Време и за втората част на статията, в която ще разберете в какво се състои управлението на БЗНС! Приятно четене, приятели!
Въпреки опитите на политическите партии да отговорят на настъпилите промени след войната, обновявайки своите програми, на преден план в политическия живот излизат левите сили. В резултат на дълбоката криза след края на Първата световна война на проведените през март 1920 г. парламентарни избори Българският земеделски народен съюз (БЗНС) получава мнозинство, което му позволява да състави самостоятелно правителство.
ОСНОВНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВАТА
Важен момент в идеологията на БЗНС е съсловната теория, която стои в основата на концепцията за водещото място на селското съсловие в осъществяването на обществения прогрес.
БЗНС отстоява следните възгледи: постигане на „пълно народовластническо конституционно-парламентарно управление”; утвърждаване на „дребната и средната поземлена собственост”; развитие на „кооперативното дело във всички негови форми и разклонения”; „определяне максималния размер на богатствата, които частни лица могат да притежават”.
За изпълнението на своята програма правителството на БЗНС се ангажира с широка реформаторска дейност, в която се проявяват елементите на политика на ограничаване на едрата собственост, насърчаване на кооперативното дело, ограничаване ролята на парламента и традиционната партийна система.
ОТНОШЕНИЕ НА БЗНС КЪМ ОСТАНАЛИТЕ ПАРТИИ
Със своите действия правителството на БЗНС предизвиква недоволство сред широки обществени среди. Характерна черта на управлението на БЗНС е репресивната политика, водена срещу опозицията. Въз основа на Закона за съдене и наказание виновниците за народната катастрофа, приет от Обикновеното народно събрание на 22 ноември 1919 г., правителството организира процес, обвиняеми по който са членове на правителствата на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
Управлението се отнася отрицателно спрямо интелигенцията. Пример за това е университетската криза през 1922 г., когато режимът се опитва да ограничи университетската автономия и да отстрани от преподавателска работа видни дейци на буржоазните партии и народни представители (проф. Венелин Ганев, Стоян Данев, проф. Петко Стоянов, Йосиф Фаденхехт и др.).
Остро се наслагва в обществото противопоставянето между селото и града, между едрата търговско-промишлена буржоазия и широките земеделско-стопански селски маси.
Иван Дочев, главен водач на СБНЛ, осмисля земеделското управление по следния начин: „Земеделският съюз, и по-точно неговите лидери бяха опорочени заради участието, което взеха в събитията в края на войната (Радомирското въстание – бел. на автора). Тогава още те бяха компрометирани. След това виждайки, че те не могат да се конкурират с интелектуалците и отделните личности и политици на другите партии, което предимно излизаха от градовете, настроиха селото срещу града, като искаха да елиминират това влияние на интелигенцията… И като не можеха по друг начин да го направят, направиха го чрез сила, чрез терор, чрез преследване”.
Действително, БЗНС предприема крайни мерки спрямо опозицията в лицето на Конституционния блок. Опозицията прави опит да разшири влиянието си сред масите чрез организиране на три големи събора (Велико Търново, Пловдив, София ). БЗНС от своя страна мобилизира Оранжевата армия и свиква конгрес на цвеклопроизводителите в Търново. Блоковата акция е насочена за 17 септември 1922 г. Междувременно членовете на опозицията са малтретирани на различни жп гари от Оранжевата гвардия.
НАСЪРЧАВАНЕ НА МЛАДЕЖТА КЪМ НАЦИОНАЛНИ И ПАТРИОТИЧНИ ЧУВСТВА.
Интересен момент в дейността на управлението на БЗНС е предприемането от страна на Министерство на народното просвещение на мерки за повдигане на националния дух и налагане на принципи, тласкащи учащата се младеж към преодоляване на духовния срив, обръщайки внимание към славната история на България и бележитите личности, свързани с нея. За целта се издигат в култ идеите на възрожденската епоха и примерът на българите, пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали за вярата, езика и българската свобода.
Така се предприемат първите стъпки за насърчаване на патриотичните и духовни търсения на младото поколение на България след края на войната. Избраният път предполага връщане към светлите примери на великите личности от националната ни история. Това води до изграждането на безкраен идеализъм сред младежите, подхранва чувството им да отстояват националното, да се борят за родното, за запазването на културните ценности на българския народ.
Редно е да изложим думите на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски в Окръжно № 17743 : „Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга… Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а оттам и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж….. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм.”
Така още по време на самостоятелното управление на БЗНС се вземат първоначалните мерки за предотвратяване моралната и национална апатия сред младежта, последвани по-късно от разрастването на националния подем в обществото, намерил израз и в създаването на младежките организации, издигнали като свое знаме националната идея.
ДЕЙНОСТ НА СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ
Всичко това кара Стоян Омарчевски да внесе през 1920 г. в Народното събрание законопроект за поставяне на бюстовете на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Наскоро след това законопроектът е гласуван и става Закон за увековечаване на паметта на именити българи, чл. 1 на който гласи: „Бюстовете на българи с установени заслуги към Родината от Възраждането до наши дни да се изработят на конкурс от български ваятели и преведени в мрамор или отляти в бронз, да се поставят в Борисовата градина”.
Стоян Омарчевски е в основата и на идеята за създаването на празника на будителите. За честването е избрана датата 1 ноември, Денят на рилския чудотворец св. Иван Рилски, покровител на българския народ. Този празник трябвало „да увековечи паметта на великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното ни пробуждане, за да служат за назидание и пример на поколенията”.
ОПИТ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА ТРАДИЦИОННАТА ПАРЛАМЕНТАРНО-ПАРТИЙНА СИСТЕМА
Земеделският режим предприема решителни действия за реформиране на традиционната парламентарно-партийна система, опитвайки се да превърне БЗНС в единствена масова партия, поставяйки конгресните решения над парламентарните.
Стопанската платформа на Земеделския съюз и икономическите мерки на земеделското правителство засягат дълбоко установените икономически отношения към този момент, утвърждавайки идеята за трудовата демокрация и кооперативизма като основа на стопанския просперитет на страната.
Тези специфични черти в идеологията на БЗНС и прояви в годините на самостоятелното му управление стоят в основата на съществуващата в историографията теза, че с действията си режимът на БЗНС „създава отлична атмосфера, при която авторитарните разбирания по отношение на икономиката и особено в политическата сфера получават живителни импулси”.
Използвана литература:
Стамболийски, Ал. Принципите на БЗНС. С., 1919.
Поппетров, Н. Типология на основните политически потоци в българското общество 1918–1944 г. – Епохи, 1994, кн. 3.
Куманов, М., И. Петров, Интервюта с Иван Дочев, книга първа, Шумен, 2002.
Стенографски дневници на Народното събрание, Законопроект за поставянето на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина, С.,1920, с. 232.
Колев, Й. Министрите на народното просвещение. Благоевград, 2000.
Сборник с отбрани окръжни от Освобождението до края на 1942 г. Т. 1., С.
