Димитър Тончев – роден през 1859 г. в Калофер, завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. Участва като народен представител в 11 ОНС и едно ВНС като член на Либералната партия. Заема следните министерски постове: министър на правосъдието в правителствата на Ст. Стамболов и В. Радославов; на търговията и земеделието (К. Стоилов); на обществените сгради, пътищата и съобщенията; на външните работи и изповеданията; на финансите; Основател и водач на Младолибералната партия. През 1923 г. е осъден по Закона за съдене на виновниците за Националните катастрофи. През 1924 г. е амнистиран. Умира през 1937 г. в София.
Димитър Христов – роден в с. Градец, Котленско през 1871 г., завършва гимназия в Сливен, завършва право, финанси и икономически науки в Женева. Член е на Прогресивнолибералната партия, а по-късно на Демократическия сговор. Избиран е за народен представител в осем ОНС и едно ВНС. Заемал следните министерски постове: министър на търговията и земеделието (Ив. Ев. Гешов); на земеделието и държавните имоти (Ив. Ев. Гешов и А. Ляпчев); на железниците, пощите и телеграфите, търговията промишлеността и труда (Ал. Цанков);Умира в София през 1944 г.
Добри Божилов – роден в Котел през 1884 г., завършва Търговската гимназия в Свищов. В периода 1922 – 1935 г. е банков служител и член на УС на БНБ. Управител на БНБ (1935-1938 г.) и преподавател по финанси в Свободния университет. В периода 1938 – 1943 г. е министър на финансите в правителствата на Б. Филов и Г. Кьосеиванов, министър-председател (1943-1944 г.). Осъден от Народния съд на смърт и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г. в София.
Жечо Бакалов – роден през 1867 г. в Шумен, завършва право в Швейцария, работи като адвокат в София. Става член на Младолибералната партия (1899 г.). Четири пъти избиран за народен представител в ОНС. Министър на търговията, промишлеността и труда в правителствата на В. Радославов. Умира през 1921 г. в София.
Иван Багрянов – роден през 1891 г. в с. Воден, Разградско, завършва Военното училище в София – офицер артилерист във войните за Национално обединение, адютант на цар Фердинанд, а след това и на цар Борис III (1918 – 1919 г.). Следва право в София и агрономство в Лайпциг и Виена. Занимава се със земеделие. Министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Г. Кьосеиванов и Б. Филов; министър-председател през 1944 г. и управляващ министерството на външните работи и изповеданията. Осъден от Народния съд на смърт и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г.
Д-р Иван Горанов – роден през 1891 г. в София, следва право в Мюнхен, Женева, Берлин и завършва с докторат. Участва в ПСВ и получава офицерски чин. В периода 1920-1942 г. работи като адвокат. Министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Б. Филов, директор на кабинета на регентите. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г. в София.
Ген. Иван Вълков – роден в Казанлък през 1875 г., завършва Военното училище в София, Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург и Николаевската генералщабна академия като специализира в дисциплините геодезия и астрономия. Участва като офицер във войните за Национално обединение. В периода 1919 – 1923 г. е директор на Картографския институт. Председател на Военния съюз (1920 – 1928 г.), той е ръководител на деветоюнския преврат, а след това министър на войната в периода 1923 – 1929 г. От 1929 до 1934 г. е пълномощен министър в Рим. През 1954 г. е осъден на смърт от показен процес, присъдата му е заменена с доживотен затвор. Умира през 1962 г. в Старозагорския затвор.
Ген. Иван Русев – роден в Шумен през 1872 г., завършва Военното училище в София, завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург. Назначен е за началник на Школата за запасни офицери (1910 – 1912 г.). Участва като офицери във войните за Национално обединение. Главен директор е на Трудова повинност (1920 – 1921 г.). Членува във Военния съюз и Демократическия сговор – активен участник в преврата от 9 юни. Избиран е четири пъти за народен представител в ОНС, заема поста министър на вътрешните работи и народното здраве в двете правителства на Ал. Цанков – сочен за основен организатор на „белия терор“. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г.
Проф. Иван Шишманов – роден в Свищов през 1862 г., завършва педагогика във Виена, следва филология и философия в Йена, Женева и Лайпциг, преподавател по всеобща литература и културна история във Висшето училище в София. Назначен е за декан на Историко-филологическия факултет във Висшето училище два пъти (1894 – 1896 и 1901 – 1914 г.). Министър на просвещението в периода 1903 – 1907 г. (Р. Петров и Д. Петков). Назначен за пълномощен министър в Киев, Украйна (1918 – 1919 г.). В периода 1926 – 1927 г. е председател на Историко-филологическия клон на БАН. Умира през 1928 г. в Осло.
Полк. Кимон Георгиев – роден в Пазарджик през 1882 г., завършва Военното училище в София. По време на Балканските войни е командир на рота, а през ПСВ на дружина. През 1919 г. основава Военния съюз. Активен участник в организирането на Деветоюнския, Деветнадестомайския и Деветосептемврийския преврат и създаването на Демократическия сговор и ОФ. Избран за народен представител в две ОНС. Назначен за министър на железниците, пощите и телеграфите (А. Ляпчев). След 19 май 1934 г. заема следните министерски постове – министър-председател; мин. на външните работи и изповеданията; на правосъдието и управляващ министерството на войната. Един от създателите на надпартийната организация „Звено“. Деен участник в ОФ и организирането на преврата от 9 септември 1944 г. – министър-председател в периода 1944 – 1946 г.. След 9 септември 1944 е избиран за народен представител във всички Народни събрания до 1965 г. Назначаван е на следните министерски постове: министър на външните работи; управляващ мин. на войната; на електрификацията и мелиорациите; на електрификацията и водното стопанство. Умира през 1968 г. в София.
Константин Муравиев – роден в Пазарджик през 1893 г., завършва лицей в Цариград и Военното училище в София, след което участва във войните за Национално обединение. От 1918 г. е член на БЗНС, назначен е за началник на Обществената безопасност (1919 – 1920 г.). В периода 1920 – 1923 г. е дипломат в Нидерландия и Турция. Избиран е за народен представител в три ОНС. Заемал е следните министерски постове: министър на войната (Ал. Стамболийски); на народното просвещение (Н. Мушанов); министър-председател през 1944 г. От 1926 г. е един от ръководителите на БЗНС „Врабча 1“. Осъден от Народния съд на доживотен затвор, лишаване завинаги от граждански и политически права и глоба от 3 млн. лв. Освободен е през 1955 г., но по време на Унгарските събития (1956 г.) е въдворен в Белене за 5 години. Умира през 1965 г. в София.
