Цар Калоян – дипломатът, воинът, победителят.

Цар Калоян и Четвъртия кръстоносен поход:

Паралелно със събития в България положението във Византия се влошава. Страната е разтърсена от вътрешни проблеми още от 1195г., когато Исак II Ангел е свален от своя брат Алексей III. На византийския престол започват да се изреждат редица владетели, като сред тях има и такива, които дори отказват да седнат на римския престол. Последният от императорите Алексий Дука става свидетел на опустошението на вековната империя, която за първи път прекланя глава пред Запада, воден от кръстоносната армия на Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204). На 13 април 1204г. рицарите подложили Константинопол на невиждан грабеж и опустошение. Кръстоносците забравили за своя свещен дълг, забравили за Светите места, които трябвало да освободят и създали своя държава върху унищожената Източна Римска империя – т.нар. Латинска империя, като за свой владетел избрали Балдуин Фландърски.

Далновидният български владетел, още преди превземането на Константинопол, предложил 100 000 войници в помощ на кръстоносците, като в замяна поискал те да признаят титлата му, но получил отказ. Отговорът на кръстоносците дал ясен знак на Калоян, че новите му съседи не са добронамерени спрямо България, поради което веднага след падането на византийската столица изпратил пратеници с предложение за мир.

Отговорът, който получил бил следният: „те му отговорили най-надменно като му казали, че не ще има мир с него, ако не върне земята, принадлежаща на Константинополската империя, в която бил нахлул с насилие.“

Ядосан, Калоян отвърнал, че притежава тази земя много по-справедливо, отколкото те византийската столица. „Освен това самият той бил получил законно царската корона от върховния първосвещеник. А този, който се наричал константинополски василевс, без основание си бил присвоил символично императорската корона“.

Цар Калоян добре преценявал намеренията на своите нови съседи и бързо започнал да взима мерки. Гръцката аристокрация от Тракия му предложила помощта си срещу латинците. Около 1205г. Калоян сключил договор с тях като им обещал помощ и закрила.

Битката при Одрин:

Същата година кръстоносците започнали да завладяват малоазийските земи на Византийската империя. Гърците започнали да се вдигат на въстание, а император Балдуин заповядал да изпратят войски, които на 29 март 1205г. пристигнали край Одрин.

Битката при Одрин

Там ги очаквала армията на цар Калоян, в която имало и 14 000 кумани. Когато българската армия се среща с тази на Латинската империя, резултатът е покъртителен. Добре подготвените и обучени рицари падат под ударите на обединените сили между българи, кумани и гърци. Пълководецът на латинците Балдуин Фландърски бил пленен. Робер дьо Клари, съвременник на събитията пише: „Загина цветът на западното рицарство“. Римският първосвещеник се отнася критично към действията на Калоян и дори го упреква, пишейки: „Ти бе длъжен да припишеш предоставената ти от господа победа не на своята храброст, но по-скоро да я отдадеш на тези, които заслужено паднаха, тъй като се надяваха на лъка си и вярваха да се спасят с меча си. Ти обаче, като приписваш на себе си изтръгнатата от неприятелите победа, не си отдал, както беше длъжен, слава на бога“.

Съдбата на Балдуин Фландърски:

Въпреки упреците на папа Инокентий III победата на цар Калоян може да се определи като една от най-успешните и изключителни в историята на българското средновековие. Какво обаче става с пленения латински император?

Според думите на Георги Акрополит Балдуин бил пленен „и докаран в окови при царя на българите Йоан. Неговата глава, както казват, подир убиването му, служела на варварина за чаша, след като била очистена цялата й вътрешност и наоколо била покрита с украса“.

Описанието, което ни дава Акрополит звучи твърде познато и много напомня действията на Крум спрямо Никифор I Геник и направата на чаша-череп от неговата глава. Този обичай е широко практикуван в езическите ритуали и се свърза с т.нар. орендизъм. Доколко достоверни са сведенията на византийския хронист е предмет на дискусия. Напълно възможно е предвид събитията и факта, че самият Георги Акрополит е византиец, той да преписва на Калоян подобни варварски порядки, свързвайки го по този начин с Крум и завещавайки през вековете „заслуженото отмъщение“, което застига завоевателя на Константинопол.

Важно е да отбележим, че  Акрополит не е съвременник на събитията и в случая предава чужди думи. При все това Калоян веднъж показва, че в името на държавата и нейните интереси той е способен да прекрачи пределите на религията и вярата в Битката при Варна (1201), така че напълно е възможно спрямо надменния латинец той да е приложил този стар езически обичай, предвид факта, че при всички положения той е познавал историята на своите предци.

Има и друга любопитна история, която разказва съдбата на Балдуин, описана от монаха Алберих: „(…) Пленен по този начин заедно със свои другари, той бил хвърлен в затвора в Търново“След това авторът изрично посочва, че: „Оттук насетне не предавам потвърдени данни за смъртта на Балдуин, но просто съобщавам това, което разказва един фландърски свещеник, който на връщане от Константинопол минал през Търново“. Този свещеник разправял, че съпругата на българския владетел изпратила на латинския император писмо в затвора, в което се обяснявала в любов и била готова да го освободи от пленничество, ако пожелае да я вземе за съпруга и да я отведе в Константинопол. Разбира се, Балдуин бил достоен император и не обърнал никакво внимание на предложението на царицата. Обидена, тя се оплакала на своя съпруг, като представила нещата, разбира се, по далеч по различен начин. Обяснила, че императорът й обещал, че ако го освободи, ще я отведе със себе си в Константинопол и ще я коронова за императрица. „И така, късно през една нощ, когато Йоаниций бил пиян, наредил да доведат императора и да го убият в негово присъствие. Така, по негова заповед императорът бил посечен със секира, захвърлен на кучетата и с едикт до народа било заповядано да не се говори за смъртта му“.

Известията, които ни дава Алберих безспорно са интригуващи и са достойни за литературна приказка, но тяхното историческо значение е маловажно. Обвиненията спрямо българската царица могат да бъдат определени като несъстоятелни, особено предвид тогавашната ситуация. Българската царица, която владее една немалка държава, призната като сила в тогавашна Европа и имаща съпруг, който дори външно превъзхождал латинския император по никакъв начин не би предпочела да рискува своя статут и позиции, за да се увлече в една ситуация с неясен изход. Още повече крайно подозрително е преувеличаването на достойнствата на латинския император, особено ако си представим грабежите в Константинопол.

В заключение можем да кажем, че е трудно със сигурност да се определи какво се е случило с Балдуин Фландърски. В писмото си от юни 1205г. папа Инокентий III съветва Калоян: „Понеже казват, че ти държи в плен константинополския император Балдуин, ти така да се погрижиш за себе си, че чрез освобождаването му да сключиш истински и здрав мир с латинците, за да спрат напълно да нападат теб и твоята земя“. Доколко българският владетел е послушал приемникът на св. Петър остава неизвестно. Липсват повече сведения за съдбата на Балдуин, императора на Латинската империя.

След сблъсъка при Одрин жителите на града отказали да пуснат Калоян вътре. Това показало на българския владетел, че мнимо се е доверил на техните думи за подчинение и признаване на неговото царско величие. Последвали множество военни кампании – през април и май 1205г. той достигнал до стените на Константинопол, малко по-късно превзел Сяр, а кампанията приключила със завладяването на Пловдив. За събитието Никита Хониат казва, че Калоян опустошил града и единственото, което се виждало бил Алексий Аспиет, който висял обесен за краката.