Абверът в България

Адолф Хитлер и германското разузнаване – Абвер

На 30 януари 1933 г. за канцлер на Германия е назначен Адолф Хитлер, лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия. Една от предпоставките тази партия да стане водеща е именно нейният ревизионизъм по отношение на Версайската система от договори и техните ограничения. За кратко време, правителството на Хитлер успява да разруши „оковите“ от Версайския договор, насочени към военното дело и на 16 март 1935 г. да обяви, че са създадени новите германски войски. Като участник в Първата световна война, през 20-те години Хитлер ще посочи в „Моята борба“ една от основните грешки на Кайзеровата армия, довела до нейния разгром във войната, а именно липсата на добре развито военно разузнаване. Той изключително високо оценява дейността на разузнаването, както в мирно време, така и по време на война. Затова, едно от първите неща, които Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП) прави по отношение на армията е създаването на добро военно разузнаване (Абвер).

Абверът е създаден на 1 януари 1935 г., като начело застава адмирал Вилхелм Канарис. Хитлер и Канарис се познават от по-рано, като се провеждани няколко срещи, на които е решено Канарис да оглави Абверът и да работи в сътрудничество със СД (службата за сигурност към СС, ръководена от Райнхард Хайдрих).¹ От март Канарис започва изграждането на разузнавателна служба с пет секции:

I секция – Таен шпионаж в чужбина (полк. Ханс Пикенброк);

II секция – Саботаж (майор Хелмут Гроскурт);

III секция – Контрашпионаж (майор Рудолф Балмер);

Секция „Чужбина“ – адмирал Леополд Бюркнер и

Секция „Z“ – майор Ханс Остер.²

Агентите пращани в други държави са прикривани под имена на търговски фирми, изпълнителни комитети и др. Тактиката е Абверът да си сътрундичи със служби от други страни, в които действа, като Унгария, Италия и т.н.

Внедряване на Абвера в България

През 30-те години България все повече започва да се свързва икономически, културно и политически с Третия райх. На територията на Царството съществува отдавна служба подчинена на Йоахим фон Рибентроп (бюро Рибентроп), чиято цел е да разпространява германската култура сред българските среди. България започва да става обект на наблюдение от страна на Райха. С началото на войната, английските агенти започват активна дейност из Царството, което налага Абвера да се заеме с по-активна работа.³

Канарис изготвя план специално за България и Балканите. В началото на март 1940 г. в София, под прикритието на съветник по стопанските въпроси, пристига майор Ото Вагнер – разузнавач на Абвера, придобил прозвището д-р Делиус. Задачата на Вагнер е да изгради структура на Абвера в България, поради наличието на съветско посолство с „раздут персонал“, английски служби и поради водената от страна политика насочена към Райха.⁴ С тактичност, широк бюджет и ведрост, д-р Вагнер бързо намира прием сред висшите кръгове в България, които му отварят врати към най-разнообразни сфери: политически, икономически, културни, банкови, полицейски, диломатически и др. Следвайки инструкциите на Канарис, д-р Вагнер изгражда структурите си из България, като в неутрална страна, като влиза в контакт с шефа на българското военно разузнаване (РО) полковник Никола Костов. Постепенно щабът на Абвера, който се разполага в сграда на бул.“ Патриарх Евтимий“ 57 в София, се разширява в шифровчици и други различни специалисти, откриват се резидентури и „метеорологически станции“ (радиоцентрали) във Варна, Бургас, Харманли, Пловдив, Свиленград и Кавала.⁵

Разширява се германкото присъствие в българската полиция. В началото на 1940 г. началникът на полицията полк. Пантев отива на посещение в Берлин. Неговата цел е да изгради полицията по германските образец и поисква инструктори директно от там в страната. Служители на СД доставят в България съвременно техническо оборудване и оръжие. Абверът спомага и за установяването на служби на РСХА (Главно управление Имперска сигурност) и по-точно на VI отдел, воден от Валтер Шеленберг. През лятото на 1940 г. в София е акредитирано полицейско аташе – щурмбанфюрер Фридрих Панцингер.⁶ Така службите за сигурност и разузнаване на Третия райх навлизат в България и започват своята дейност.

Антикомунистическа и шпионска дейност на Абвера в България

След нападението на Третия райх в СССР (22 юни 1941 г.), Абверът в България започва широкомащабна антикомунистическа, политическа и друг вид дейност. Д-р Вагнер завързва тясно сътрудничество и с началникът на отдел „А“ към Дирекция на полицията Никола Гешев.⁷ Няколко са успехите на Абверът в България, като неутрализирането на бойни групи на БКП, както и на разузнавателни такива в полза на Съветския съюз. „Групата на Август“ е разбита с общите услилия на Абвера и българската полиция през 1942 г., голям „удар“ се оказва и арестът на Александър Пеев (Боевой) – резидент на НКВД и на генерал Никифор Никифоров.⁸

Политическият елит също попада под наблюдението на Абвера. В докумнети към СД има сведения за политици, министри, дори и за цар Борис III. Д-р Вагнер успява да уреди среща на адмирал Канарис с царя. Водачът на Абверът пристига в България на 22 юли 1943 г., срещата се състои в Двореца в София. След разговора, Канарис изготвя доклад до фелдмаршал Кайтел с цел информирането на Вермахта за състоянието на българо-германското сътрудничество и връзки. В този доклад е посочена позицията на царя спрямо политиката на Райха и водената война. Според Канарис, българското правителство стои „твърдо зад Райха“.⁹

В немските архиви се пазят множество документи относно цар Борис III изготвяни от СД, Абвера и Гестапо. Валтер Шеленберг има множество информация и за Ванче Михайлов и ВМРО по време на войната.¹⁰ Според показанията след 1944 г. на германския аташе в България Адолф Хайнц – Бекерле, СД ръководено от Франц Обермайер, в сътрундичвество с д-р Вагнер е вършило „голяма работа“. СД събира политическа информация. В началото на 1944 г. по заповед на Химлер за България е създадена специална структура, водена от офицер от СС (името не е известно), чиято цел е да бъде близо до националистическите кръгове и организации в Царството.¹¹ Бекерле дава сведения и затова, че тази структура подготвя независимостта на Македония начело с Ванче Михайлов и убедени български националисти. Както знаем, обаче този проект се проваля, поради настъпването на Червената армия към България.¹²

Септември 1944 – Абверът напуска България

По време на англо-американските бомбардировки над София, д-р Вагнер премества щаба си в Самоков. Там той мести със себе си и целия архив на Абвера в България. При настъплението на Червената армия, започва масови съкращения в своята структура. Получава заовед от Берлин да се готви да напусне България всеки момент. Още през юли 1944 г., д-р Вагнер изготвя докумнет към РО, в който посочва мотивите си за „разпускане“ на персонала на Абвера и за бъдещото му често отсъствие.¹³ На 4 срещу 5 септемви 1944 г., Ото Вагнер напуска България с целия си архив и заминава за Райха. Дейността на военното германско разузнаване в България приключва.¹⁴

  Темата за дейността на Абвера в България не е разработвана достатъчно в нашата историография. Мисля, че все пак идва момента, в който част от това минало ще бъде показано на бял свят и в бъдещи трудове ще бъде проучено основно от българските историци.

Използвана литература:

¹Вътев, М., Дипломна работа на тема : „Въоръжените сили на Третия райх“, с. 22, 2014

²Пак там, с. 23

³Златарски, В., Райхът и Царството, София, Авангард Прима, 2014, с. 375

⁴Пак там, с. 375

⁵пак там

⁶пак там

⁷Недев, Н., Тайната война, София, Народна младеж, 1984, с. 76

⁸Пак там

⁹Politisches Archiv des Auswartigen Amts, Buro des Staatssekretars, Bulgarien, Bd. 5, Bl. 173987 – 173990

¹⁰Шеленберг, В., Лабиринт, София, Атика, 2007

¹¹Протокол от разпит на Адолф Хайнц – Бекерле, с. 6-7

¹²Пак там

¹³Гочев, Г., Бюро „д-р Делиус“, София, Народна култура, 1969, с. 322

¹⁴Пак там, с. 324