на средства (главно дрехи) в подкрепа на пострадалия корейски народ и преди всичко за неговите деца.

Призивът на ОФ в следващите седмици придобива реални измерения. В края на април и началото на месец май БЧК в Провадия и ОФ осъществяват акция по събиране на помощи. За броени дни се събират над 500 бр. различни дрехи и 46 650 лв. Вълчидолци за същия период успяват да комплектоват 300 предмета и сумата от 40 000 лв. В Новопазарска околия до 1 май околийският съвет на Червения кръст изпраща 23 колета с 1 100 предмета. В град Пловдив и околията изграждат общо 1 218 комисии за приемане на подаръци с 6 804 члена. За по-малко от месец събраните предмети са 4 701. На свой ред трудещите се от Бургаска околия успяват да съберат до началото на юни 24 651 предмета. В началото на януари 1952г. пристига телеграма от Корейския Червен кръст. В нея се изказва благодарност за оказаната помощ от своите български колеги през изминалата година.

В средата на август 1951 г. Вълко Червенков, като министър-председател, изпраща поздравления от името на българския народ до своя севернокорейски колега.  Ден по-рано, на 14 август, председателят на Президиума на НС на НРБ Георги Дамянов изпраща подобни поздравления до своя колега в Северна Корея Ким Ду Бон.

Поредните писма на дружба са последвани от посещение на българска делегация в КНДР в началото на ноември с.г. За 16-те дни, които престояват в държавата, Георги Караславов, Мария Кирилова и Димитър Полянов посещават градовете Синиджу, Чонджу, Пхенян и други градове и села, пострадали от разрушенията на войната. Акцент във визитата се поставя върху отношението на корейците към българския народ: „Навсякъде делегацията е била най-радушно посрещната от корейските трудещи се, които са изразявали спонтанно своите чувства на братска любов и благодарност към нашия народ…”

По-малко от месец след завръщането на българската делегация от КНДР с решение на ПБ от 17 декември 1951г. на корейската държава е изпратена помощ (хранителни продукти и други материали) на стойност 1 042 839 000 лв. Една част от тези стоки, на стойност 644 043 000 лв., са ОСВОБОДЕНИ (курсивът мой – б.а.) от данък върху оборота, а останалите пари са изплатени от Министерство на финансите за сметка на резервния фонд на Министерски съвет. Това е най-голяма материална помощ от страна на НРБ към севернокорейския народ по време на войната. В началото на 1953 г. ПБ на ЦК на БКП взема още едно решение за стоково подпомагане на КНДР. То се изразява в храни, платове, дрехи, машини, акумулатори, кондензатори и др. на стойност 28 666 884 лв. Тази помощ е БЕЗВЪЗМЕЗДНА (курсивът мой – б.а.)

Две медицински бригади в помощ на Северна Корея

Резултат с изображение за Български червен кръст 1950

 По време на войната и малко след това България изпраща и 2 медицински бригади. Първата, начело с д-р Константин Мичев, остава в КНДР в периода 1952-1954 г. Втората, начело с проф. д-р Герасим Митров, пребивава в Северна Корея от 1954 до 1956 г. Екипът на първата бригада е със срок на действие една година, след което той е подменен с нов (февруари 1953г.), до 20 души. За всеки един от членовете и от ЦС на БЧК са предвидени по $60 месечно за посрещане на ежедневните им нужди.

Ролята и значението на екипите е от голяма важност за корейците. По време на войната в създадените от българите 4 госпитала преминават 25 000 ранени и болни. Според един от докладите на д-р Мичев, след края на войната задачата на българите е била да обучат медицински персонал. Така в болницата в Синиджу преминават през обучение около 2 000 души.

Доброволна помощ за Северна Корея през 1952 г.

Наред с огромната държавна помощ за КНДР през 1952 г. подкрепата от обикновения българин продължава с пълна сила. Така например под ръководството на БКП, ОФ, БЗНС, БЧК и Българо-съветското дружество (БСД) в Берковска околия за кратко време са събрани 32 000 подписа в подкрепа на Пакта на мира, над 7 500 подаръка и 700 000 лв. Работниците от ДИП „Студогон” град Сталин на 25 януари вземат решение да подпомогнат 5 корейски деца и в рамките на един ден събират сумата от 20 000 лв. за подаръци. От своя страна офицери и войници от поделение „Н” в морския град събират 460 000 лв. за закупуването на одеала, винтяги, горно и долно бельо.

От ДИП „Средна гора” – Панагрище, работници събират 30 350 лв. и дрехи. Служители от гара Златарица, Еленско „събират скъпи подаръци за братска Корея”, а Ангел Дуджев, Илия Чакалов и В.Папазов даряват по 1 500 лв. ДИП „Острица” в гр.Смолян се събира 42 000 лв. за облекло. На събрание на работници  в авторемонтната работилница на УАТ София се събират 46 000 лв. Трудещите се от гара Левски, Плевенско събират 120 000 лв., като сред тях се отличава машинистът Тодор Тодоров, записал 5 000 лв. В Свиленградска околия се събират 6 032 предмета, сред които вълнени фланели, рокли, палта, както и 745 м. плат.

Представените по-горе примери, са една много малка част от събраните предметни и парични помощи за корейския народ през 1952 г. Те продължават и през следващата година, до самия край на войната.

Нови демонстрации в защита на Северна Корея в България

Изключителна активност на населението и българската общественост има и във връзка с употребата на бактериално оръжие в Корея от САЩ в началото на 1952 г. Вълна от протести заливат цялата страна. Сред първите, които изразяват своето възмущение са членовете на Клуба на културните дейци в София. Приета е резолюция, в която се казва, че „…българските учени, отдадени на мирен, творчески труд и поставили науката изцяло в служба на строителството и прогреса, заклеймяват зверствата на американо-английските канибали и подкрепят борбата на героичния корейски народ за свобода и независимост.” Кулминацията на протестните действия е проведеното на 25 март 1952 г. общоградско събрание-митинг в столицата. То се състои в кинотеатър „Република”. В залата на културната институция присъстват стотици граждани, а в градинката пред кинотеатъра митингуват хиляди софиянци. Протестното събрание приема резолюция, чийто пълен текст може да се прочете на първа страница на в-к „Работническо дело” от 26 март.

Прием на бежанци от Северна Корея

Българската държава помага на Северна Корея и в друга сфера. Десетки са децата от полуострова, които са приети в НРБ. По спомените на Василка Никифорова, член на Българското женско дружесство (БЖД), още в края на 1950 г. започва подготовката на подобна политика в страната. Така към юни 1952 г. се очакват да пристигнат и първите 200 деца (140 момичета и 60 момчета), повечето от които пълни сираци. Една част от тях се настаняват в с.Банкя, близко до София, в общежитие „Република”. Грижата за децата основно е поета от БЧК и БЖД. Учредяват се учебни заведения в Банкя и Първомай, кръстени на Ким Ир Сен, в които се обучават и възпитават сирачетата от войната.

Освен приемане на деца-сираци НРБ поема грижата и стипендиите на студенти от КНДР, които се обучават в български висши учебни заведения. С решение на ПБ от 28 април 1953 г. се разрешава приемането на още 25 младежи от Северна Корея. От документа става ясно още, че тяхната бройка до този момент е 80. В предложението до ЦК на БКП на Рубен Леви, председател на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК), за поемане грижата на новата бройка студенти, се казва, че студентите изучават български език и се надява МС да им отпусне нужните стипендии.

 

В разразилата се война на Корейския полуостров в периода 1950-1953 г. НРБ не взема пряко военно участие, но за сметка на това оказва огромна дипломатическа, финансово-стокова и хуманитарна помощ на корейския народ. В самото начало на военния конфлик от София реагират остро и посредством дипломатически действия заклеймяват агресивното поведение на САЩ и нейните съюзници. На следващ етап подкрепата започва да се материализира, като основна движеща сила се оказва обикновения трудов човек на България. Тази активност е дело на БКП и обществените оргнизации, сред които ОФ, БЧК, БЖД и БСД. Масовата обществена подкрепа постепенно се превръща и в държавна политика. Българската държава подпомага КНДР финасово и стоково. Изпраща две медицински бригади в периода 1952 – 1956 г., като заедно с това поема издръжката и на над 100 студента и десетки корейски деца. България демонстрира съпричастност и великодушие към корейския народ, но от друга страна изразява по безупречен и недвусмислен начин вярността и подкрепата си към СССР и водената от Москва антикапиталистическа и антизападна политика – всичко това в духа на Студената война.

Библиография

Бояджиева, Н., Международните отношения, С., 2017

Кандиларов, Е., Източна Азия и България, С., 2016

Кисинджър, Х., Дипломацията, Изд. „Труд” 2014

Гадис, Дж., Студената война. Нова дипломация, Изд. „Кралица Маб” 2007

Федотов, А. и колектив, Памет за България и Корейската война (1950-1953 г.), Изд. „Изток-Запад” 2016

Митев, Й.  и Филип Узунов, Политическа история на Съвременния свят, Велико Търново 2014

Никифорова, В. 60 години заедно с Кимирсенска Корея, С., 2009

Вестник „Работническо дело“ – броеве от 1950-1953 г.