В тази статия ще Ви представим кратките биографии на 56 български министри, които са участвали най-дълго в политическия живот на Царство България. Историческите личности, които сме събрали са изключително различни по своето образование, политически възгледи, партийна принадлежност и обществена дейност. Някои от тях са единодушно определени от историографията като изключително успешни и с огромно значение за развитието на България, други остават обект на спорове и противоречия и до наши дни. Нашата цел е да покажем напълно безпристрастно и обективно, без да претендираме за изчерпателност пъстротата на една представителна част от политическия елит на Царство България.
Александър Гиргинов – роден през 1879 г. в Търново, завършва право в Лайпциг. Ръководен деец на Демократически сговор и Демократическата партия. Избиран за народен представител 9 пъти. Заемал поста министър на финансите през 1931 г. и в правителството на Константин Муравиев (септември 1944 г.), а също така и министър на вътрешните работи и народното здраве (1931 – 1934 г.). След 9 септември 1944 е преследван и репресиран. Умира на о. Персин (лагер Белене) през 1953 г.
Ген. Александър Кисьов – роден през 1879 г. в Елена, завършва Военното училище в София и Военната академия във Франция. Началник е на оперативното отделение на 4-та и 5-а армия през Междусъюзническата война. Началник-щаб на конната дивизия на ген. Колев през ПСВ. Министър на войната (1931 г. при А. Ляпчев) и в правителството на Народния блок (1931 – 1934 г.). Умира през 1964 г. в София.
Александър Малинов – роден в село Пандъкли (Бесарабия), завършва гимназия в Болград и право в Киев. От 1903 г. е ръководител на Демократическата партия. Два пъти министър председател като неговото правителство (1908 – 1911 г.) е с основен принос за обявяването на Независимостта. Бил е също така министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията; министър на външните работи и изповеданията. Народен представител във всички ОНС от XIV до XXIII, а също така и в V ВНС. Умира през 1938 г. в София.
Александър Оббов – роден през 1887 г. в Плевен, завършва Лозарското училище в Плевен и Юридическия факултет на Софийския университет. Една от водещите фигури на БЗНС, избран за народен представител в три ОНС. Министър на земеделието и държавните имоти (1920 – 1923 г.), участва в преврата на 9 юни и емигрира в Чехия. Един от водачите на БЗНС „Александър Стамболийски“ през 30-те години. След 9 септември е член на ПП БЗНС, участва в управлението на ОФ. Умира през 1975 г. в София.
Александър Стамболийски – роден през 1879 г. в с. Славовица, завършва Лозаро-винарското училище в Плевен, следва философия в Хале (Германия) и агрономство в Мюнхен. Основател на в. Земеделско знаме и създател на програмата на БЗНС. Шест пъти е избиран за народен представител в ОНС и веднъж във ВНС. Изпълнявал ролята на министър председател, министър на войната, министър на външните работи, а също и на търговията, промишлеността и труда. Убит на 14 юни 1923 г. в Славовица.
Проф. Александър Цанков – роден в Оряхово през 1879 г., завършва право и финансови науки в София, специализира политическа икономия в Берслау (Германия). Редовен доцент и професор в Софийския университет, а по-късно избран за негов ректор. Ръководител на Народния сговор, а по-късно основава Народно-социалното движение. Министър-председател и министър на народното просвещение (1923 – 1926 г.). Избиран за народен представител в пет ОНС. След 9 септември 1944 г. създава българското национално емигрантско правителство във Виена. През 1949 г. бяга в Аржентина, където умира през 1959 г.
Андрей Ляпчев – роден през 1866 г. в Ресен, Македония, учи в Битоля, Солун и Пловдив, завършва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Заема постовете министър на търговията и земеделието, на финансите, на земеделието и държавните имоти, министър на войната, министър-председател (1926 – 1931 г.). Избран за народен представител в 9 ОНС. Умира през 1933 г. в София.
Антон Югов – роден през 1904 г. в Карасули (Гърция), завършва прогимназия в Пловдив. Участва в Септемврийското въстание, член на БКП. Завършва Международната ленинска партийна школа в Москва. Ръководител на ВК на БРП (к) (1941 – 1944 г.). Министър на вътрешните работи (1944 – 1949 г.). Умира през 1990 г. в София.
Атанас Буров – роден през 1875 г. в гр. Горна Оряховица, завършва правни и икономически науки в Париж. Избран 9 пъти за народен представител в ОНС и един път във ВНС. Един от водачите на Демократическия сговор. Министър на промишлеността и труда; на търговията, промишлеността и труда, на външните работи и изповеданията при А. Ляпчев, министър без портфейл в правителството на К. Муравиев. Репресиран от властите след 9 септември 1944 г. Умира в пазарджишкия затвор през 1954 г.
Проф. Богдан Филов – роден в Стара Загора през 1883 г. , завършва филология и археология във Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург (докторат), специализира археология в Бон, Париж и Рим. Директор на Народния музей в София, доцент до 1920 г., а след това професор в Софийския университет, председател на БАН (1937 – 1944 г.), член на Германския и Австрийския археологически институт. Министър на народното просвещение (1938 – 1940 г.) и министър-председател (1940 – 1942 г.), изпълнява за кратко задълженията на министър на външните работи, регент в периода 1943 – 1944 г. Осъден на смърт от Народния съд, екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г. в София.
Васил Митаков – роден в Долно Камарци, Софийско през 1881 г., завършва Школа за запасни офицери в София, следва право в Русия. Участва в Балканските войни с чин подпоручик, а през ПСВ е военен съдия и прокурор. Член е на Третия държавен съд, който осъжда В. Радославов и министрите му за Втората национална катастрофа. Началник е на кодификационната комисия към министерство на правосъдието. Министър на правосъдието в правителствата на Г. Кьосеиванов и Богдан Филов (1939 – 1942 г.). Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1-2 февруари 1945 г.
