Две национални предателства на 9 септември – Стойчо Мошанов (част 2)

Събитията около 9 септември 1944 г.  са добре изследвани в нашата историография – както марксистко-ленинската, така и в съвременната. Фокусът на историците и обществото в наши дни, обаче е насочен твърде много към външнополитическите причини за процесите. До голяма степен това е така, тъй като често ние търсим виновниците за държавните несполуки и „национални катастрофи“ извън нас самите – в някакви външни сили. Не можем да отречем, че зад тези събития стои една конкретна външна сила чийто заповеди идват от Москва. Но тази външна сила никога не би успяла да приложи „на дело“ своите планове без помощници вътре в страната, които прикриват своята подривна дейност зад най-благородни декларации, доводи, причини и фиктивни действия. В двете части на тази статия ще Ви представим две личности, които се оказват на ключови позиции за България в навечерието на 9 септември 1944 г. Две личности, които със своите действия и бездействия изиграват важна роля за безпрепятственото окупиране на България от Червената армия и установяването на марионетното правителство на ОФ – това са ген. Иван Маринов и Стойчо Мошанов.

Кратка биография на Стойчо Мошанов

Стойчо Мошанов е роден на 25 май 1892 г. в гр. Дряново. Той е братов син на известния политик от Демократическата партия Никола Мушанов. Разликата във фамилиите идва от характера и целите, които си поставя първия от двамата. Стойчо Мушанов не желае да живее в сянката на своя вуйчо и затова променя една буква от фамилията си – така става Мошанов.[i] Завършва право в Екс ан Прованс през 1912 г., а след това участва в Балканските и Първата световна война. След войната е част от Демократичната партия, но скоро (1920 г.) се присъединява към Военната лига и Демократическия сговор. Народен представител е във всички народни събрания от XXI до XXIV (1923 – 1934 г. и 1938 – 1939 г.) и председател на XXIV ОНС. След деветнадесетомайския преврат е назначен за инспектор на труда (1934 – 1935 г.). За кратко е министър на народното стопанство в правителството на Андрей Тошев и временно управляващ министерството на финансите (1935 г.). Като председател на Народно събрание посещава Лондон и Париж преди войната. Обявява се против прогерманската ориентация на България и е считан за „англофил“. По време на Втората световна война е в опозиция, а през август 1944 г. му е възложено от Иван Багрянов да влезе в контакт с представители на Великобритания и САЩ в Турция. В последствие изпратен на мисия за подписване на примирие в Кайро.[ii] Политическата кариера на Ст. Мошанов изглежда доста противоречива – независимо от превратите и измененията в политическата обстановка в страната той не спира да е част от управлението на страната от 1923 до 1939 г. с кратко прекъсване. Това дава повод на Георги Боздуганов да изрази съмнения в неговата надеждност по отношение на мисията му в Кайро, а Лъчезар Тошев дори го определя като „политически въжеиграч“.[iii]

Подготовка за мисията в Анкара

На 20 юли 1944 г. Ст. Мошанов е повикан от министър-председателя Иван Багрянов на разговор –  Мошанов приема при нужда да установи връзка с английския посланик в Анкара Хю Начбул-Хюгесън (Hughe Knatchbull-Hugessen). След речта на Уинстън Чърчил от 2 август, в която той казва, че „моментът за разкаяние на България все още не е минал“ Мошанов отново е извикан от Багрянов и Първан Драганов. На 5 август той се среща с тях и е инструктиран да замине за Анкара с цел да съобщи на Хюгесън, че България е решила да излезе от войната и желае да разбере условията, при които може да се направи това. Мошанов няма пълномощия да преговаря, а само да направи тази декларация. На 14 август той пристига в Анкара, а след два дни се среща с английския посланик и изпълнява своята задача.[iv] Хюгесън му завява, че е уведомил своето правителство за срещата и че е получил разрешение да приеме българския пратеник. Двамата се разделят с уговорката Мошанов да изчака отговор в Истанбул. След като на 23 август Червената армия пробива отбраната при Яш-Кишинев  и Румъния капитулира българския пратеник преценява, че „обстановката е съвършено нова“ и на 26 август той се завръща в София. След съвещание на Багрянов с регентите е оповестено, че правителство иска прекратяване на войната с Великобритания и САЩ, че всички германски войски, които преминат на българска територия ще бъдат обезоръжавани – правителството обявява строг неутралитет по отношение на конфликта между Германия и СССР.[v]

Подготовка за мисията в Кайро

На 28 август Мошанов научава, че Хюгесън го е търсил в Цариград, за да му съобщи, че условията за примирие за България могат да бъдат предадени в Кайро и че специален самолет очаква българската делегация в Цариград. Багрянов моли Мошанов веднага да замине. Вторият изразява своето възмущение от невъзможността на Багрянов да „създаде управление съобразно нуждите на момента и да наложи волята си над висшето военно ръководство“. Той поставя две условия, при които да замине:

• Кабинетът да бъде преустроен с лица, които са противници на германофилската политика водена до този момент;
• Да се състави по-голяма делегация от хора с име и авторитет;[vi]

Още в този момент се забелязва, че Мошанов ще поставя условия и няма особено голямо желание да поеме тежката отговорност на такава сериозна мисия като тази в Кайро. Той се съгласява едва когато Иван Багрянов му обещава, че ще преустрои кабинета с дейци от Отечествения фронт и още на следващия ден ще покани Петко Стайнов за министър на външните работи и пръв делегат за примирието в Кайро.

Мошанов твърди, че е приел да замине, за да не се хвърли съмнение върху искреността на предложението на българското правителство. До попълването на делегацията с нови лица е взето решение в нея да участват като делегати пълномощният министър в Анкара Никола Балабанов и  полковник Желязков, а Георги Киселов да е стопански съветник. Пред английския посланик Мошанов повдига няколко въпроса – дали не е възможно условията да се получат в Цариград, какви ще са правата на българската делегация и как ще става връзката с правителството в София. На това му е отговорено, че преговорите ще се водят само на посоченото вече място, той допуска, че може да има преговори, а относно връзката със София ще се изпрати един радио апарат, чрез който тя да се осъществи. В последствие става ясно, че Балабанов не може да пътува със самолет (впрочем същите опасения отбелязва в дневника си и Мошанов), а Киселов отказва да замине. Така делегацията се свежда само до двама души.[vii]

Съмнителната среща между Стойчо Мошанов и Флойд Бляк от 30 август 1944 г.

В своите мемоари Стойчо Мошанов описва среща с американското военно аташе Лаурънс Щайнхард (Laurence Steinhardt), неговия „сътрудник по българските въпроси“ Бляк и американския вицеконсул, чието име не е споменато. На тази среща Мошанов провежда сърдечен разговор с втория, който изненадващо не е споменат в неговите показания пред Народния съд. Тук по думите на Мошанов,  Бляк го информира, че чрез примирие с България У. Чърчил желае да осъществи десант на Балканите, но това е съществувало като опция в началото на август. Според него след капитулацията на Румъния едно примирие между България и англо-американците би било авантюра и ще доведе до раздор между съюзниците. В тази връзка Бляк съветва Мошанов да не се бърза със сключването му, защото участието на русите в него ще донесе по-добри условия за България. На този етап сътрудникът препоръчва едно демонстративно скъсване на отношенията с Германия и изчакване, докато положението на Балканите се „избистри“. В края на срещата Бляк подчертава, че държи разговора да остане поверителен. В същото време вицеконсулът, чието име така и не е споменато моли Мошанов да се фотографират. Българският делегат приема неохотно и записва в мемоара си, че снимката е излязла месец по-късно в списание „Лайф“ с надслов „първата лястовичка“.[viii]

Въпреки, че Мошанов твърди, че не би се осмелил да възпроизведе тази среща в мемоарите си, ако на нея не присъствал и Георги Киселов, тя изглежда повече от странна със своите противоречия. От една страна съюзниците бързат, за да предадат условията на българското правителство и примирието да се сключи по-скоро (което ще видим и в следващите редове). А от друга Флойд Бляк, заедно с военното аташе Щайнхард и вицеконсула предупреждават да не се бърза и едва ли не да се изчака окупацията на България от СССР. Освен това въпреки, че те настояват срещата да остане поверителна, канят Мошанов да се фотографира с един от тях. Следващата причина поради, която можем да се съмняваме в сведенията на Мошанов е, че при проверката ми в изданията на списание „Лайф“ и списание „Тайм“ (в случай, че е объркал наименованието) за периода август – ноември 1944 г. не открих негова снимка с такъв надслов. Това което засилва подозрението в истинността на този разказ е и факта, че в последствие Мошанов ще измени целта на своята мисия напълно в духа на съветите, които му дава Бляк. Т.е. това се превръща в аргумент за правотата не неговите действия. Нещо повече, с действията си Стойчо Мошанов ще обърне посоката на българската външна политика в посока коренно различна от тази, към която се стреми правителството на Муравиев.

В духа на изложеното до тук е нужно да споменем, че Никола Алтънков също поставя под съмнение достоверността на мемоарите на Стойчо Мошанов. Като аргументи той изтъква това, че те са издадени едва след смъртта на автора. Алтънков допуска, че е напълно възможно те да са нагодени към официалната политика на режима или дори фалшифицирани.[ix] Именно поради съмненията, които пораждат мемоарите на Мошанов, в тази публикация авторът използва основно неговите показания пред Народния съд, които са дадени през декември 1944 г. Въпреки, че те най-вероятно са повлияни от новата политическа обстановка в страната, предават събитията непосредствено и при съвсем кратка дистанция на времето.

Мисията на Стойчо Мошанов в Кайро

Делегацията пристига в 17, 20 ч.  на 30 август на летището в Кайро. Аташираният към Мошанов майор Ситон-Уотсън изразява учудването си, че тя е само от 2-а души и съобщава, че условията ще бъдат предадени на 1 септември. Пред Народния съд Мошанов твърди, че използва деня на 31 август да се информира за  външните събития чрез радиото и да разговаря с аташираните към делегацията офицери. На база на тези свои впечатления той прави следните изводи:

• Условията за примирие ще са тежки;
• СССР не е взел участие в изработването им, а само „акт от текста“;
• Според условията съюзните войски ще имат право да преминават през нашата територия, в това число и руските;
• Съветските войски вече са стигнали до нашата граница;
• Великобритания и САЩ бързат да сключат примирието. Този извод той прави, тъй като срещата с легацията е насрочен въпреки отсъствието на председателят на американската делегация Маквейг;
• „Шесто. Английски и американски войски няма в близост около България. Помощ срещу германците можем да получим само от руската армия… При това положение, неуместно и неоправдано е България да създава един международен акт без участието на Съветска Русия и който по косвен начин, чрез нейните съюзници ще ѝ даде право на действие в България и Балканите за унищожаването на германските военни сили. „
• „Седмо. За България има само една алтернатива: или сама да повика руските войски на помощ срещу германските окупатори, или да предизвика с поведението си обявяване на война от страна на Русия. Само в тия два случая Съветска русия би могла да действува равноправно с другите си съюзници – равноправие, на което, поради особените си интереси на Балканите, тя има безсъмнено право.“
• „Осмо. Дълбокото ми убеждение, че условията за примирие, изработени съвместно със Съветска Русия ще бъдат по-благоприятни.“ [x]

Към изброените изводи Мошанов добавя също, че няма връзка с правителството. Той няма шифър, а радиовръзката със София не функционира. На база на изложеното Стойчо Мошанов определя своите действия през следващите дни пред англо-американската делегация. Въпреки задачата, с която е изпратен в Кайро на своя глава той предприема коренно различни действия: „…аз реших, че мой дълг е да поема отговорността да отложа връчването на условията за примирието, догдето близките дни разяснят българо-съветските отношения.“[xi] Той изпраща телеграма до правителството в София, в която изважда отново на преден план своите искания за коренна промяна в правителството и допълване на делегацията според обещанията на Багрянов.

Поведението на Мошанов и неговите доводи са повече от нелогични. Предвид, че българското правителство бърза и при това, че той не знае за оставката на Багрянов, не се свени да поставя своите условия над дълга, който му е вменен от правителството. В тях може да се открие и прилика с условията, които поставя Иван Маринов (или почерка на ОФ) пред правителството и регентите – да се промени състава на правителството.

Въпросните „тежки“ условия за примирие не са представени в показанията му пред Народния съд, нито в мемоарите му. Затова той се задоволява да спекулира с тяхното съдъжание, така че да оправдае своите действия в услуга на ОФ и съветските планове за окупация на България. (Условията за примирие на англо-американската делегация в Кайро виж в края на статията)

Мошанов се среща англо-американската делегация на 1 септември в 18.00 часа. Председателстващият британски министър-резидент за Средния Изток лорд Мойн (Walter Edward Guinness, 1st Baron Moyne) иска разяснение от Мошанов относно изпратената от него телеграма. Той отбелязва че „няма време за губене, тъй като съюзните генерални щабове са готови и не могат да чакат“. Българският делегат отговаря че „не може да приеме да му се говори с подобен тон“ и че „ако е знаел за условията, при които българската делегация се поставя да работи, то никога кракът му е нямало да стъпи в Кайро“. Лорд Мойн се опитва да обори българския делегат като заявява, че правителството на Багрянов е напълно законно и пълномощията му са редовни. Тогава Мошанов измисля ново оправдание, което също не е особено логично – тъй като условията са тежки, те не могат да бъдат представени на българския народ от едно правителство, в което 2/3 са „приятели на германците“. С това предаването на условията за примирие е отложено, докато не се получи отговор на мушановата телеграма. В крайна сметка, обаче тя така и не е изпратена тъй като в 20.00 ч. майор Уотсън съобщава, че правителството на Багрянов е подало оставка и, че отлагането ще бъде известено във връзка с нея.[xii]

В Телеграма №3 Никола Балабанов пише, че в София нямат сведения за хода на преговорите нито за условията.

Късно вечерта на 2 септември Мошанов получава новия състав на правителството. Той е „изненадан от неговия осакатен състав“. За това правителство Мошанов си съставя нова стратегия за действие, която също формулира в пет точки: „… [правителството] е посрещнато с доверие от англо-американците; второ, че това доверие няма да измени условията за примирие, които ще бъдат строги; трето, че тия условия ще нанесат удар на англо-американските приятели в България, т.е. на правителството; четвърто, че не трябва да ми пращат пълномощие, и за да се спечели време с оглед на очакваните от мен събития, да изпратят нова делегация; пето, че само евентуалното влизане на руски войски в България може да създаде едно ново положение.“ [xiii]

Това той заявява най-директно на правителството в телеграма №5, която е изпратена на 3 септември в 10.00 ч.:

„Образуването на кабинета от видни политически лица на страната, искрени демократи и горещи приятели на съюзниците, не ще измени с нищо условията на примирието, които ще бъдат строги и ще нанесат един тежък удар на приятелите на двете велики съюзни страни в България. Аз не приемам нов мандат. Изпращането на многобройна делегация от политически лица е безполезно, защото, ако се съди от възприетата досега процедура, то тя не ще бъде приета, нито чута, за да се разискват условията. Аз съветвам изпращането на един пълномощен министър и един висш офицер с пълни пълномощия да получат и подпишат от името на правителството условията за примирието, ако евентуалното влизане на руски войски в България не създава едно ново положение.“ (бел. ред. Подчертаването е в оригиналния текст)“[xiv]

В показанията си пред Народния съд Мошанов пояснява, че подчертания пасаж от телеграмата е така съставен, за да избегне английската цензура и е предназначен да покаже „че само влизането на руски войски в България може да отклони горчивата чаша на Кайроското примирие.“[xv]

За добро или зло тази телеграма се забавя и правителството не я получава навреме. На 5 септември кабинетът на Муравиев потвърждава пълномощията на Мошанов и съобщава на англо-американската делегация, че се съставя допълнителна делегация, която ще ги донесе.

Българският делегат констатира, че тази телеграма е направила неговото положение „неудържимо“. Въпреки това той за пореден път успява да отложи връчването на примирието. В 17. 00 ч. Мошанов е посетен от английския представител и съветник от Форин офис Стил, който го информира, че  предвид новата телеграма преговорите за примирие могат да започнат още на следващия ден. Тогава българският делегат се оправдава с това, че трябва да се изчака допълнителната делегация, защото той „не може да изпълни сам… възложената мисия“. Така преговорите са отложени до пристигането на допълнителната делегация и всички шансове за примирие със САЩ и Великобритания са проиграни. В 20. 00 ч. на 5 септември българското правителство получава нотата, с която СССР обявява война на България. Новината е научена в Кайро на следващия ден преди обяд. Вечерта на същия ден майор Уотсън съобщава, че преговорите ще продължат едновременно с трите съюзени държави. Личната мисия на Стойчо Мошанов в Кайро е изпълнена, а тази за която е изпратен от българското правителство претърпява крах.[xvi]

Мотивите на Стойчо Мошанов

Крайният резултат от мисията на Стойчо Мошанов е пагубен за България. От изворите ясно се вижда, че той изоставя мисията, с която е изпратен от българското правителство и предприема действия изцяло на своя глава – приема за свой „дълг“  да отложи връчването на условията за примирието, докато не се „уяснят българо-съветските отношения“ основавайки се само на предположението, че те са „твърде неблагоприятни“. Но тези отношения далеч не са предмет на неговата мисия, нито негов дълг. Остава въпросът какви са мотивите на Мошанов да действа по този начин? Единият вариант е да приемем, че той е бил твърде наивен и е вярвал искрено, че окупацията на България от СССР и повторното ѝ „освобождение“ ще се отрази благоприятно на нашето международно положение и условията на последващо примирие. Предвид политическия му опит, обаче такава интерпретация звучи твърде наивно. Другата хипотеза за неговите мотиви, която изглежда много по-логично и става все по-популярна в наши дни е, че той съзнателно е действал в услуга на ОФ и СССР.

 В този дух са разсъжденията на Георги Боздуганов, който акцентира върху това, че Стойчо Мошанов и активният деец на ОФ Цвятко Бобошевски са в особено близки отношения. Според мемоарите на първия те са се срещнали „случайно“ на 28 август във влака от Мездра за София. Тогава Бобошевски осведомява своя спътник по „вътрешното положение“. Но дори и да допуснем, че тази среща не се е състояла не можем да пропуснем факта, че сестрата на Мошанов е омъжена за Цвятко Бобошевски. Последните двама живеят в общ дом на бул. „Цариградско шосе“. Предвид последващата важна роля, която отреждат събитията след 9 септември на дееца на ОФ можем да допуснем, че той е напълно наясно със събитията, които предстоят да се случат в България и е възможно да е оказал влияние върху мисията в Кайро.[xvii]

Лъчезар Тошев  също подчертава връзката на Стойчо Мошанов с Отечествения фронт и противобългарската му дейност в статията „Ролята на Стойчо Мошанов в провала на преговорите със съюзниците в Кайро, 1944 г.“. В нея авторът акцентира върху това, че веднага след като напуска Кайро, Мошанов се среща със съветския посланик в Анкара Виноградов и го информира за своята мисия. Освен това Тошев използва като извор две писма, които Ст. Мошанов изпраща до Георги Димитров. Те са написани през декември 1947 г. по повод статията на Владимир Огнянов във в. „Новини“ озаглавена „Противобългарска централа в Цариград”. В нея мисията в Кайро е определена като „предателска“, тъй като е имала за цел да сключи примирие с „империалистите“.[xviii] За да защити своята репутация във второто писмо до Георги Димитров той пише: „Вярно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати, с които тогава бяхме във война, не успе. И тя не успе по моя вина именно, за да не стана предател спрямо бъдещето на страната!”[xix]

В същите писма Мошанов прави и кратко описание на срещата си с Виноградов: „Аз считах за мой дълг да го поставя в течение на станалото в Кайро, за да се има предвид при предстоящите преговори в Москва. След като изслуша съображенията ми, защо не сключих примирието, г. Виноградов, в присъствието на Балабанов ми заяви: Вие имате наистина голяма заслуга към страната си, понеже, ако бяхте подписали примирието в Кайро, днес вместо руски войски в България щеше да има турски войски.”[xx]

Най-вероятно писмата на Стойчо Мошанов  са продиктувани от политическата конюнктура през 1947 г. Те показват желанието му да осребри своята мисия пред силните на деня и да възроди своята политическа кариера. Независимо от това резултатът от  нея е пагубен за България – тя губи последният си шанс да избегне окупация от СССР. Според мен този шанс не е пропилян по стечение на обстоятелствата или по вина на делегациите на САЩ и Великобритания, а напълно умишлено „благодарение“ на услията на Стойчо Мошанов. Изложените доказателства, показанията пред Народния съд, писмата и мемоарите му говорят за ясен мотив и умисъл в действията. Действия, които могат да бъда окачествени като национално предателство.

Бележки под линия

[i] Киселкова, Н. и Хазан, С., Никола Мушанов Дневник. Спомени. Автобиография. София: „Изток-Запад“, 2017, с. 414

[ii] Анчова, К. и Тодоракова М., Из личния архив на Кимон Георгиев том 2. София: Държавна агенция архиви, 2008, с. 683

[iii] Тошев, Л., Ролята на Стойчо Мошанов в провала на преговорите със съюзниците в Кайро, 1944 г. –  В: <http://toshev.blogspot.com/2015/04/1944.html> , 7 април 2015 г.

[iv] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 6 л. 2464

[v] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 64 – 65

[vi] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 65

[vii] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 65 – 66

[viii] Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. София: „Български писател“ и „Петекс – Petex”, 1991, с. 302 – 304

[ix] Алтънков, Н., Кой победи? Националното правителство във Виена септември 1944 – април 1945. София: „Изток-Запад“, 2009, с. 122

[x] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 66 – 67

[xi] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 67

[xii] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 67

[xiii] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 68

[xiv] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 68

[xv] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 68

[xvi] ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а. е. 42, л. 68 – 70

[xvii] Боздуганов, Г., България военният трофей на Сталин. София: „Мак“, 2014, с. 126 – 127

[xviii] Тошев, Л., Ролята на Стойчо Мошанов в провала на преговорите със съюзниците в Кайро, 1944 г. –  В: <http://toshev.blogspot.com/2015/04/1944.html> , 7 април 2015 г.

[xix] ЦДА, ф. 146Б, оп. 4, а. е. 235 л. 1 – 3 Писма от Стойчо Мошанов до Георги Димитров и П. Григоров, относно участието му в преговорите на правителството на Багрянов с империалистическите държави Англия и САЩ в Кайро през авг. 1944 г.

[xx] ЦДА, ф. 146Б, оп. 4, а. е. 235 л. 1 – 3  – В: Тошев, Л., Ролята на Стойчо Мошанов в провала на преговорите със съюзниците в Кайро, 1944 г. –  В: <http://toshev.blogspot.com/2015/04/1944.html> , 7 април 2015 г.

Приложения

Писмо от Стойчо Мошанов до Георги Димитров относно участието му в преговорите на правителството на Багрянов с империалистическите държави Англия и САЩ в Кайро през авг. 1944 г.

 Уважаеми г. Министър-председателю,

В брой 147 от 1 декември т.г. на в. Новини, е поместена статия под надслов: „Противобългарска централа в Цариград.”

Тя съдържа между другото и следния пасаж:

„Все същия Делиорман посреща Багряновите делегати Стойчо Мошанов и Киселов, изпратени от предателското правителство да сключат примирие с империалистите в Кайро”…

и по нататък:

„След неуспеха на предателската мисия на Мошанов”…

Верно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати, с които тогава бяхме във война, не успя. И тя не успя по моя вина, именно за да не стана предател спрямо бъдещето на страната.

Аз до сега не съм изнасял публично истината защо не се сключи примирието в Кайро, даже когато е трябвало да защитя личната си чест, понеже съм считал, че тоя въпрос не е мой личен, а на държавна целесъобразност, който само правителството може да реши.

Аз Ви моля да ми се даде възможност да направя изчерпателен доклад за станалото в Кайро.

Не се лаская от надеждата, че мога да го направя лично Вам, но моля той да Ви стане известен, за да бъдете напълно осветлен по едни събития, които бяха сериозно премеждие за независимостта на страната и да се реши дали е целесъобразно да се изнесе днес на публично обсъждане.

Приемете г. Министър председателю изразите на голямата ми към Вас почит.

Стойчо Мошанов

Търговище

10. XII. 1947

Източник: ЦДА, ф. 146Б, оп. 4, а. е. 235 л. 1 – 3  – В: Тошев, Л., Ролята на Стойчо Мошанов в провала на преговорите със съюзниците в Кайро, 1944 г. –  В: <http://toshev.blogspot.com/2015/04/1944.html> , 7 април 2015 г.

Условията на англо-американската комисия за примирие с България, които трябва да бъдат предадени в Кайро

1. Враждебните действия между България и Обединените нации да бъдат прекратени на…………………..
2. България да прекъсне всички връзки с Германия и останалите вражески държави, да разоръжи и интернира вражеските сили и граждани и да установи контрол върху тяхната собственост.
3. Българските войски, длъжностни лица и граждани да се изтеглят незабавно от всички Съюзнически територии, които в момента са окупирани от България.
4. Върховното Съюзническо командване да получи право свободно да придвижва своите сили в или през българска територия за сметка на България, ако военното положение го налага или, ако българското правителство не може да изпълни във всяко отношение условията на примирието.
5. България да извърши такива мерки по разоръжаване и демобилизация, каквито се наложат.
6. България да освободи Съюзническите военнопленници и затворници.
7. България трябва да се съобрази със съюзническите изисквания за използване и контрол на транспорта, включително корабоплаването и транспортните съоръжения по р. Дунав.
8. България да освободи всички лица, задържани по политически причини или в резултат на дискриминационно законодателство. Това законодателство да се отмени.
9. България да съдейства за залавянето и съденето на лица, обвинени във военни престъпления.
10. България трябва да възстанови цялото имущество на Обединените нации, да издължи репарации за щетите от войната и да не се разпорежда с никакви свои активи без съгласието на съюзниците.
11. България да даде такъв принос за общо подпомагане и възстановяване, какъвто може да се изисква от нея.
12. България да предостави такива доставки, услуги и съоръжения, каквито Съюзниците могат да изискват за нуждите на техните сили или мисии в България, или за водене на войната.
13. България да изпълнява всички по-нататъшни инструкции на съюзниците за прилагане на примирието; да оказва съдействие на всички мисии, които Съюзниците ще изпратят; и да отговори на изискванията на Съюзниците за възстановяването на мира и сигурността.

(Превод: Я. Генов)

Източник: Foreign Relations of the United States: Diplomatic Papers, 1944, Europe, Volume IV, (Washington: Government Printing Office, 2018), Document 220.