Откриване на надписа

Надписът на Иван Владислав е намерен в Битоля през 1956 г. при събарянето на Чауш джамия. Той е бил употребен от турците като строителен материал. По-късно е отнесен в Битолския музей.

Надписът е бил поставен в крепостта Битоля, която Иван Владислав възстановява. Тъй като векове наред той е служил за праг на джамията, долната му лява половина на е силно изтрита. Виждат са само няколко букви и части от думи, но от тях не може да се прочете нищо.

Самата плоча не е запазена в първоначалния си вид. Заради нуждите й като праг тя е била очукана отгоре и така е унищожен един ред. Очукана е и от лявата страна, където плочата е била изравнена и след това от дясната страна, където е одялана грубо. Може би защото е трябвало да стои във вътрешната част.

От надписа са запазени  12 реда, с нееднакъв брой букви. Редовете са запазени в следния вид – I ред – 41 букви, II – 41, III – 42, IV – 40, V – 32, VI – 23, VII – 22, VIII – 23, IX – 17, X – 13, XI – 25 и XII red – 10 букви. Общо 329 букви.


Размери на епиграфския паметник

Плочата има следните рамери – най–голямата й дължина 92 см. (при III ред), най-малката дължина 88, 5 см (При ред X); височината е около 58 см. Дебелината е 15 см. Буквеното поле заема 52, 5 см. от височината. Буквите са едри, но с големи колебания в размерите. Средната височина е около 30 мм, дебелината на отделната хаста е от 3 до 4 мм; широчината е твърде различна, в зависимост от характера и от очертанито на буквата.


Вид и тематика на текста

По съдържание надписът на Иван Владислав е строителен, тъй като поводът да се напише е строежът на крепост.

Данните за строежа заемат по-малко от половината от целия текст. От ред I до началото на ред VI Иван Владислав разказва, че строи тази крепост за убежище и за спасение на живота на българите.

По-нататък Иван Владислав говори за себе си, за своя произход, като започва от рода си, след това за двамата благоверни, които, по пътя на логиката, може да бъдат дядо му и баба му – Никола и Рипсимия. Накрая той завършва с баща си Арон.

След това започва и историческата част от надписа с думите „които те двамата разбиха“. Тук можем да се допусне, че става въпрос за разбиването на византийците в битката при Траянови врата през 986 г. В извора е записано, че от битката била взета голяма плячка. На ред XI е спомената и годината от сътрворението на света, или 1014 г. от новата ера. Може би тук Иван Владислав говори за битката при Беласица. В края на плочата текстът говори за смъртта на владетеля, най-вероятно за смъртта на цар Самуил.


Публикуване и „какво пише“ в извора

За първи път текстът на надписа се появява в сп. Пламък. Там той е показан като снимка, която е направена от Александър Бурмов. Посредством него, авторът само подчертава българския характер на Самуиловата държава, която продължава традицията на падналите по-рано източни български земи.

Текст на надписа –

† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца … исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато … фоѧ съжев … ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира … їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ

Ето как всъщност изглежда този надпис, преведен на съвременен български език и подреден по редове. Надписът е предаден по превод на Й. Заимов –

През 6523 година от сътворението на света обнови                                                             се тая крепост

(1) Зидана и правена от Йоан самодържец българск[и

(2) и с] помощта и с молитвите на пресветата владичица наша богородица и за [за

(3) ст] ъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направе [за

(4) уб]ежище и за спасение и за живота на българите.Започната [бе

(5) ше] крепостта [б]и[т]ола през [мес]ец октомври в 20 (ден), а се завърши през месец …

(6) …в кра[ая. Тоя самодържец] беше българин по род, у[н

(7) у]к [на Никола и Рипсимия] благоверните, син на Арон, [който

(8) е брат на Самуил царя самод]ържавен, и които двамата разбиха [в

(9) Щипон гръцката войска на цар Васил]ий, където бе взето зл[ато]

(10) …………………………………….. а този в ….. цар ра[збит

(11) биде от цар Василий в] 6522 година от сътоврението на света

(12) [в ключ и почина в кр]ая на лятото


Обобщение

или

„За ползата от този важен исторически паметник“

Надписът отразява състоянието на българския говор в Битолско и изобщо в югозападните български земи в самото начало на XI в. Едни от най-интересните данни, които могат да се извлекат от него се отнасят до българската народност в Македония през X – XI в. Владетелят сам се титулива „българин родом“.

Именно тук става ясно, че всички опити да се търси някъде другаде произходът на рода на комит Никола, предположенията, че са арменци или власи, са неуместни, звучат несериозно.

Василка Тъпкова – Заимова и нейните съавтори в статията „рецензия на: Византийски извори за историjу народа Jугослави. III.“ остро критикуват и опитите на много от югославските историци, които се опитват да определят името „българин“ и „България“ като „условно“ название за населението в Македония. Тя остро отхвърля това като дава достатъчни доказателна, стъпвайки на изворите и до голяма степен на открития по нейно време Битолски надпис.

Използвата литература:

Заимов, Й. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015.1016 г. София, 1970.

Сп. Пламък, София, год. III, брой 10, октомври 1959 г., с. 84 – 86.

Заимова, В. Иван Владислав и неговият надпис. София, 1970.

Тъпкова – Заимова, В. Йончев, Л. Войнов, М. рецензия на: Византийски извори за историjу народа Jугославиjе. III – Сп.Исторически преглед, XXIV, 1968, кн. 3, с. 112 – 116.

Отговор:

Моля въведете своя коментар.
Моля въведете името си тук: