За смисъла от припомнянето на бележитите събития от българската история…
Българският исторически календар е изпъстрен с редица събития от националната ни военна история, които заемат своето достойно място. Събития изпълнени с прекомерна проява на човешко себеотдаване, на неизмерим човешки подвиг, символизиращи гордост и чест при изпълнението на дълга към Родината. Именно те са носителите на национално самочувствие за една нация, те са нужни за изграждането, съществуването и бъдещето на един народ. Чрез тях той се прекланя пред всички онези обикновени българи дали живота си за родната земя.
На днешния ден погледът ни се насочва към едно велико и познато събитие от нашата история, събитие, за което не се говори толкова много за разлика от редица други емоционални дати от нашата история. На 13 март 1913 г. е превзета след дълга обсада Одринската крепост, действие което е изключително важно за победния финал в Балканската война. И тук е момента да спомена че погледът ни не е насочен към описване на бойния подвиг на българите, и като цяло на военните действия. В доста статии и материали може всеки заинтригуван да намери описание на събитията, но доколко ще останат трайно в него е отделен въпрос.
За редица поколения неизмеримият подвиг на българския войник край Одрин остава трайно, въпреки накърненото национално самочувствие след националните катастрофи и пагубния Ньойски мирен договор. Връщаме се назад през 1935г. и откриваме начинът по който се чества 23 годищнината от падането на Одрин от страна на българската интелигенция. Ще ви въведа към народните вълнения през този период : „На този ден празнуват частите от Тунджанската дивизия. А празникът на една дивизия прябва да бъде общонароден, защото нейните победи и изобщо добродетелите и, са народно и държавно морално богатство. Това особенно важи за одринските герои, които прославиха българското име и дадоха най-внушителни указания за националната и държавническа мощ на нашия народ. Днес спомените за българското геройство при Одрин могат да послужат за освежаване и затвърждаване на нашето национално чувство. Всяка народност, всяка държава би използвала денят на една подобна годишнина, за да посочи на младите поколения един велик пример на святи ценности и героичен дух…! ”.(1)
Днес естествено държавата абдикира от подобни паметни моменти, моменти на слава, моменти, които ни карат да се замислим какви сме и че силата да възродим страната си е в самите нас. Пропускат се всякакви годишнини дори и те да са кръгли от някой паметен исторически пример, а на младото поколение е неудобно да се показват морални примери и ценности за разлика от тоталното разложение, което ден и нощ се излива навсякъде по информационните канали.
Ще се запитате за какво всъщност ви ги говоря всички тези неща и дали не ви отнемам от ценното време, но всъщност истината е тази, че не е нужно единствено на 3 март или на 6 септември да се чувстваме силни и горди, че сме българи. През останалото време има още значими моменти от нашата история достойни да ни накарат да се разтреперим от чувство на гордост и достойнство. И ако за днешната „културно-просветна интелигенция” на държавно ниво и по високите етажи, тези значими моменти и знакови събития нямат чак толкова голямо значение, то нека поне ние самите се сещаме за тях и се гордеем, че сме силни единни, като Народ.
(1) Използваният цитат е от сп. „Отец Пайсии”, което излиза в периода 1928-1943г. и отразява възгледите на българската интелигенция за смисълът от националното възпитание на българската младеж, възпитание на морални и държавно-национални ценности.
