Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят с поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена част I и част II.
Команден състав на Българският доброволчески корпус
Друга интересна, но изпълнена с неясноти тема се отнася до командния състав на Българският доброволческия корпус. В статията „Полковник Иван Рогозаров и „Доброволческият корпус” – истина, митология и фалшификация” публикувана в сайта „Един завет” са споменати следните командири – полк. Иван Рогозаров, майор Тодор Жеков, (син на ген. Никола Жеков), полк. Никола Костов и капитан Иван Иванов. От своя страна в книгата си Никола Алтънков добавя още две нови имена към ръководството на корпуса – поручик Петко Аврамов (отговорен за парашутния взвод) и майор Кирил Китанов (помощник командир на корпуса). В същото време в своето изследване Крис Бишъп посочва като команден състав на Българския доброволчески корпус четири имена, от които само едно съвпада с посочените от българските автори – полк. Иван Рогозаров. Останалите трима според Бишъп са:
- Щандартенфюрер Гюнтер Анхалт (13 ноември 1944 г.)
Гюнтер Анхалт - Оберфюрер Хайнц Бертлинг (1945 г.)
- Оберфюрер Богосанов (1945 г.)
За да определим каква точно роля изпълняват Анхалт, Берлинг и Богосанов е нужно да се върнем към част от докладната записка за състоянието на Доброволческия корпус на Хайнрих Химлер от 22 октомври 1944 г., която посочихме по-рано в изложението: „…за командир на подготовката е орпеделен носителят на „Рицарски кръст” щандартерфюрер от СС Анхалт и засега е разпоредено формирането на един брониран полк – щаб, щабна рота, два батальона и инженерна рота. Започна преквалификацията на българските офицери и подофицери.” В книгата си Никола Алтънков посочва, че „Инструкторите [в Дьолерсхайм] са били германски офицери и подофицери от кариерата, повечето освободени от фронтова служба като ранени или по възраст.”
Според Мито Исусов помощници на Гюнтер Анхалт в Дьолерсхайм са още – „майор Волф, поручик Клайст, капитан Велерхаус, капитан Лудендорф, подпоручик Цаинбах” . За съжаление, така посочени тези имена не изглеждат абсолютно достоверно. От своя страна Недю Недев се ограничава в посочването на имената на помощниците на Анхалт – в своята книга той споменава единствено полк. Волф.
Сглобявайки частиците полезна информация по темата от изследванията на изброените автори можем да достигнем до някои изводи. Най-вероятно германските инструктори отговарят за подготовката на българските доброволци и за връзката между Вафен СС и българския команден състав на корпуса. Със сигурност можем да посочим, че командир на подготовката е щандартенфюрер Анхалт, а негов основн помощник е полк. Волф. Към останалите изброени имена можем да се отнесем с особено недоверие, тъй като те са споменати в единични изследвания и са само фамилни. Българските военни, посочени от Никола Алтънков и в статията от сайта „Един завет” най-вероятно са командният състав на Доброволческия корпус.
Униформа и въоръжение
Неизяснен остава въпросът за униформите на Българския доброволчески корпус. Според Никола Алтънков е напълно логично българските доброволци да носят сиво-зелена униформа, както всички останали формирования на Вафен СС. Напълно потвърдени доказателства за вида и цвета на българските униформи все още няма. Според някои очевидци те са били сини, други казват, че са носили български униформи. Според Мито Исусов корпусниците са били облечени цивилно до Коледа, когато пристигат „нови войнишки дрехи от есесовски тип”. В тази връзка е нужно да отбележим, че д-р Христо Попов, участник в корпуса, твърди, че сам си е зашил български трицвет на униформата и това не е било проблем за германците.
Единствените сведения за униформата на Доброволческия корпус са извлечени от Архив на МВР и представляват показания на корпусници изправени пред съда. Сведенията им относно униформите се разминават многократно и не могат да ни дадат достатъчна информация за абсолютно заключение. Най-вероятно това се дължи на факта, че опитвайки да смекчат вината си, подсъдимите не желаят да признаят, че са носили униформа на СС.
Въоръжението, с което разполага Българският доброволчески корпус не е особено разнообразно и впечатлавящо, но за сметка на това е достатъчно за целите на неговото обучение. Офицерите носят пистолети, а подофицирите, школниците и обикновенните войници са въоръжени с шмайзери и карабини. Това въоръжение е посочено от корпусниците по време на разпитите, които са проведени в София след войната. Оборудването, посочено до тук се отличава значително от това, което посочва Михаил Кожемякин в своята статия. Според него „Българската СС противотанкова бригада” разполага още с противотанкови оръжия като Панцерфауст, Панцершрек, противотанкови пушки и дори две 88 мм оръдия, също така твърди, че корпусът разполага и с един разузнавателен самолет Фи 156 „Щорх”. Тези твърдения са абсолютно непотвърдени, а и както вече споменахме, самият Кожемякин признава, че статията му няма исторически принос.
Българският доброволчески корпус в началото 1945 година
От началото на 1945 г. сведенията за Българското национално правителство във Виена и Доброволческия корпус стават доста неясни. Версиите на Недю Недев, Никола Алтънков и Мито Исусов за събитията след края на 1944 г. изобилстват от разминавания и неточности. Освен това от изложенията ясно личи, че информацията за правителството на Александър Цанков и корпуса е много оскъдна.
С началото на 1945 г. изходът от войната изглежда повече от ясен. Червената армия напредва от изток, а американските и английските войски от запад. За българите във Виена въпросът вече не е свързан с победата във войната, а с тяхната лична съдба. В този тежък момент всеки прави своя житейски избор. Вариантите за българите, свързани с Националното правителство и Доброволческия корпус са няколко, но всички те почти еднакво опасни и изпълнени с неизвестност – да се предадат на Червената армия и да се завърнат в България (под ясната угроза от жестоки репресии); да се предадат на американците и англичаните на запад (най-несигурния вариант – може да бъдат върнати в България или отново предадени на Червената армия); да участват във войната и да се борят до край. Факт е, че след войната всеки опитва да скрие връзката си с Третия райх, за да може да продължи нормално живота си. Според мен именно тези обстоятелства усложняват изключително откриването на обективната истина и изясняването на събитията от периода януари – април 1945 г.
С оглед на тежката военна обстановка за Третия райх и наближаването на Червената армия, Българското национално правителство се мести на запад от Виена в курорта Бад Аусзее (югозападно от Залцбург). Според Н. Алтънков това се случва в началото на месец март и от този момент, реално правителството на Ал. Цанков не функционира. Според Мито Исусов преместването се случва в края на месец април.
Настроението сред по-голямата част от редиците на Доброволческия корпус е минорно, бойният дух е нисък. Въпреки това сред част от младите войници се забелязва желание за участие в бой с „болшевишките орди”. Според. Н. Алтънков тези настроения са били тайно и неофициално охлаждани от българските командващи, които искат да избегнат излишни кръвопролития. Българското командване подготвя неофициално корпуса за наближаващия край на войната и евентуалното му участие в отбранителни и отстъпителни военни действия с цел да бъде избегнат съветски плен. Прокрадват се слухове, че е възможно корпусът да се изправи срещу Българската армия, участваща в редиците на III Украински фронт – това допълнително натоварва психиката на корпусниците, които приемат слуха със смесени чувства.
Използвана литература:
Полк. Иван Рогозаров и Доброволческият корпус – истина, митология и фашлификация” публикувана в сайта Един завет <https://edinzavet.wordpress.com/2009/11/01/ivrogozarov/> (използвана на 01.06.17 г.)
Недев, Н. Александър Цанков, изд. Хермес, 2015, София.
Исусов, М. Политическите партии в България 1944-1948, изд. Наука и изкуство, София, 1978.
Алтънков, Н. Кой побeди? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009.
Littlejohn, D. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia (vol. 4), R.J. Bender Pub., 1987.
Landwehr, R. A Bulgarian volunteer in the Waffen-SS В: Siegrunen №80 Merriam Press, 2008.
Goldsworthy, T. Valhalla’s Warriors: A History of the Waffen-SS on the Eastern Front 1941-1945, Dog Ear Publishing, 2010.
Bishop, Ch. SS:Hitler’s Foreign Divisions: Foreign Volunteers in the Waffen SS 1941-1945, Spellmount, 2005.
