В това изследване ще разкажа историята на моя прадядо Митю Генов Петков.

Тъй като той е бил репресиран от режима след 9 септември, издирването на семейната история придоби някои доста големи трудности.

Семейството е белязано с клеймото „неблагонадеждно” и избягва да говори за историята си. Репутацията на Митю Петков, създава трудности на семейството във всекидневния живот, намирането на работа, отношението със съседи, образование и въобще във всички аспекти, които засягат човешкия живот.

По времето на Народната република семейството не смее да коментира темата дори в тесен кръг и тя остава дълбоко заровена, заради множеството доносници, за които подобни истории са истинска „находка”.

Първоначалният мотив за това изследване беше напълно личен − желанието да бъде хвърлена светлина върху забравената семейна история. Но когато навлязох по-дълбоко в проблематиката осъзнах, че историята на семейство Петкови всъщност е олицетворение на съдбата на голяма част от българския народ след 9 септември 1944 г.

Разкривайки миналото на това семейство, можем да проследим как комунистическият режим постепенно унищожава свободата на словото и мисълта, създава атмосфера на страх и подчинение, и налага на българския народ една идеология, която унищожава демократичните ценности.

Запознавайки се със съдбата на семейството, виждаме преход от първоначалния опит за съпротива срещу наложения нов ред, към примирение и опит за скъсване с миналото, за да се осигури по-добро бъдеще за потомците. Това е един неестествен и много драматичен процес, през който преминават много български семейства.

За личността на Митю Генов Петков

Митю Генов Петков е роден на 22 октомври 1903 г. село Бейкьой (дн. Болярино). Селото се намира на 35 км източно от град Пловдив. Първите сведения, които открих за живота му датират от десетата му година или по-точно, когато започват войните за Национално обединение. Според разказите на неговия внук Митко Атанасов Генов, Митю е имал няколко (не знаем колко точно) чичовци.

По време на войните за Национално обединение от 1912−1918 г. всички мъже способни да носят оръжие в семейството са мобилизирани, участват в боеве и за съжаление намират смъртта си по бойните полета. Разполагаме с информация  за точната дата на смъртта само на един от чичовците на МитюПетков − това е Георги Милев Петков.

В съхранено в семейния архив „Свидетелство за Народна признателност” е отбелязано следното: „Редник Георги Милев Петков от с. Тас Тепе (Карнобатско) загинал геройски за Родината на 8 март 1918 година при град Карнобат – от рани”.

Свидетелство за Народна Признателност

За имената, датите и местата, на които са намерили смъртта си останалите мъже от рода няма сведения. Но едно е ясно, всички те умират по време на войните от 1912­1918 г.

За това свидетелства и Митко Генов, който цитира своя дядо относно това време: „След като разбрахме, че чичовците и баща ми са убити, за една неделя баба ми се спомина.”

По това време Митю е едва на 15 години и остава сам с майка си. Двамата решават да се преместят в село Тас Тепе (Карнобатско), а по-късно в Бургас, където майка му се жени повторно.

Живот след навършване на пълнолетие

След като навършва 18 години Митю Петков е приет във Военното училище в София. Сведения за това получаваме от запазен в семейния архив Атестат: „Дава се настоящето на младши подофицер Петков Митю Генов от 39-та пехотна дружина от с. Тас Тепе (Карнобатско) в удостоверение на това, че той е завършил курса при Картечна учебна команда през 1924 година при Похвално 11.50 поведение и Мн. Добър 11.49 успех като е дарил при изпита следните бележки…”.

Атестат за завършено Военно училище

След като завършва Военното училище в София, Митю Генов Петков се занимава с политическа дейност в БЗНС, земеделие, търговия – притежава камиони, с който извършва товарни превози като дори си наема шофьор, защото не умее да шофира.

Често получава повиквателни за запас. Дълго отсъства от дома в следствие, на което животът за жена му и децата е доста тежък. Този период от живота на семейството не е добре проучен. Възниква въпросът „Защо Митю не е продължил военната си кариера?”. За съжаление това остава все още неизяснено.

На 1 март 1941 г. България влиза официално в Тристранния пакт. Обявена е мобилизация, която не подминава и Митю Петков.

България вече е част от конфликта наречен Втора световна война, макар цар Борис III да се е договорил с Хитлер, страната да не изпраща войски по фронтовете и да изпълнява само окупационни задачи. Така Митю Петков е мобилизиран в Сливен, където прекарва периода 1941−1944 г.

Политическа кариера на Митю Петков

След 9 септември 1944 г. Митю е освободен от армията и започва неговата активна политическа дейност. В същото време БЗНС е възстановен благодарение на БРП (к).

През лятото на 1945 г. от БЗНС се отцепва една група с десни и опозиционни на Отечествения фронт възгледи. Това е групата около Никола Петков, която създава своя организация – БЗНС Никола Петков, т. нар. николапетковисти.

Именно в БЗНС Никола Петков членува и Митю Петков. Той е един от водачите на партията в Бургас и дори достига до поста секретар за Бургаска околия. Според разказите на съпругата му Паскалина, той е притежавал дар слово и е умеел да привлича вниманието на хората с ораторството си по време на събранията на партията.

Интересно сведение за периода е една статия поместена във вестник „Земеделско знаме” бр. 9 (2097) от 3 май 2012 г. Цитирам само тази част, която се отнася до Митю Генов Петков: „БУРГАСКАТА организация се водеше, освен от преди посочените, които бяха организатори и [от]  д-р Ханджиев, Никола Димитров, Атанас Кръстев от кв. Атанасово, Митю Генов, който мисля ни извози до събора в Сливен наскоро след 9 септември 1944 г.

Той имаше камион. Съюзът организираше събори из страната, за да повдига духа на земеделците. Макар и със закъснение, ще спомена нещо за събора в Сливен.

Нас младежите понеже нямахме други освен ученическите средства, предложиха да ни извозят с камион. Понеже бяхме много, а седалки не се намериха, сложиха бризент върху чергила, под бризента се натъпкахме като солена скумрия и така ни откараха до Сливен.

Съборът бе на площада, а горе – на терасата от здание беше трибуната. Имаше много народ и по страничните улици… нямаше място къде яйце да падне…”.

От цитираната статия получаваме потвърждение за участието на Митьо Петков в ръководството на БЗНС Никола Петков.

Споменатият в статията камион се превръща в първата част от репресиите срещу Митьо Петков и семейството му.

Според разказите на внука на Митьо Петков, няколко месеца след 9 септември 1944 г. камионът е конфискуван от Червената армия. Обезщетение за отнетата собственост семейството така и не получава.

Съдбата на Митю Петков след 1945 г.

В началото на 1945 г. с намеса на милицията е извършен вътрешен преврат и е отстранен десният земеделски партиен лидер Г. М. Димитров. Спасен от агенти на английското разузнаване той бяга в САЩ, където продължава антикомунистическата си дейност и завършва житейския си път на 29 ноември 1972 г.

От този момент начело на БЗНС застава Никола Петков. Земеделците започват борба за самостоятелно демократично развитие на страната.

За съжаление на 5 юни 1947 г. водачът на николапетковистите е арестуван в Парламента и изведен от него. Никола Петков е обвинен в шпионаж, осъден и обесен е на 23 септември.

Всички опозиционни депутати са отстранени от Парламента и са въдворени в концентрационни лагери. През същата година БЗНС Никола Петков е разтурен.

Според  статистика на партията членовете им по това време са около 400 хил. души. Репресивният апарат започва да ги преследва, арестува и въдворява в лагери. Това продължава до началото на 60-те години, когато започват да освобождават оцелелите, но наблюдението на Държавна сигурност (ДС) върху тях и периодичните привиквания остават в сила.

Митю Петков успява да избегне първата вълна от репресии и за разлика от мнозина негови съратници, отлага неизбежното.

Историята около неговото уличаване и залавяне е доста интересна. През 1948−1949 г. с Митю се свърза около 20−годишен младеж на име Янко (Митко не помни фамилията му). Въпросният Янко обяснява, че е бил член на БЗНС и бяга от комунистите. Така младежът известно време е укриван в дома на Митю Петков. В последствие се оказва, че укриваният всъщност е комунист шпионин.

Семейство Петкови обаче няма как да знае това. За времето, в което пребивава в дома им, шпионинът научава за антикомунистическите им убеждения. Така през 1949 г. точно на Великден по обяд пристигат милиционери, които арестуват и отвеждат Митю Петков.

Той е въдворен в лагер в Белене. Шокът за семейството е огромен. В следващите 4 години никой не знае нищо за него, а страхът, че може да е убит живее в съзнанието на семейството му до момента на неговото завръщане през 1953 г.

Животът на семейството след отвеждането на Митьо Генов

Съпругата на Митю, Паскалина Петкова остава сама с двете си деца Атанас и Мария. За тях предстоят тежки дни на изпитания. На Паскалина й се налага да върви ежедневно до нивите край Бургас, за да работи и да издържа двете си деца. В отсъствието на Митьо Петков, Паскалина и децата й често получават заплахи.

За да не бъдат свързвани с „политическия престъпник” и „враг на народа” Митьо Петков и, за да подобрят поне малко положението си членовете на семейството решават да променят своята фамилия от Петкови на Генови. Ситуацията около промяната на името обаче остава спорна. Източникът на информацията Митко Генов не е сигурен, дали имената са сменени доброволно от самото семейство или под натиск от страна на местната комунистическа власт.

Самият той разказва, че по това време промяната на имената е честа практика. Съществува възможност фамилията Петкови да е променена на Генови под натиск, тъй като първата напомня за антикомуниста Никола Петков. И така въпросът остава спорен, но едно е сигурно – фамилията е променена и синът и дъщерята на Митю (Атанас и Мария) носят фамилията Генови.

Митю разказва за живота в Белене …

Още по-шокиращи са разказите на Митю за пребиваването му в Белене.

Той разказва как по време на поход преминават край нива засадена с царевица. Един от мъжете в строя се отделя, за да отчупи от растенията и е застрелян на място от охраната.

Другата история говори за ужасните условия, при които живеят интернираните в Белене.Митко разказва, че веднъж на Митю и приятелите му от лагера се наложило, заради глада да извадят трупа на умрял кон от р. Дунав и да ядат от него. Животът в Белене бил изключително тежък.

След завръщането си Митьо разказва, че много от приближените му са били убити или са умрели в следствие на ужасните условия. Самият той до края на живота си има проблеми със стомаха, придобити по време на пребиваването в Белене.

Завръщане от Белене

През 1953 г. Митю Петков се завръща при семейството си в Бургас в много тежко състояние, въпреки това радостта им е неописуема. Сянката на Държавна сигурност все още тегне над семейството – на Митю е забранена каквато и да е политическа или публицистична дейност.

Затова в годините до смъртта си той работи в Пътно управление, ТКЗС, а в последните години от живота си се занимава със земеделие.

Разказите за премеждията си Митю споделя с внука си Митко на преклонна възраст, когато страхът от доносници отслабва, но никога не изчезва. Това личи и от една ситуация, за която ми разказа Аксиния Генова (съпруга на Митко Генов): „Когато Митко слушаше радио „Свободна Европа” или емисиите на BBC, Митю често влизаше в стаята и казваше: „Намали го малко Митко, по-тихо, че се чува”.

В последните години от живота си Митю също споделя негативното си мнение за „американците” и „Запада”. Внукът му помни думите му с точност: „Казваха ни, че ще помогнат, едва ли не, че утре идват и ние вярвахме и ги чакахме. Докато всичко остана само на обещания и ни разкриха и унищожиха”.

Въпреки че не е чувал от самия Митю разкази за горянското движение, Митко Генов споделя подозренията си, че дядо му вероятно е участвал в тайните антикомунистически организации. Но това остава само догадка и поне за сега доказателства за подобно участие не са открити.

Митю Петков на стари години в Бургас

Митю Генов Петков приключва житейския си път на 78 години на 28 март 1981 г. в гр. Бургас. Не успял да дочака падането на режима, който изпълва живота на него, семейството и наследниците му със страдания.

Историята на Митю Петков и неговото семейство е историята на българина сблъскал се с безмилостната репресивна машина на комунистическия режим. За съжаление мнозина губят живота си в следствие на този сблъсък. Тези, които са успели да оцелеят носят психическите и физически белези до края на живота си.

В същото време драматичната съдба на репресираните оказва силно влияние и върху живота на техните наследници.

Това води до опити да бъде скъсано с миналото, за да бъде осигурено по-добро бъдеще за идните поколения. Според мен това е и една от основните причини днес масово младите българи да не познават семейната си история, да знаят много малко или дори нищо за престъпленията на комунизма.

Наложително е да познаваме нашата най-нова история не само, за да отдадем нужното уважение към предците загинали в защита на демократичните ценности, не само, за да не допуснем никога повече българския народ да стане жертва на подобни страдания.

Но и защото ако успеем да разберем близкото си минало, ще можем много по-лесно да разберем и опознаем себе си, и процесите през, които преминаваме днес. 

Използвана литература:

Личен архив на семейство Генови.

Вестник „Земеделско знаме” бр. 9 (2097) 3 май 2012 г.

Из архива на Тодор Кавалджиев, „Земеделската фамилия Ламбо Томовци – трето поколение земеделци. Спомени от Ламбо Томов Ламбов от бившето село Чемерен сега Габър, предишна Бургаска околия, сега Созополска община”,  с. 4.

OMDA България, Политически партии и организации: Б; БЗНС Никола Петков – хронология <http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=387&IDArticle=1255> използван на 5 октомври 2014 г.

Биограф.:Добри Терпешев (1884–1967 г.) – роден в село Изворово, Харманлийско. От 1902 г. е член на БРСДП, осъден на затвор през 1912 г. за политическа дейност. Участва във Войнишкото въстание от 1918 г. и в Септемврийското въстание от 1923 г., за което е осъден на 3 години затвор по ЗЗД.

След атентата в „Св. Неделя” е осъден на смърт, но е амнистиран и е изпратен в затвор, където прбивава до 1937 г. От 1938 г. е член на ЦК на БКП. През 1941 г. е арестуван отново и осъден на 7 години затвор.

През 1943 г. бяга от затвора  и се включва в партизанското движение – командир и главен организатор на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), заради което е произведен по-късно в чин генерал-майор.

Заема следните длъжности: министър без портфейл от 9 септември 1944 г. до 31 март 1946 г.; председател на Върховния стопански съвет от 31 март 1946 г. до 11 декември 1947 г.; председател на Държавната планова комисия от 11 декември 1947 г. до 6 август 1949 г.; заместник министър-председател от 20 юли 1949 г. до 20 януари 1950 г.; министър на труда и социалните грижи от 20 януари до 29 декември 1950 г.; народен представител е от 1945 г. до 1957 г.