Здравейте, приятели! Ако статията ни Ви е харесала, ще се радваме да я харесате и споделите! Харесайте и последвайте страницата ни в социалните мрежи, имаме какво още да Ви предложим от областта на историята! Благодарим Ви! Честит празник!
Една от най-емблематичните дати в българската история е 06.09.1885 – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Тази дата е логично продължение на борбите на българите за национално обединение, след подписването на Берлинския договор от 1878 г., с който България бива разпокъсана от Великите сили. Това безспорно е една страница от нашата история, с която трябва да се гордеем и познаваме, защото тя е организирана от самия народ и защитена по блестящ начин отново от самия него! По случай днешният празник Ви представяме в ретроспективен вид пътят към Съединението.
През 1885 г. на 10 февруари група революционери и участници в Руско-турската освободителна война основават в Пловдив таен комитет, който си поставя за цел освобождаването на Македония от османска власт. В началото комитетът носи различни имена, но това не е така важно, както са важни участниците в него, които стоят в основата на случилото се на днешната дата преди 131 г. – Захари Стоянов; Иван Андонов; Тодор Гатев; Петър Зографски; Спиро Костов; Иван Стоянович; Спас Турчев; поручик Ганьо Атанасов и Тома Крайовов. Като главна действаща фигура в комитета се обособява дейният участник и хроникоьор на българските въстания – Захари Стоянов. Създаденият комитет си поставя за цел да се бори за освобождение на Македония и обединение на България.
Захари Стоянов – участник в Априлското въстание, автор на „Записки по българските въстание“ и виден деец за българското Съединение
Водейки се от традиционните революционни традиции, комитетът започва да създава революционна комитетска мрежа. За каузата на комитета са спечелени основаните през 1878 г. комитети „Единство“ и гимнастическо-стрелковите дружества от 1878-1879г.
През април 1885 г. комитетът приема ново име, което изключително много наподобява името на стария български революционен комитет във Влашко – БРЦК. Ново име на комитета за освобождение на Македония и обединение на България е БТЦРК – Български таен централен революционен комитет. Навярно, тъй като влиянието на Захари Стоянов е голямо, това е символ, чиято цел е да засвидетелства приемственост между стария БРЦК и новия БТЦРК и логичното продължение на освобожденското дело. Новият комитет изработва и свой устав. В устава е записана и конкретната цел на комитета – „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“. Уставът приема наложената от Великите сили парламентарна монархия и изтъква нуждата от създаване на балканска федерация, която да се противопоставя на намеренията на Великите сили. В него подробно се определят съставът и задачите на БТЦРК и частните революционни комитети. Така устроен, комитетът става и по-активен. В резултат на това, на територията на България се появяват и много нови революционни комитети.
Устав на БТЦРК
На 28 май на бял свят се появява и в. Борба, който е орган на комитета, с главен редактор Захари Стоянов. БТЦРК започва открита борба против правителството и лансира смело плановете за въоръжени акции.
Постепенно БТЦРК не изоставя идеята за пълно освобождение на българските земи, но започва да оценява идеята за Съединение на Княжество България с Източна Румелия като по-реалистична, с оглед на международното положение и позициите, на Великите сили. В автономната област има изградени – българска войска и българско управление, не са допуснати турски гарнизони и може да се каже, че Южна България се развива като българска държава, докато Македония е българска територия, за която много държави биха имали претенции, а към този момент Княжеството би се справило трудно с борбата срещу тях. Съединистите получават и съгласието на княз Александър I за делото си. Дейците на Съединението са подкрепени от Либералната (казионна) партия в Източна Румелия, чиито водачи са д-р. Г. Странски; Д. Тончев; Г. Бенев и др.
Ръководители на организацията започват да организират демонстрации, с които целят да популяризират дейността си. Така на 19 май 1885 г. те организират събитие, с което честват паметта на Христо Ботев. На честването са произнесени речи, в които се осъжда правителството в Южна България и се издигат лозунги за освобождение на Македония и присъединяване на Източна Румелия към княжеството.
Най-масовата демонстрация, организирана от БТЦРК е честването на седемнадесетата годишнина от гибелта на Хаджи Димитър и неговата чета. Честването преминава в обстановка на приповдигнат дух и вълнение. То отново е изпълнено с пламенни революционни речи, държани от дейни защитници на съединистката идея.
След тържествата настъпва нов етап в работата на комитета. На 25 юли се провежда тяхно заседание в село Дермендере. На това събрание присъстват привърженици на идеята и от двете страни на Балкана и се взима окончателното решение, че се преустановява работата по македонския въпрос. На същото събрание се взима и друго важно решение. На 15 септември да започне въстание за сваляне на главния управител на Източна Румелия и провъзгласяване на Съединението. Начертан е план как да се случи това. В края на август Д. Ризов и майор С. Муткуров представят плана за въстанието на княза в Шумен, а той от своя страна го одобрява. По-голямата част от българските офицери са спечелени за делото. С посредничеството на д-р. Странски комитетът привлича и командира на II пехотна дружина майор Данаил Николаев като съмишленик.
Дейците на БТЦРК на събранието в с. Дермендере.
Решаващият месец се оказва септември. На 2, 3, 4 и 5 голяма част от дейците на комитета вече са из страната, за да агитират населението. На 3-ти септемрви вечерта в отсъствието на Захари Стоянов д-р. Странски, майор Ст. Любомски, майор Данаил Николаев и д.р решават да нанесът удара на 5 срещу 6 същия месец.
В провинцията въстанието започва още на 2 септември. Началото му е дадено в революционната столица на Априлското въстание – Панагюрище. Напрежението е най-голямо в с. Голямо Конаре, където комитетът ръководен от Продан Тишков – Чардафон, обявява властта за свалена и арестува пловдивския префект.
На 5 септември Захари Стоянов вече е в Пловдив и написва прокламация. През нощта на 6-ти революцията започва и войските се отправят към града. Те поддържат връзка с въстаниците водени от Чардафон и Иван Арабджията, които са 700 на брой. Без каквато и да е съпротива конакът на главният управител е обкръжен от въстаниците и войските. З. Стоянов и Ив. Андонов влизат при управителя Г. Кръстевич и от името на БТЦРК му съобщават, че е арестуван и трябва да напусне страната, на което той отговаря с въздействащите думи – „И аз съм българин! Не мога да не чувствам известно удовлетворение тази минута!“.
Веднага след провъзгласяването на Съединението в Пловдив, телеграма е изпратена и до княза с текст – „Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше Височество. Правителство съборено. Живейте. Ваши верни поданици“.
Княз Александър I пристига в Търново на 7 септември и на 8, със съгласието на правителството в княжеството, издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме.
Ето така българският народ сам успява да организира и провъзгласи това дело, толкова желано от всики българи по онова време. Начинът, по който протича въстанието показва, че дори и за управляващите в Източна Румелия е ясно, че всенародният порив няма как да бъде спрян. Българите се обединяват около всенародната българска кауза и от двете страни на могъщия Балкан се чува радостно – УРА! Да живее България, да живее князът!
