Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят с поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена част I и част II.
Създаване на Българският доброволчески корпус
Първото известие или намерение за създаването на Българският доброволчески корпус датира от 16 септември 1944 г. На този ден от Оперативния щаб на Вермахта излиза заповед, подписана от Адолф Хитлер: „…Фюрерът заповяда да се оползотвори и да се използва пропагандно всяка възможност за образуване на „Българска освободителна армия”. За да спечели доверието на германското правителство Александър Цанков и останалите министри от правителството започват кампания за набиране на доброволци.
Те посещават големите градове и призовават българите да се запишат в корпуса. Обект на призивите са и пленените от германската армия български войници, които наброяват около 1200 души сред, които 100-150 офицери и подофицери. Ето какво пише Мито Исусов за пропагандната кампания на Българско национално правителство: „На 3 октомври 1944 г. в Берлин беше устроен митинг, който присъствуваха повече от 1000 български работници и студенти. В речта си Цанков разкритикува остро правителството на Ив. Багрянов и неговите приемници, които били дали път на „болшевишкото обкръжение”, и призова студентите и работниците да се обединят около „националното правителство”
Месец по-късно Българското национално правителство издава позив към българите в Германия. Този път той директно ги призовава да се присъединят към Българския доброволчески корпус: „В ход е формирането на български доброволчески корпус. Постъпете масово в неговите редове, които ви очакват. Покажете се достойни потомци на нашите прадеди, деди и бащи, които така всеотдайно и многократно очертаваха с кръвта си границите на велика и обединена България и устояваха свободата й.“
Набиране на доброволци за Българският доброволчески корпус

Кампанията за набиране на доброволци за Българския корпус изкарва на преден план някои разногласия и противоречия в редиците на Националното правителство. През есента на 1944 г. опитни политици като Александър Цанков, проф. Асен Кантарджиев и други са наясно, че войната далеч не се развива добре за Германия и нейните съюзници.
Изгледите за постигането на „крайната победа” изглеждат все по-утопични. В такъв момент е повече от нормално чувството за самосъхранение да надделява над симпатиите на българското правителство към Германия. Това проличава особено ясно и при набирането на доброволци. Според сведения на бивши корпусници пред съда в София, Националното правителство опитва умишлено да забави процедурата по набиране на доброволци. Зад маската на призивите за присъединяване, членове и сътрудници на Националното правителство съветват свои близки и познати в лични разговори да не прибързват със запи

сването. Носят се слухове, че има десетки вече попълнени и подписани декларации, които са „изгубени” умишлено. Точно заради този проблем през октомври 1944 г. възникват разногласия между полк. Рогозаров и проф. Кантарджиев. Последният е обвинен от Рогозаров в умишлено унищожаване на постъпили доброволчески декларации. В крайна сметка Кантарджиев се отказва от поста министър на войната и остава в правителството като министър на вътрешните работи (първоначално съвместява двата поста). Овакантеният пост е временно поет от проф. Ал. Цанков, а през декември е зает от полк. Рогозаров.
Лагерът в Дьолерсхайм

Въпреки разногласията кампанията за набиране на доброволци е успешна. С мобилизацията на българите се заема и администрацията на Вафен СС. Българският доброволчески корпус се разполага в село Дьолерсхайм, Австрия. То се намира на 110 км. северозападно от Виена в провинция Долна Австрия, област Валдфиртел (в наши дни). След Аншлуса* през 1938 г. Дьолерсхайм, Цветл, Аленщайг и няколко други съседни села са евакуирани и районът е превърнат в „полигон за военно обучение” (Truppenuebungsplatz). Лагерът Дьолерсхайм е с капацитет от 2000 души, площта му е около 10 кв. км. Войниците са настанени в един от от нялколко комплекса бараки и са разположени по 6-7 души в стая. Офицерските бараки се намират на около 600 м разстояние, разполагали са със собствена трапезария – в тях са настанени около 35 офицери.
Численост на Българският доброволчески корпус
Сведения за приблизителната численост на корпуса получаваме от докладна записка на райхсфюрера на СС Х. Химлер за хода на формиране на Българския доброволчески корпус:

„Берлин – Грюневалд, 22 ноември 1944 г.
Райхсфюрер, заповяданото формиране на българско доброволческо съединение е в ход. Вербуването се провежда от Българското националното правителство. Както министър-председателят Цанков, така и министърът на труда Рогозаров говориха по радиото и пред български работници и студенти в много градове; за тази цел им бе предоставена възможност да посетят военнопленнически лагери; включително и печатът. Обещах и оказвам на българските органи най-широка подкрепа. Попълващите служби и резервната инспекция на СС за Югоизтока във Виена започнаха освидетелстванията. Досега за доброволци се обявиха 25 офицери, 56 подофицери и кръгло 500 войници. Всекидневно постъпват нови заявления. Моите служби поддържат тясна връзка с Българското национално правителство. Главното оперативно управление на СС предостави на разположение учебния полигон Дьолерсхайм с 2000 места; за командир на подготовката е орпеделен носителят на „Рицарски кръст” щандартерфюрер от СС Анхалт и засега е разпоредено формирането на един брониран полк – щаб, щабна рота, два батальона и инженерна рота. Започна преквалификацията на българските офицери и подофицери.
Обергрупенфюрер от СС (Не се чете)”
Цифрите, определящи числеността на Българския доброволчески корпус към ноември 1944 г., са потвърдени и от Д. Литълджон. Той също така споменава, че по-късно към корпуса се присъединяват и младежи от организацията „Бранник”, които са студенти в Германия. Ясно е, че тези цифри не могат да бъдат приемани с абсолютна точност, но те дават една реална и обективна представа за числеността на Доброволческия корпус. В публикации на други западни историци, посветени на Вафен СС, можем също да открием кратка информация за Българския доброволчески корпус и неговата численост. В 80-ти брой на американското списание „Siegrunen”” (в превод Зиг руни), което е съсредоточено в изследването на Вафен СС, авторът Ричард Ландвер посочва, че българите участвали във Вафен СС не наброяват повече от 800 души – разпределени между Българския доброволчески корпус и частта СС-Ягдвербанд Югоизток, която е под командването на Ото Скорцени и участва предимно в подривни дейности в тила на противника. Ландвер уточнява, че към ноември 1944 г., Българският доброволчески корпус наброява 586 души. Така посочената численост съвпада и с приблизителните данни посочени от Тери Голдсуърти в книгата му „Войните на Валхала: История на Вафен СС на Източния фронт 1941-1945”
Друга справка, от която можем да разберем приблизителната численост на Доброволческия корпус, се съдържа в писмо от Дирекцията на народната милиция до министъра на правосъдието, изпратено на 17 октомври 1945 г. В него се съобщава „за пристигнали до сега 438 членове на Корпуса: 1 майор, 1 поручик, 4 подпоручици, 9 фелдфебели, 23 подофицери, 4 ефрейтори, 365 редници, 26 парашутисти, 3 чиновници в правителството на Александър Цанков, 1 говорител на Радио „Донау” и 1 студент агитатор на Корпуса.”
Нужно е да вземем предвид, че към този момент все още продължават да се прибират към България участници в Националното правителство и Доброволческия корпус и най-вероятно бройката, посочена тук не е изчерпателна. От друга страна, както знаем част от участниците и сътрудниците на „Цанковото правителство” не се завръщат в България.
От изложеното до тук няма как да определим числеността на Българския доброволчески корпус с абсолютна точност. Но можем да обобщим неговите приблизителни измерения в два периода. Към края на 1944 г. корпусът наброява между 600-800 души, а към края на април 1945 г. (когато приключва и съществуването му) той достига до 1000-1500 души.
Очаквайте скоро част III!
Пояснения:
Аншлус* – представлява присъединяването на Австрия (Източния Райх) към „Голяма Германия (Grossdeutschland) през септември 1938 г.
Използвана литература:
Недев, Н. Александър Цанков, изд. Хермес, 2015, София
Исусов, М. Политическите партии в България 1944-1948, изд. Наука и изкуство, София, 1978,
Алтънков, Н. Кой побeди? Националното правителство във Виена септември 1944-април 1945, изд. Изток запад, София, 2009,
Littlejohn, D. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia (vol. 4), R.J. Bender Pub., 1987
Landwehr, R. A Bulgarian volunteer in the Waffen-SS В: Siegrunen №80 Merriam Press, 2008. p.164
Goldsworthy, T. Valhalla’s Warriors: A History of the Waffen-SS on the Eastern Front 1941-1945, Dog Ear Publishing, 2010, p. 54