Често когато разглеждаме военни действия или политически решения случили се в нашата история ние твърде лесно поставяме оценки и резолюции за отделни личности и събития. От удобната дистанция на времето ние сме склонни да бъдем прекалено критични към нашите предшественици без реално да се поставим на тяхно място и без да отчетем абсолютно всички обстоятелства, които оказват влияние върху тях. Особено често това се случва, когато говорим за военна история. ‘
За да бъде достатъчно обективен погледът на историка върху дадени военни действия е особено важно той да не се фокусира само върху числеността, въоръжението и сраженията между воюващите страни. Не по-малко важни са фактори като логистика, прехрана, медицинска помощ, физическа подготовка, мотивация и боен дух. Публикуваме този откъс от книгата на Ил. Мусаков „Бойна прослава на 5-и артилерийски полк“ именно, за да обърнем внимание на изпитанията, на които са подложени артилеристите при съсредоточаването си и прекосяването на Стара планина преди обявяването на Балканската война. В края на септември 1912 г. те имат за задача да извършат тежък преход от гр. Шумен до с. Мидирис (дн. Калчево; на 9 км от Ямбол), където е техният сборен пункт. Не бива да пренебрегваме сериозния товар, който пренася със себе си при прехода 5-и артилерийски полк. Изреждаме част от него:
75 мм скорострелни оръдия „Шнайдер“ – 36 бр. (всяко по 1,5 т.)
87 мм нескорострелни оръдия „Круп“ – 36 бр. (всяко по 1955 кг.)
Саби – приблизително 490 бр.
Пистолет „Смит и Уесън“ – 150 бр.
Пистолет „Парабелум“ – 120 бр.
Телефонни апарати система „Байо“ – 27 бр.
Снаряди – 19 920 бр.
3.Съсредоточаване
Денят на тръгването на 5-и с. с. артилерийски полк беше дошъл. Още в зори около казармите на полка се бяха струпали близките на чиновете от полка от околните села и града, за да ги изпратят. Към 9 часа на 24 септември дворът на казармата се изпълни с гости. Отслужи се молебен за даруване победа на българското оръжие и след прочувствена реч от командира на полка, посрещната с мощно ура, се разнесе първата команда.
5-и артилерийски полк потегли, за да изпълни заедно с цялата българска войска историческата мисия на своя народ. Пред краката на конете се сипеха цветя; майки и невести за сетен път извикваха своите благопожелания. Улиците, през които минаваше полкът, бяха задръстени от народ.
– Ура, ура !
И това ура не спираше, докато и последната батарея не напусна Шумен по шосето за Преслав.
Полкът представляваше една грамадна артилерийска колона от 5 километра дължина, но стройна, бодра и страшна за врага. Привечер той стигна с. Иваново, като измина 41 километра и се спря за нощуване.
На другия ден предстоеше минаването на Върбишкия балкан по междуселски път, поправен и насипан тук-там през време на мобилизацията, но разкалян. Трябва да забележим, че минаването на Стара планина по междуселски път дори от пехотата се смята за подвиг, а прехвърлянето й от артилерия е наистина такъв. Трудностите бяха големи. Оръдията на някои места затъваха до главините, на други — наклонът беше толкова стръмен, че трябваше да се изнасят почти на ръце. Но можеха ли тези пречки да спрат артилеристите от 5-и скорострелен полк?
С големи усилия и крачка по крачка полкът пълзеше по стръмнините на Стара планина, за да запише в своята история първия подвиг, защото пристигането му същия ден, макар и късно вечерта, при с. Исуплии от другата страна на планината беше наистина подвиг.
На 27 септември на полка беше дадена почивка, а след два прехода той се намери в заповядания район на съсредоточаването — с. Симеоново, след като за една седмица беше преминал Стара планина и 150 километра.
Тръгването на 5-и нескорострелен полк от гр. Шумен стана на 25 септември преди пладне. Полкът имаше маршрут пътя: Шумен—Преслав—Върбица—Исуплии—Бургуджи—Мидирис. Изпращането на полка стана също така тържествено. Всички чинове бяха окичени с цветя, а минаването на колоната през гр. Шумен стана под дъжд от китки.
Този полк беше поставен при неблагоприятни условия: всички коне бяха реквизирани; войниците — възрастни хора и мнозина от тях бяха без дебели горни дрехи. Освен това батареите трябваше да минат Стара планина по разбит вече и съвсем разкалян път от предшествуващите ги войскови части.
И ако за 5-и скорострелен полк минаването на Стара планина беше подвиг, то това за 5-и нескорострелен полк може спокойно да се сметне за геройство.
Ето как участник описва трудностите на този преход:
„На 28 септември сутринта 1-а батарея почна да се изкачва по стръмния и разбит път към превала. Валеше студен ситен дъжд, който измокряше до костите. Пътят беше задръстен от обозите на 8-и и 19-и пехотни полкове. Скоро оръдията бяха затънали така, че беше невъзможно да се помръднат. Започна се препрягане от по 4-5 и дори 6 впряга. С неимоверни усилия — стъпка по стъпка — 1-а и част от 2-а батареи вечерта достигнаха билото на планината, при каракачанските колиби. Останалите запрежки от 1-о отделение бяха пръснати по целия път надолу. Капнали от умора, измокрени до кости, без храна и подслон, батареите останаха там, гдето ги свари нощта. Едвам сутринта с всички хора и коне отделението беше събрано на превала и потегли за Исуплии…“
Още по-мъчно е било минаването на Балкана от 2-о отделение на полка. Все пак на 2 октомври полкът е бил на определеното му място на съсредоточаването — с. Мидирис.
Така двата полка изпълниха своята първа задача и пристигнаха на определените им места с висок дух. Трудностите още на другия ден бяxa забравени. Па и всеки воин си даваше сметка, че те са обикновени спътници на една война и затова още от мирно време се готвят за тяхното преодоляване.
Библиография
Мусаков, И. Бойна прослава на 5-и артилерийски полк. С., 1941 г.
