В края на декември 1878 г. в Княжество България започва подготовката за провеждането на Учредителното събрание, което ще се проведе в Търново (10.02 – 16.04.1879 г.).

На това първо Народно събрание в следосвобожденска България присъстват 229 депутати – 88 по избор, 117 заемащи висши административни позиции и от Екзархията, 19 са назначени от руския императорски комисар – княз Александър Дондуков-Корсаков, и 5-ма са представители на общонационални организации – Рилският манастир, Одеското българско настоятелство и Виенските българи.

Сред народните представители в Учредителното събрание е и бележитият възрожденец Янко Костадинов Славчев (Портретната снимка вляво на Янко Славчев е с източник Музей на Възраждането-Варна, Инв.№ ВФ III-57в), избран за такъв от княз Дондуков-Корсаков, който е и един от представителите на този политически форум от град Варна.

Този човек е изключително тясно свързан с историята на града както по време на Възраждането, така и в периода на следосвобожденска Варна. Един от ярките примери на българин родолюбец, християнин, даващ всичко от себе си за просперитета на морския ни град.

Кой е той?

Янко Костадинов Славчев е роден на 9.08.1841 г. в гр. Търново. Баща му е видният търговец на колониални и манифактурни стоки Костадин Славчев. Той разполага с постоянни кантори във Виена и Цариград, търгувайки с Германия, Австрия и Румъния.

На 5-годишна възраст Янко Славчев започва да учи в гръцкото училище в родния си град. След това продължава образованието си в българското, където е ученик на известните учители Петко Славейков и Николай Михайлов.

Янко Слвчев във Възрожденска Варна:

През 1866 г., когато е на 25 г., се установява в град Варна, където започва да работи като писар при своите родственици братята Никола и Сава Георгиевич. Още в младежките си години Славчев се проявява като изключителен родолюбец и радетел на това българите да се учат в български училища.

Той е един от създателите на читалище „Надежда” (1866 г.) и на първото българско такова във Варна, именувано „Възрождение” (1870 г.). Освен това в периода 1869-1873 г. е и настоятел на в. „Право” във Варна.

В периода 1866-1867 г. е назначен за агент на английското параходно дружество „Morton Bell”. Това не е случайно. От една страна Янко Славчев има богатия семеен търговски опит, но от друга – владее добре гръцки, турски, френски и италиански език.

Едва 27-годишен, Славчев заедно с видните варненски възрожденци Велико Христов, братя Попови, Хараламби Лефтеров съставят първата българска община и църква, признати от турското правителство.

Любопитен факт, свидетелстващ за неговото отношение и активна дейност, свързани с християнството, е положеният му подпис в знак на съгласие в писмо от Варненската българска община до екзарх Антим I за обединение на Варненската и Преславската епархия, написано през 1872 г.

Години по-късно, като кмет, Янко Славчев ще осъществи една от своите мечти – в центъра на града да се издигне голям православен храм.

Опитът и капиталът, който натрупва Славчев във Варна като търговец го превръщат в една от най-важните личности за града. Признание получава и от турската власт, като през 1873 г. е избран за член на туския Търговски съд в морския град, а две години по-късно и за член на търговския съвет във Варна.

Янко Славчев след Освобождението:

Варна е освободена на 27 юли 1878 г., което го прави последния освободен български град. Янко Славчев е един от хората, които на тази паметна дата посрещат руските войски, предвождани от ген. Столипин.

Тук е важно да се отбележи, че домът на Славчев неведнъж е бил убежище на български възрожденци по време на Руско-турската освободителна война – една малка препратка към неговата революционна дейност.

С активна политическа дейност Янко Славчев започва да се занимава, след като е назначен за депутат в Учредителното събрание. Това е още едно признание за българина, тъй като е един от 19-те избраници на княз Дондуков-Корсаков.

Търговецът се причислява към консервативното движение на България, русофил, впоследствие един от политическите лидери във Варна. Завършва кариерата си като член на Народната партия.

Освен това Янко Славчев е избиран за депутат в III-то и VII-то ОНС и в две ВНС – II-ро (01.07.1881 г.) и IV-то (03-17.05.1893 г.). Но може би най-ползотворна в политическо отношение е работата му като градоначалник на Варна.

Дейност като кмет на град Варна:

Двата му мандата са изключително успешни и преобразяват облика на града. Първият му мандат е от 22 ноември 1879 г. до 15 май 1881 г., а вторият – от 16 юни 1895 г. до 26 септември 1896 г.

Макар и само с 3 години като кмет, Янко Славчев успява да положи основите на най-големия православен храм в града – „Свето Успение Богородично” (а по негова инициатива и с решение №120/ 07.03.1896 г. на Общински съвет-Варна се отпускат 2 900 кв.м. място за издигане помещение на Варненско-Преславската метрополия пред Съборната църква).

Той успява да обнови водоснабдяването и канализацията на града, да павира улиците „Преславска”, „Царибродска”, част от „Владислав” и „Фердинанд”, да построи 2 нови морски бани със 120 кабини, да съдейства за отпускането на средства за дружество „Майка”, да проведе множество благотворителни кампании в помощ на бедните жители на града.

Освен това спомага и за отделянетона допълнително подпомагане на българските, турските, арменските и еврейски училища във Варна.

В самия край на своя живот, на 25 февруари 1927 г., става почетен член на Варненската търговска индустриална камара.

Земният му път приключва на 3 май 1927 г. Погребан е в двора на църквата „Св.Архангел Михаил”

Използвана литература:

Палангурски, М. Нова история на България. I Княжеството (1879-1911 г.), С., 2013, с.33-34.

Денчев, Б. Варна след Освобождението, С., 1998, с.94-95.

Дряновски, Б. Кметовете на Варна 1878-1903. Част първа, Варн 2010, с.36.

Палангурски, М. Учредителите. Участниците в Учредитеното събрание в Търново, 10.II. – 16.II.1879 г. Енциклопедичен справичник, С., 2014, с.241.

Томова, К. и Тинка Бозова. Кметовете на Варна, Варна 2010, с.20.

ДА-Варна, ф.764К, оп.1, л.1-2.

ДА-Варна, ф.79К, оп.1, а.е.1, л.56.

ДА-Варна, ф.764К, оп.1, л.1.

http://www.parliament.bg/bg/16