Как 15 български летци можеха да участват във войната на Африканския фронт през 1942 г.

         Темата за участието на България във Втората световна война винаги предизвиква полемика и особени тълкувания относно нейния статут през различните етапи на конфликта. Твърдението, че България е невоюващ съюзник на държавите от Оста е широко понятие, което може да се възприеме, но само след някои съществени пояснения относно боевете на българската армия с партизаните в окупираните сръбски и гръцки територии и боевете на българските въздушни сили за защита родното небе и земя от англо-американските бомбардировки. Общоизвестен факт е и стремежът на цар Борис III да не въвлича България във военни действия на основните военни театри (пък били те и на Балканите) и да избягва колкото се може повече военни ангажименти спрямо Оста.

            В този контекст особен интерес за мен предизвика една архивна единица, съхранявана в ДВИА – Велико Търново със заглавие „Преписка относно участието на български летци в боевете на африканския театър и други“. Тя обхваща периода януари – ноември 1942 г. и е с обем от 423 листа. За съжаление съдържанието посветено на българските летци в боевете на Африканския театър е не повече от 30 листа. А „участието“ им в бойни действия на този фронт всъщност не успява да се случи. Особено интересни, обаче са обстоятелствата и причините, поради които нашите летци така и не заминават за Северна Африка, въпреки съгласието на българското Министерство на войната. Не бива да правим твърде крайни и генерални заключения относно намерението на нашето правителство да участва активно във войната, тъй като в случая българските летци трябва да изслужат боен стаж с продължителност не повече от 45 дни като част от обучението им Германия. Изумителното разминаване между заглавието и описанието на архивната единица извежда на преден план един особен проблем на архивистиката и в частност българските архиви, който не е тема на настоящото изложение.[1]

Българските летци във Вертахйм, Германия – възможности за боен стаж на Африканския фонт

            На 25 август 1941 г. 15 български летци са командировани в гр. Вертхайм, Германия за срок от два месеца, за да следват курс за управление на самолет „Щука“ (Junkers Ju 87) и неговите разновидности[2]. При пристигането си, обаче те са разпределени в „предварително „Щука“ училище“ за двумесечно обучение. Едва след това те са допуснати до „истинското „Щука“ училище“ (1./Sturzkampffliegerschule 1 A. M.[3]) , в което трябва да следват още два месеца. Тази неочаквана изненада принуждава Министерството на войната да удължи срока на командировката им.[4]

            На 23 януари 1942 г. с лично поверително писмо до българския военен аташе в Берлин, старшият на групата летци капитан Илиев донася, че обучението им ще завърши в края на месец февруари. В тази връзка той е получил предложение от началника на училището групата да замине на боен стаж на някой от фронтовете и да участва в реални бойни действия. Донесението на кап. Илиев е твърде кратко и общо и се нуждае от изясняване на някои въпроси, които в кореспонденцията между началника на Въздушните на Н.В. войски ген. Айранов, Началник щаба на войската ген. Константин Лукаш, министъра на войната ген. Теодоси Даскалов и въздушния аташе в Берлин намират своите отговори. Първият се отнася до това да се уточни съдържанието на понятието „боен стаж“. Ген. Айранов го определя като „изпълнение на бойни задачи под ръководството на инструктор… в продължение на един месец“. Вторият въпрос се отнася до определяне на кой фронт да бъдат изпратени летците. Той е решен от ген. Теодоси Даскалов, който недвусмислено определя да бъдат изпратени на Африканския фронт и по-точно в Либия. Източният фронт е категорично отхвърлен като вариант, тъй като България официално не е във война със СССР и държи да запази своите дипломатически отношения.[5]

            На практика обучението на българските пилоти в училището във Вертхайм завършва окончателно на 12 април. От изложението на българския въздушен аташе в Берлин капитан Иванов до Щаба на войската става ясно, че летците са заминали на стаж в 3-о Допълващо „Щука“ ято в гр. Пиаченца на 14 април. Тук те трябва да останат известно време, за да участват в действия над Средиземно море и „след това може би, ще бъдат изпратени за известно време в Африка“. Очевидно опитвайки да замажат поредната неочаквана промяна от германското въздушно министерство „недвусмислено“ изтъкват пред капитан Иванов „желанието… да се удължи срока на стажа“.[6]

Странният отпуск и завръщане в България

            В следващите два месеца положението на групата български летци става още по-сложно и неясно. Според  „Изложението по заминаването, стажуването и връщането на нашите летци за следване курса на германското училище „Щука““ на Началник щаба на войската на 25 април 1942 г. летците са се завърнали в България. Очевидно това е голяма изненада за българското командване, което отправя запитване до въздушния аташе в Берлин. Отговорът е, че нашите „щукисти“ са поискали отпуск от своя пряк германски началник в училището, който последният им е разрешил. Изложението завършва така: „МНЕНИЕ: Следва да се върнат и продължат бойния си стаж на Африканския фронт.“[7] От откритите документи в архивната единица не се изяснява дали въобще щукистите са заминали за Пиаченца на 14 април или директно са се прибрали в България. Според мен липсва логика само две седмици след пристигането си за стаж в Италия те да са поискали отпуск, за да се завърнат в България. Некоректното отношение на германското командване, което постоянно удължава и изменя сроковете и същността на обучението на българските летци е странно и нехарактерно. Но не по-малко непонятно остава поведението на летците, които настояват да излязат в отпуск като по този начин допълнително отлагат своето заминаване на фронта, за което техният ръководител настоява пред ген. Айранов.[8]

Българските летци в Пиаченца, Италия – обучение и подготовка за боен стаж на Африканския фронт

            В крайна сметка на 12 май групата на капитан Илиев пристига при германското учебно ято в Пиаченца в състав от 16 летци и 8 бордни радиотелеграфисти. Българските чинове отново се сблъскват с проблеми, тъй като изпращането им в Италия се е случило „съвсем поверително“. Толкова поверително, че нито италианското въздушно министерство, нито германския въздушен аташе ген. фон Пол е уведомен от германското командване за тяхното преместване. Създадената ситуация поставя българския военен аташе в Рим полк. Константин Узунски в много неудобно положение. Той е успокоен от ген. фон Пол, че „въпроса ще се изглади“, но е посъветван българската група да не показва своето присъствие и да напуска летището само в цивилно облекло.[9]

            В следващите дни положението на българските летци е уредено. Обучението им се води в Допълващо ято (Erganzungsstaffel) на един германски въздушен щурмови полк в състава на Въздушната армия на ген. Алберт Кесерлинг (вероятно вече посоченото 3-о Допълващо „Щука“ ято), която действа на Средиземноморския фронт. Подготовката включва следните дейности:

• Изучаване на типовете самолети „Щука“, с които е въоръжено Допълващото ято;
• Бойни бомбардировки при щурмуване с предвидени 70 бомбопускания с действителни бомби;
• Стрелба по земни цели при щурмуване;
• Бойна подготовка в състава на крилото и ятото – летене и въздушен бой;
• Двустранни бойни учения – щурмуване на определени обекти охранявани от противник при участието на собствена изтребителна охрана;

     Според полк. Узунски за преминаването на този курс са нужни между четири и шест седмици, което означава, че той трябва приключи към края на месец юни, а след това е предвидено участие в бойни действия на Африканския фронт. Подробностите около бойния стаж за него остават съвсем неизвестни, за което моли те да бъдат изяснени между българското и германското командване. Очевидно към този момент полк. Узунски съвсем не е в течение на комуникацията, която тече между София и Берлин по този въпрос.[10]

     Българко-германското неразбирателство и италианските интриги

     Докато трае подготовката на българските летци в Пиаченца българският въздушен аташе в Берлин се сблъсква с нови мъчнотии. На 15 май той е повикан в германското въздушно министерство, където началника на групата за свръзка с аташетата му заявява, че, за да бъде възможно изпращането на нашите летци на Африканския фронт те „ще трябва да положат клетва за вярност на Фюрера и да бъдат облечени в германска униформа, тъй като те се считат доброволци.“ На това искане майор Иванов се противопоставя категорично като излага солидни аргументи. Българските летци не могат да бъдат считани като доброволци, тъй като те се числят в редовна армия и са положили клетва към Н.В. Цар Борис III, тяхното положение не може да се сравнява с това на испанския, белгийския, френския или други легиони. Той също така изтъква, че България се намира официално във война с Англия от около 7 месеца (13 декември 1941 г.) и няма никаква разлика дали тя ще участва във военни действия срещу нея в Беломорска Тракия или в Северна Африка. Положението на българската армия не се различава от това на другите съюзни армии, които участват във военните действия на различни фронтове заедно с Вермахта като финландската, италианската, румънската, словашката и унгарската войска без да се налага те да променят своята униформа или да полагат клетва пред Хитлер. Тези свои аргументи в защита на желанието на българските летци да участват на Африканския фронт като български войници майор Иванов излага в писмо до главното германско командване.

      На 22 май българският въздушен аташе отново е повикан в германското въздушно министерство, където му е съобщено, че местата в Допълващото ято са вече заети от германски летци и не е възможно те да бъдат изтеглени, за да се заменят от „чужденци“. Въпреки това обучението на летците ще бъде завършено, след което те ще бъдат върнати в Германия, а от там в България. В личен разговор началникът на групата за връзка с аташетата заявява, че „може би“ ще се открие възможност нашите летци да вземат участие на Африканския фронт, но много по-късно.[11]

      На 9 юни 1942 г. групата на капитан Илиев заминава от Пиаченца за Мюнхен.[12] С писмо от 27 юни на българския военен аташе в Рим до Началник щаба на българската войска съобщава, че според германското командване българските летци  не могат да бъдат пратени на Африканския фронт, защото „се явявало неудобно изпращането на нови екипажи в бойните ята когато действията в Африка са вече започнати.“ На 10 юни полк. Узунски е повикан от офицера за връзка с чуждите аташета в италианското въздушно министерство полк. Ферарин. Последният „в един стеснителен разговор, в който се чувстваше много неловко“ казва „приблизително“ следното: „Неприятно ни е много, за случката с Вашите офицери и съжаляваме, че трябваше да стане това с офицери от Вашата страна, а не от друга, но… не можеше друго яче.“ Няколко дни по-късно в лична среща с полк. Узунски, германския въздушен аташе заявява, че „изпращането на групата било ускорено поради протестите на Италианското въздушно министерство“. В своето писмо българския аташе заключава, че за него остава неясно дали този конфликт е следствие от неразбирателството между германци и италианци или се дължи „на едно малко неразположение, което като ли се чувства напоследък спрямо нас“.[13]

     Заключение

       Събитията около изпращането на българските летци на Африканския фронт в периода май – юни 1942 г. са симптоматични за отношенията между съюзниците в Оста. Множеството неочаквани промени, удължаването и отлагането на обучението от германска страна показват сериозни неразбирателства в комуникацията и липса на синхрон между съюзниците. Условието българските летци да носят германски униформи и да положат клетва пред Фюрера е красноречив пример, че военното командване на Третия райх не третира българското Министерство на войната като равнопоставено. Нужно е да отбележим, че в тази ситуация майор Иванов отлично отстоява българската войнска чест и аргументира отлично своя отказ. В крайна сметка групата на кап. Илиев е наказана за своето „неподчинение“ като не е изпратена на боен стаж в Северна Африка. Доводите, които са използвани оставят лицемерен и обиден послевкус – бройките вече са запълнени от германски летци и няма как те да бъдат заменени от „чужденци“. От кореспонденцията ясно личи, че в лични и „стеснителни“ разговори и германци, и италианци опитват да си прехвърлят вината. Накрая, но не последно място трябва да отбележим, че българските летци още с пристигането си в Пиаченца са поставени в неудобно и обидно положение. Практически те се превръщат в жертва на германо-италианското неразбирателство. Според мен причината за неразположението на италианците спрямо българските летци можем да търсим в дипломатическите спорове около определянето на демаркационната линия между българските и италианските войски в Западна Македония. Спорове, в които Германия често се намесва на българска страна, за да сложи ръка върху находищата на рудни изкопаеми в този регион.

      Желанието на българското Министерство на войната да изпрати български летци на Африканския фронт не бива да се разглежда като желание за активна намеса на страната ни във войната през 1942 г. Това се подразбира от факта, че действията на летците на този фронт са определени като „боен стаж“ с продължителност от 45 дни. Освен това числеността на българските бойци изпратени на този фронт е твърде незначителна предвид мащаба на военните действия, за да бъде разглеждана като сериозна военна помощ. Вероятно точно поради тази причина германското командване отказва да изразходва време и сили за обучението на малка група пилоти на съюзник, който упорито отказва военни ангажименти. От изложението е очевидно, че ген. Даскалов и ген. Айранов целят да постигнат възможно най-добра подготовка и при възможност натрупване на действителен боен опит за българските щукисти. За да могат да бъдат напълно готови да посрещнат бъдещите трудности и изпитания, пред които ще бъде изправена България.

Бележки под линия

[1] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 60 – 83

[2] Junkers Ju 87 е германски пикиращ бомбардировач създаден през 1936 г. и широко използван през Втората световна война. Названието „Щука“ е съкращение от думата Sturzkampfflugzeug, което означава пикиращ бомбардировач.

[3] Повече за 1./Sturzkampffliegerschule  виж. https://www.lexikon-der-wehrmacht.de/Gliederungen/Luftwaffenschulen/Stuka1.htm

[4] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 70 – 71

[5] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 60, 63 – 64.

[6] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 68

[7] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 70 – 71

[8] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 70 – 71

[9] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 79

[10] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 80

[11] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 77 – 78

[12] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 81

[13] ДВИА, Ф. 22, оп. 3, а.е. 315 л. 82 – 83