Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят с поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена част I и част II.
Българският доброволчески корпус полага клетва за вярност – 24 април 1945 година
През април 1945 г. по предложение на полк. Рогозаров е взето решение на 24 април Българският доброволчески корпус да положи обичайната клетва за вярност към правителството на Александър Цанков. Вероятно това е имало за цел да повдигне духа на корпусниците с оглед на повишаващата се възможност в скоро време корпусът да участва в бойни действия. В пълно противоречие с официалността на церемонията на нея не присъстват командващите полк. Иван Рогозаров, майор Тодор Жеков, полк. Никола Костов, а също така липсва и министър-председателят Александър Цанков. Поздравления към корпусниците отправят германският командир на корпуса полк. Волф и майор Китанов.
Вечерта на 24 април в лагера Дьолерсхайм е организирано празненство, за което са отпуснати специални дажби – вино и цигари. А според Недю Недев дори: „В изобилие са доставени напитки, деликатеси, цигари, блюда. Създава се тържественост. Въодушевление. Разгаря се жар за бой.” Дали това е се е случило точно така, можем само да гадаем. Но по всичко личи, че целта на клетвата и тържеството е повдигане на бойния дух преди евентуални сражения на корпуса с Червената армия.
Братоубийсвеният инцидент
Датата 24 април 1945 г. се оказва повратен момент за Българския доброволчески корпус в Дьолерсхайм. Събитията от този ден не свършват с положената клетва и тържеството.
Около 23.00 часа става ясно, че част от корпусниците са избягали, използвайки суматохата в лагера. Това е група, начело с майор Каранешев, която се въоръжава и напуска Дьолерсхайм в западна посока. Според М. Исусов бегълците наброяват 52 души – 15 офицери, 8 школници, 29 подофицери и войници. В изложенията си по темата Н.Недев, Н. Алтънков и М. Исусов твърдят, че в Доброволческия корпус има тайно разделение. То се крепи върху обстоятелството, че в състава на корпуса присъстват бивши легионери и ратници, които се ползват с привилегии спрямо останалата част от корпусниците. Според Н. Алтънков: „в тази група [на бегълците] са били най-ентусиазираните и запалени патриоти и оратори, към които се таи наслоена ненавист като привилегирован елит.”
Бягството води до всеобщо възмущение и капитан Иван Иванов е принуден да организира група, която да издири „дезертьорите”. Търсенето през нощта на 24 април е безрезултатно. На 25 април един от бегълците се завръща в лагера. Това е подофицер-школник Илия Велковски. В нощта на бягството, Велковски е часови и охранява поручик Димитър Танкишев, който е в арест. Поручик Танкишев е част от групата на заговорницте, те го освобождават и за да прикрият следите си взимат със себе си Илия Велковски. Изморени от нощния поход на 25 април на обяд бегълците решават да отдъхнат в една гора. Велковски използва момента и се връща в Дьолерсхайм, където съобщава на майор Волф кои са бегълците, колко са и къде ги е изоставил.
Информацията е предостатъчна за сформирането на преследваческа група, но търсенето завършва с неуспех. На следващия ден отново е сформирана група, тя се състои от 30 българи и 30 германци, които натоварени в два камиона продължават търсенето според указанията на Велковски. Този път търсенето се „увенчава с успех”. Преследвачите забелязват стълбове дим край гора близо до гр. Гмюнд – оказва се, че това е групата на майор Каранешев.
Преследвачите успяват да наближат групата незабелязано. Завързва се престрелка, в която са убити 6 души. По-голямата част от бегълците се предават, а 9 души успяват да избягат – по-късно те се завръщат в България. Ето как Н. Алтънков описва ситуацията около престрелката: „При срещата на напусналите Дьолерсхайм с техните преследвачи в тъмнината настава паника – впоследствие и от двете страни се твърди, че някой от „другите” е стрелял пръв и прибързано. В суматохата се е стреляло много, докато на разсъмване се установява, че мнозина от бегълците са застреляни, а няколко души са ранени.”
След престрелката още 20 души от групата на бегълците са разстреляни (след като вече са се предали). Според Мито Исусов техните екзекутори са подпоручик Люсиен Кънев, капитан Иван Иванов, подпоручик Измирлиев, подофицер Шиваров. Така броят на убитите при инцидента става 26 души, а ранените са 4. Данните са многократно потвърден от завърналите се корпусници в България пред съда в София. Оцелелите 12 души са отведени в Дьолерсхайм, където са разпитани и освободени. Сред тях е и техният водач − майор Каранешев, който е жестоко бит и разжалван.
Последните дни на войната
Изключително сложно е да изясним на какво се дължи братоубийствения инцидент сред редиците на Българския доброволчески корпус. Както вече споменахме, личната драма на всеки един от участниците, страхът от неясното бъдеще, очертаващия се катастрофален край на войната, разделението в корпуса и много други са предпоставки за взимането на странни решения. Въпреки това няма оправдание за подобна братоубийствена саморазправа. Според мен на този етап е трудно да бъдат установени мотивите за деянието поради ограничената и не напълно сигурна информация за случая.
След инцидента в лагера в Дьолерсхайм настъпва разложение. През следващите дни голяма част от българската колония във Виена поема на запад, за да попадне в сферата на влияние на англо-американските сили. Според М. Исусов на 5 май 1945 г. корпусът поема на към гр. Санкт Пьолтен, за да се включи в боевете срещу Червената армия на Виенския фронт. Поради неизяснени обстоятелства Българският доброволчески корпус се задържа в с. Графеншлак (на 18 км от Дьолерсхайм), където посреща края на войната без да участва в реални бойни действия срещу противник. Обявяването на края на войната води до пълно разложение, мнозина захвърлят оръжието и се обличат в цивилни дрехи, опитвайки да се слеят с местното население. Част от корпусниците и участниците в правителството на Ал. Цанков поемат на запад, но повечето от тях се предават на съветската армия и се прибират в България.
Заключение
В заключение трябва да се подчертае, че с настоящото изложение не се дават отговори на всички въпроси, свързани с темата за Българския доброволчески корпус и Националното правителство във Виена.
Проучените материали дават основание да се приеме, че Доброволческият корпус е създаден с пропагандна цел, а не толкова, за да играе роля в бойните действия от заключителната част на войната. Основна заслуга за избягването на бойни действия има Националното правителство. Но не можем да отречем, че съществуването на Доброволческия корпус е изпъстрено с множество вътрешни противоречия и неразбирателства. Тяхната развръзка е именно инцидентът от 24-26 април 1945 г., когато за пореден път българи застават срещу българи под влиянието на чужда идеология.
Съществуващите пропуски и противоречия в изясняването на фактите и събитията, свързани с Българското национално правителство във Виена и Българския доброволчески корпус ни изправят пред необходимостта тази тема в бъдеще да бъде проучена още по-обстойно. Не за да осъдим или реабилитираме някого, а за да можем да запознаем себе си и идните поколения с обективната история, която да ни даде своята мъдрост за бъдещето.
Използвана литература:
Полк. Иван Рогозаров и Доброволческият корпус – истина, митология и фашлификация” публикувана в сайта Един завет <https://edinzavet.wordpress.com/2009/11/01/ivrogozarov/> (използвана на 01.06.17 г.)
Недев, Н. Александър Цанков, изд. Хермес, 2015, София.
Исусов, М. Политическите партии в България 1944-1948, изд. Наука и изкуство, София, 1978.
Алтънков, Н. Кой побeди? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009.
Littlejohn, D. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia (vol. 4), R.J. Bender Pub., 1987.
Landwehr, R. A Bulgarian volunteer in the Waffen-SS В: Siegrunen №80 Merriam Press, 2008.
Goldsworthy, T. Valhalla’s Warriors: A History of the Waffen-SS on the Eastern Front 1941-1945, Dog Ear Publishing, 2010.
Bishop, Ch. SS:Hitler’s Foreign Divisions: Foreign Volunteers in the Waffen SS 1941-1945, Spellmount, 2005.
