От 1945 г. до 1991 г. Босна и Херцеговина е една от шестте федеративни републики на Югославия. Тя обхваща главно високи плата, прорязвани от многобройни долини. Името Херцеговина е дадено на южните райони в близост до крайбрежието. Още от дълбоки времена територията на днешна Босна е място изтъкано от напрежение, породено от огромното разнообразие от националности и религиозно различие. Тя е плетеница от етноси и вероизповедания и до ден днешен.

Войната в Босна и Херцеговина е остър, кръвопролитен, междуетнически конфликт състоял се в периода от 6 април 1992 г. до 14 септември 1995 г. между въоръжените формирования на босненските сърби (Войска на Република Сръбска), босненски мюсюлмани – автономисти (Народна отбрана на Западна Босна), бошняци и хървати. В началния етап на войната участие взема и Югославската народна армия, като в течение на конфликта са въвлечени доброволци и наемници от всички страни в конфликта, както и въоръжените сили на НАТО.

Предистория на този етнически многообразен балкански регион.

За да изясним този кръвопролитен конфликт е нужно да определим историята и политическите промени в тази част на Балканския полуостров, довели до етнически плурализъм, религиозни различия и тежко социално неравенство. Именно тези са предпоставките за разгарянето на конфликтни ситуации в тези територии и появата на непрекъснато напрежение.

През 1991 г. населението на Босна и Херцговина се състои от 17,3 % хървати (католици), 31,3 % сърби (православни) и 43,7 % мюсюлмани. На пръв поглед се забелязва доста големия процент на присъствие на сръбския ареал, който е основен елемент на властта по това време във федеративната народна република Югославия. Трите националности говорят един език – сърбохърватски, но са с различно вероизповедание, а в по-голямата си част са териториално смесени помежду си. В миналото подобни ситуации са съществували и в други райони на Балканите, но са ликвидирани с по-стари методи като например етническо разместване. Няколко са историческите аспекти, на които се дължи това етническо (национално) многообразие в Босна и Херцеговина.

Първоначално това се дължи на австрийското присъствие, продължило от 1878 г. до 1918 г. като босненската територия първоначално е окупирана според клаузите на Берлинския договор, а впоследствие е анексирана от австро-унгарците през 1908 г. След Първата световна война страната е поставена под наблюдението на Обществото на народите, което не позволява насилствено етническо прочистване. Но през 1941 г. ситуацията се променя и започват гонения от страна на хърватските усташи срещу сърби и бошняци, които приключват с разгрома на Германия през 1945 г. Периодът от 1941 г. до 1945 г. е белязан от тези кървави междуобщностни сблъсъци.

Съществуването на Босна и Херцеговина в пространствената организация на „Титова” Югославия решава най-малко два въпроса: заобикаляне на деликатната тема за разделянето на тази територия между двете големи републики – Сърбия и Хърватия, и признаване на спецификата на един район със смесено население, където мюсюлманския елемент е значителен. Надигането на национализма по време на кризата в Югославия през 80-те години разклаща съществуващото статукво. Множеството националности извеждат на преден план исканията си за повече автономни политически права и равноправие в политическата система на федеративната република. Краят на комунизма, преминаването към плурализъм и несигурността за бъдещето на Югославия отново създават конфликтна ситуация.

На свободните избори през 1990 г. надделява „етническия” вот: разпределението на местата в парламента в Сараево отразява почти точно етническия състав на населението. В низходящ ред депутатските места се поделят между Партията за демократични действия(мюсюлмани), Сръбската демократическа партия и Хърватския демократичен съюз, като никоя от партиите няма абсолютно мнозинство.

Дълго дебатиран е въпросът дали войната е гражданска война или е война на репресии и етнически прочиствания. Босненците твърдят, че войната е провокирана от агресията на сърби и хървати, докато самите сърби я считат за гражданска война, и намесването им се обосновава от запазването на законния политически строй ръководен от Белград.

Словения и Хърватия дават първоначалния пример за отделяне от Федерацията.

През 1991 г. Словения и Хърватия се обявяват за суверенни държави.  Избухва  война между сърби и хървати, която скоро въвлича и Босна и Херцеговина. Този район служи за тилова база на Югославската федеративна армия, която се сражава в Хърватия на страната на сърбите в Краина. В желанието си да се дистанцират от конфликта през октомври същата година депутатите мюсюлмани и хървати, които са мнозинство в парламента в Сараево, провъзгласяват независимостта на Босна и Херцеговина, което води до недоволство от страна на сърбите. След референдум през април 1992 г., който потвърждава волята на мюсюлманите и хърватите за независимост, правителството в Сараево е признато от Европейската икономическа общност и от САЩ. Въпреки че отговаря на гласа на мнозинството, отделянето се осъществява против волята на единия от трите народа съставляващи федеративната област, което от своя страна нарушава конституцията и политическия консенсус по този въпрос във федеративна република Югославия.

Във втората част на статията ще се съсредоточим върху военните действия по време на конфликта в Босна. Ще обърнем внимание върху намесата на НАТО в, мирното споразумение сложило край на войната и състоянието на отношенията между сърби, хървати и бошняци в наши дни.