събота, юли 21, 2018
Кой е Янко Славчев? В края на декември 1878 г. в Княжество България започва подготовката за провеждането на Учредителното събрание, което ще се проведе в Търново (10.02 – 16.04.1879 г.). На това първо Народно събрание в следосвобожденска България присъстват 229 депутати – 88 по избор, 117 заемащи висши административни позиции и от Екзархията, 19 са назначени от руския императорски комисар...
Развитието на десните организации в Царство България продължава ускорено и през периода 1934–1944 г., за да достигне своя апогей в годините на Втората световна война. Идеите, на които е подвластно дясното течение, общо взето се предават от предходното десетилетие с известни промени. Продължават да се утвърждават авторитарните порядки в политическия живот и негативното отношение към либералната демокрация. Тези идеи и...
Политическата система в упадък През 30-те години в България се появяват и други идеи за изграждане на нова държавна и политическа система, след като съществувалата дотогава партийно-парламентарна система се е компроментирала и видимо се намира в упадък. Част от министрите, които управлявляват България през 30-те години на XXв. Предлагат се нови идеи за експериментиране в политическата система. Сред тях се открояват възгледите...
През Х–ХI в. лангобардският историк Ландолф Сагакс (наричан още Кампанус) написва своето ,,Допълнение към Римската история на Павел Дякон” или известна още като ,,Смесена история”. Тя представя в осем книги по-важните събития до 813 г. В нея намира място и обсадата на Константинопол от арабите през 717–718 г. Ето какво пише той за нея: ,,... Между това, след смъртта на...
Често си задаваме въпроса, докъде се е простирала България през Средновековието. Отговорът може би е лесен, но когато говорим за глобални мащаби. Предизвикателството идва, когато трябва да определим границите с точност или поне да сме близо до точността. Именно върху това ще акцентира този текст. Като се опирам на данните, които ни дават византийските хронисти относно крепостите Верея, Сервия...
Арабската експанзия в Югоизточна Европа от началото на VIII в. намира широк отзвук и в Западна Европа. За това се съди по факта, че съществуват множество латински извори от периода VII–XIII в., които разказват за обсадата на Константинопол, както и за битката между арабите и българите. Историческите съчинения не са концентрирани в една определена област от западната част на...
Едно от най-известните сражения от Българското средновековие, което е останало като пример за голяма победа е битката на кан Крум с византийския император Никифор I Геник. Още от създаването на българската историография в нея битува мнението, че сражението се е състояло във Върбишкия проход. Дали събитието е станало точно там ние не можем да твърдим със сигурност. Поради това...
Предистория  Испанската гражданска война (1936-1939 г.) е един от ярките примери на сблъсъка между левите и десните сили в Европа от първата половина на XX в. На страната на републиканските сили се включват и множество антифашисти от други държави, организирани в интернационални бригади, чиято численост достига близо 35 000 души. В тази бройка влизат и 460 българи, повечето комунисти. Наред с...
Роденият в Банско първи български историк две годни неуморно събира информация за българското минало. Тъй като се намира в Атон, той има възможността да работи в библиотеките на манастирите „Хилендар” и „Зограф”, библиотеки изключително богати на извори за Средновековието. По това време брат му е игумен на манастира „Хилендар“, което определено му помага в издирването. Освен с познатите ни...
Държавната културна политика по време на управлението на Отечествен фронт е слабо застъпена в изследванията на българската историография. Самият период не се отличава с категорично целенасочени действия в сферата на културата и науката. Работата на ОФ в тази насока се състои по-скоро в това да приспособи българската култура и наука към новата власт след 9 септември  1944 г. като...