Великият италиански революционер Джузепе Гарибалди също изразил защитата си към българския народ. Заедно с него и немският канцлер Бисмарк изразил възмущението си към всички онези, които подкрепят действията на Високата порта. Той смело заявил, че Османската империя вече няма място в Европа.[2] А междувременно подкрепата спрямо българите нараствала. Към гласовете, бранещи българската кауза, се присъединили и Чарлз Дарвин и Дмитрий Менделеев.
Цяла Европа била ужасена от описанията, които давали журналисти и от онова, което се публикувало из вестниците. За кратко време българският въпрос се разгърнал из всички европейски държави и всички европейци станали свидетели на една върховна и велика саможертва, която оценили и пред която се преклонили. Каузата на българите придобила смисъл, тя преминала през границите на цяла Европа, за да достигне и за да се превърне в кауза на европейските политици, в ръцете на които стояло бъдещето на България. В това отношение Априлското въстание достигнало до извън държавни граници, то присъединило към себе си и към своята кауза перото на всички онези, чието състрадание и позиция са достигнали до нас, тъй както са достигали и до обществеността в Европа. И заслужават да бъдат разгледани и осмислени.
-
Организиране на анкетна комисия. Записките на Макгахан.
По инициатива на руското правителство се създава специална международна анкетна комисия, която има задача да проучи пострадалите региони. В нея участвали дипломатическите представители Юджин Скайлър и княз Алексей Церетелев, който бил руски консул в Одрин. Към анкетьорите с е присъединил и американският журналист Джанюариъс Макгахан. Важна роля играят именно записките на Скайлър и Макгахан, които бързо добиват популярност из цяла Европа. В своите записки Макгахан описва зверствата на турците в Батак, безмилостното избиване на мирното население на града, както и жестоките методи, които турците прилагат спрямо българския народ. Батак е описан като изцяло опустошен, а авторът описва как заедно с конете си, газели по костите на избитото население, кости, по които още висели месата на жителите на Батак.
-
Турските зверства в България или записки от Ада.
Заслужава да обърнем внимание на това какво пише американският журналист Дж. Макгахан в своите записки, след като е изпратен в Батак.
Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от развалини, сред които се издигаше и достигаше до нас дълбок, оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше малката долина и се възнасяше във вой. По-късно, когато влязохме в градчето, ние разбрахме този звук. Отново погледнахме грамадата от черепи и скелети пред нас. Забелязахме, че всички те са малки и че парчетата облекло, смесени между тях и пръснати наоколо, бяха части от женски принадлежности. Тогава всички те са били жени и момичета.
От седлото на коня преброих над сто черепа без да включвам тези, скрити под другите кости на страхотната грамада, нито тези, разпилени надалеч из нивите. Почти всички черепи бяха отделени от останалата част на костите, почти всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени.
Описанието на Макгахан е покъртително, но то показва една тъжна картина, която се е превърнала в реалност за жителите на Батак. Както става ясно, турците дори не са погребали телата на избитите от тях българи, а са ги оставили като последна плячка на дивите животни.
Това, което рисува американският журналист, достига до ушите на цяла Европа. Макгахан дава гласност на репресиите, които Османската империя налага спрямо мирното българско население. И не напразно неговите записки са определяни като едни от най-кървавите описания на турските зверства по българските земи.
По-натам журналистът описва все по-ужасяващи и смразяващи гледки, които превръщат Батак в своеобразна кланица – изгорени човешки тела, разкази за набити на шишове жени и техните неродени деца, за безмилостно заколени никому нищо ненаправили жители на Батак, за възрастни, които нечовешки са били убити, за унищожени къщи и запалени училища, за баташката църква, в която са излъгани и убити жителите на града и още безброй примери, които доказват липсата на човечност у османския башибозук.
Записките на Макгахан са най-яркото свидетелство за турските жестокости по българските земи. Те са онзи исторически извор, който се противопоставя на всички твърдения за отричане на турското робсто и иго и преиначаването му зад идиличния вариант на присъствие и съжителство, което напоследък започва да добива гражданственост, слава богу, не и сред историческите среди (?). Доколко е уместен терминът владичество и доколко той отговаря на историческата действителност, особено предвид написаното от Макгахан, е проблем, който заслужава да бъде изследван по-дълбоко и при който трябва да се приложат нужните филологически познания и изследване на отделните значения на всеки от термините, както и съпоставката на значенията му с историческите процеси в периода.
Резултатите от анкетирането на Макгахан са впечатляващи. За кратък период от време в английската и американската преса са публикувани няколко статии с проучванията, проведени съвместно със Скайлър. Събитията от пролетта на 1876г. са отразени и в испанския, френския и австро-унгарския печат.
- Виктор Юго и Априлското въстание.
Както посочихме по-горе потушаването на въстанието предизвиква невиждан международен отзвук. В подкрепа на българите се обявява цялата западна интелигенция, в това число и Виктор Юго, който пише следните паметни думи:
Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат. Правителствата мънкат някакъв отговор. Те и друг пък са мънкали. Те казват: Вие преувеличавате! Да, преувеличаваме. Батак не е бил опустошен само за няколко часа, а за няколко дни. Казваме, че има вече изгорени двеста села, а те са само деветдесет и девет. Тоя начин на оправдание увеличава ужаса. Няма нищо по-ужасно от това да се пазарим с общественото недоволство. Ако смекчаваме престъпленията, ние ги отегчаваме. Това значи хитростта а се постави в услуга на варварщината. Това значи Византия да прости на Цариград.
Подкрепата на Юго се оказва важна за решаването на българския въпрос. Не бива да забравяме, че френският поет е на особена почит, той е част от френската интелигенция и автор на едни от най-емблематичните творби за своето време. Но в думите му има нещо много по-важно: съпричастността на Запада спрямо Изтока, онази съпричастност, която в Средновековието бе изчезнала, заслепена от идеята за конкуренция и превъзходство.
- „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876)
Големият политически отзвук на въстанието достига и до пределите на Великобритания, където се оформя широка вълна на недоволство и на протест срещу насилието и османските безобразия. Виден представител на обществената съпротива е Уилям Гладстон, който дори напада английското правителство, заради „безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Османската империя“. Освен това части от написаното в неговата творба „Българските ужаси“, гласи следното:
Изказвам благодарност на г-н Скайлър и на правителството, което го е изпратило на мястото. Вече казах, много е късно да опитаме да убедим Европа с някой наш доклад… Въстанието в България избухна на 20 април. Ужасите от репресиите достигнаха връхната си точка в началото на май. Сериозно сме предупредени, че положението на християните в Турция в този момент е изключително критично.
Да се постави край на анархичното управление (…), на грабежите, на убийствата, които както със сигурност научаваме, все още опустошават България.
Да се вземат ефективни мерки срещу евентуалното повторение на насилията, извършени наскоро от отоманската власт, както за в бъдеще се изключват от административните мерки Босна и Херцеговина, но също и преди всичко България, върху която в най-добрия случай все пак ще останат за години и поколения следите от мръсната кървава ръка на тиранията.
Думите на Гладстон са пратени към английското правителство, което трябва да вземе мерки. Самата Великобритания като Велика сила трябва да вземе отношение и, притисната от общественото мнение, тя ще се види принудена да го направи няколко години по-късно.
Не напразно Гладстон има особено място в българската памет – неговото име носят улици и булеварди, а в някои градове дори има построени бюстове на видния англичанин, което заслужено го нарежда до личностите, спомогнали за българското освобождение и за българската национална кауза – заради делото и перото му.
- Николай Югов – Из съвременния „Ад“.
Животът на Николай Югов е тясно свързан с българската история, в частност и с българската кауза. Самият той е автор на редица произведения, които касаят следосвобожденската история на България.
Вдъхновен от събитията, които се случват в България през пролетта на 1876, Николай Югов пише стихотворение, което заслужава вниманието ни:
… И зърнахме града. Сред огърлица
от хълми хълм видяхме, побелял
от черепи на майки и дечица.
И само пес, от мъка подивял,
излая глухо, сякаш без желание…
И бе градът пред нас като заспал.
И ни потресе гробното мълчание.
Ни глас, ни звук. Мъртвешка пустота.
И вятър прошумя като стенание
в листата сгърчени, над пепелта
на този град, излъхващ дъх на тление
и смрад развя… Подтиснали в гръдта
неволния си страх и отвращение,
затърсихме сред труповете плът:
наоколо димеше разложение…
Пред нас, зад нас – човешка смрадна плът..
(…)
-
Оскар Уайлд, „Сонет за избиването на християните в България“
Ирландският поет и писател, потресен от случилото се в България след Априлското въстание пише сонет, в който призовава Бог, ако е там, ако го има, да се притече на помощ на християнското население, като самият автор не се страхува да изтъкне, че явно християнският Исус е заместен от Мохамед и полумесецът, който сее жестоки и нечовешки жестокости над друговерците.
Исусе, жив ли си или в земята,
Почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
Сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
И твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
Над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет.
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна,
преди да те измести Мохамед
- Иван Тургенев, „Крикет в Уиндзор“
Руският писател, автор на едни от най-интригуващите романи, също не остава безучастен към българския народ. В своето стихотворение „Крикет в Уиндзор“ той пише:
Кралица Виктория дами събра.
Тя гледа как пъргаво тичат,
играейки новата модна игра,
която крикет се нарича.
Видение, някакво й се яви –
тя вижда на тая поляна
не топки, а множество хорски глави
и всяка със кървава рана (…)
За истинското значение на Априлското въстание.
Благодарение на единния глас на европейските интелектуалци в почти всички европейски държави започва вълна от протести в подкрепа на българската кауза. Във Великобритания, благодарение на брошурите на Гладстон, се вдигат мащабни въстание. Разбира се, нужно е да споменем, че У. Гладстон следва своята политическа линия и умело използва потушаването на въстанието като политически ход. Опозиционните настроения, които той създава спрямо правителството на Дизраели, който е явен защитник на Османската империя и който се обявява ЗА запазване на целостта на империята, успяват да му осигурят победа в бъдещите избори. По този начин българската националноосвободително кауза намира в негово лице върл защитник. В Англия се организират протести и митинги, а известната общественичка Лейди Страгфорд финансира болница в Батак. В този момент не говорят политиците, а нацията на англичаните, която успява да парализира най-верния съюзник на Високата порта. И както пише акад. Косев: „дори само този резултат е достатъчен, за да потвърди смисъла и политическата целесъобразност на Априлското въстание“[8]
Освен това въстанието предизвиква и реакции във Франция, където те по-скоро са продиктувани от чувството за хуманност и състрадание. Сред видните интелектуалци във Франция издига глас и Емил де Жирарден, който пише: „Трябва да се сложи край на целостта на Османската империя. Колкото по-бързо, толкова по-добре“.
Вопълът на българите достига и до Италия, където предизвиква широки митинги, показващи солидарността на италианския народ към българите. Българският народ получава топлите думи на Джузепе Гарибалди, видният италиански революционер, който подкрепя революционните движения в България.
Не бива да пропуснем да изтъкнем, че случилото се в България в края на XIXв. достига и до териториите на Австро-Унгария, където редица писатели подкрепят българите. Сред тях открояваме имената на Святопулк Чех, Елишка Краснохорска, Ян Хербен и др. Самият Константин Иречек, видният познавач на българската история, популяризира българската национална кауза и осъжда турските зверства.
Можем да продължим да изреждаме още редица държави, които отдават своето състрадание и съпричастност към българския национален въпрос и чрез делата си подкрепят неговото решаване. Най-голям отзвук обаче въстанието има в Русия, където имената на бунтуващите се срещу турските зверства е огромен. Достатъчно е да споменем имената на Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски, Ив. Аксаков и още редица интелектуалци, за да видим как руския народ изстрадва заедно с българите техните болки. И може би именно тук е важно да подчертаем, че когато разглеждаме отношението на България и Русия през годините и когато започнем да се делим на крайни русофили и крайни русофоби, е хубаво да разграничаваме руската политика спрямо България и отношението на руснаците към българите, което както ясно виждаме, е повече от добронамерено. Протестът на руския народ придобива и политически облик. И макар правителството начело с Горчаков да се стреми да води политика на опазване на статуквото и пасивност по отношение на Източния въпрос, то Априлското въстание и неговия отзвук в Русия постига най-големия си политически успех, защото именно то успява да промени курса на руския император, който ще се устреми към решаване на Източния въпрос, а в неговото решаване, централно място ще заема България и българите.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Настоящия исторически преглед има своите несъвършенства. Международният отзвук е огромно по своите мащаби явление, достойно за едно задълбочено и смислено историческо търсене. Необходимо и нужно е, когато говорим за Априлско въстание ние да изследваме всички негови етапи, но още по-важно и ключово е да обърнем внимание на политическите резултати, които постига това въстание, а те са уникални по своята същност. Международният отзвук е истинският успех на въстанието и трябва да споделим тезата на акад. Косев, който многократно в своите трудове заявява, че не военната стратегия на въстанието показва неговите несъвършенства, а редом с нея, да изтъкнем истинската стойност на тази българска съпротива, която предопределя съдбините на нашата държава и като историци да изпълним нашата мисия – обективно изследване на периода, далеч от пристрастията, но и същевременно да покажем на хората истинския подвид на нашите революционери и реалния смисъл на тяхното дело, защото само история може да увековечава животи и събития, но единствено и само историкът може да остави белега на оценката върху делата на тези личности.
БИБЛИОГРАФИЯ:
- Колектив, Кратка история на България, София, 1983
- Косев, К., Априлското въстание постигна политическата си цел, сп. „Българистика“, бр. 12, 2006г.,
- Косев, К., Априлското въстание – прелюдия към Освобождението, София, 2000
- Макгахан, Дж., Турските зверства в българските земи
- Списание „Българска история“, април, 2016
