Поседните две години на цар Калоян:
След сблъсъка при Одрин жителите на града отказали да пуснат Калоян вътре. Това показало на българския владетел, че мнимо се е доверил на техните думи за подчинение и признаване на неговото царско величие. Последвали множество военни кампании – през април и май 1205г. той достигнал до стените на Константинопол, малко по-късно превзел Сяр, а кампанията приключила със завладяването на Пловдив. За събитието Никита Хониат казва, че Калоян опустошил града и единственото, което се виждало бил Алексий Аспиет, който висял обесен за краката.
През 1206г. Калоян изпраща български войски към Адрианопол и Димотика, където при крепостта Русион са разгромени кръстоносците. След това се насочва към Тракия, обсажда Димотика, която малко по-късно успява да превземе. В общи линии през същата година действията на Калоян са насочени изцяло към Латинската империя. Едва през 1207г. никейският император Теодор Ласкарис кани Калоян да започнат съвместни действия срещу латинците. Предложението е посрещнато радушно, но не се достига до значителни военни действия или териториални придобивки. Българският владетел обсажда Адрианопол, но не успява да го превземе, а Ласкарис е принуден да търси мир с Латинската империя. Това слага край на съюза между Калоян и Теодор Ласкарис, но поставя началото на нова амбиция у българския владетел, която се състои в превземането на халдикическия град крепост – Солун.
България след управлението на цар Калоян (1197-1207)
Така в началото на 1207г. цар Калоян се подготвя за мащабен поход, който цели завладяването на Солун. В началото на октомври същата година той вече е пред стените на града. След като внимателно обмислили плана за действие Калоян се оттеглил в шатрата си. Късно вечерта около лагера се разнесли стенанията на българския цар. Владетелят на българите загинал в големи мъки, а като причина за своята смърт той посочвал предводителя на куманите Манастър. Причините за смъртта на Калоян в действително остават неизяснени.
Средновековните хронисти са ни оставили любопитни теории, които тепърва трябва да се разглеждат и анализират, но дори при все това, причината едва ли ще бъде изяснена.
Цар Калоян оставя огромни за времето си следи. Неговите действия го представят като изключителна личност, като политик-реалист, който с размах решава вътрешните и външни проблеми, настъпили в държавата. Укрепва границите на българската държава, продължава политиката на своите братя, успява да издигне престижа на България, превръщайки я в значима сила в Европейския изток. Във всяко свое действие той се ръководи от националния интерес, като същевременно не допуска чуждо вмешателство в политиката и управлението си.
Не е напразно заключението на Веселин Игнатов, който пише, че „цар Калоян е най-успешният държавник в България през Средновековието, понеже разрешава всички приоритетни български задачи, без на практика да губи нито една политическа, дипломатическа или военна схватка“.
В своята същност Калоян съчетава умело качествата и на отличен пълководец, и на уникален дипломат. Няма да е пресилено, ако изтъкнем, че няма политик в българската история, който с такава лекота да се справя с външнополитическите проблеми. Решението на Калоян да се ориентира на Запад, макар и критикувано, далеч не е пресилено. То е резултат от тогавашната политическа ситуация и отслабването на Византия, която вече не може да играе своята първостепенна роля.
Кризата в империята достига своя апогей със завладяването и унищожаването й вследствие на Четвъртия кръстоносен поход. В подобна политическа обстановка решението на българския цар изглежда логично. Утвърждаването на неговия титул, заедно с този на българския църковен глава, означава утвърждаване на българската държава. Едва след нейното официално признание тя може да се концентрира към териториалното си разширение. Същевременно в кореспонденцията между Калоян и Инокентий III ясно си проличават познанията и стила, с който борави царят. Ясно се вижда, че той не е готов на компромиси, дори напротив – той изисква да получи това, което му се полага понаследство и това, което са имали неговите предци. И в крайна сметка го получава.
Гробът на цар Калоян (?) в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, Велико Търново
Твърдата ръка, с която управлява Йоаница показва решителния му дух и непоколебимата му същност. Той успява да се справи с вътрешните бунтове на болярите, издига статута на царската институция и успява да открие своето място на европейската политическа сцена. Разбиването на кръстоносците през 1205г. край Одрин е апогей в неговото управление. Същевременно макар суров в действията си спрямо враговете, Калоян се отличават със завидна справедливост спрямо своя народ. За разлика от своя наследник цар Борил, Калоян не подлагал еретиците на гонение. И макар византийците да го наричат с какви ли не страховити названия, а той самият да се зове „Ромеубиец“ за нас, българите, Калоян ще си остане колос и ние винаги ще го поставяме на едно специално място в пантеона на българските владетели.
Годините от неговото управление са изпълнени с безспорни победи, той имал смелостта и нещо повече – успял да се пребори с мощната по това време Латинска империя. Но този български владетел остава и винаги ще бъде помнен не със своята сурова природа, а със своите велики дипломатически успехи и ако цар Симеон е „Велики“, Крум „Страшни“, Омуртаг е „Строителя“, а Борис I „Покръстителя“, то определено цар Калоян е „Дипломатът на Второто българско царство“.
В заключение никак няма да е пресилено, ако кажем, че именно политиката на цар Калоян доведе до онзи международен престиж, до онази репутация, сила и мощ на българската държава, която в моментите, в които Византия вече не съществува я издигат до статута на първостепенна и решаваща съдбата на Европейския югоизток държава, както изтъква и самият Йордан Андреев.
ИСТОРИОГРАФИЯ:
- Гръцки извори за българската история, Институт за Българска История
- Латински извори за българската история, Институт за Българска История
- Андреев, Й, Лалков, М., Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996
- Игнатов, В., Цар Калоян, военно издателство, 2007
- Гюзелев, В. Папството и българите през Средновековието, том 3, София, 2013
- Божилов, Ив., Фамилията на Асеневци – генеалогия и просопография, БАН, 1985
- istoria.bg – карта на България след цар Калоян.
){kind=link}