неделя, декември 15, 2019
На 5 октомври 1912г. започва Балканската война, която трябва да се превърне в бъдещото победоносно българско обединение, или осъществяването на дълго чаканият национален идеал – всички българи в една териториална цялост под скиптъра на българския цар. За българското население войната се приема като нещо наложително, из цялата страна цари веселие, че най-после ще бъде постигнато освобождението на българските братя...
Развитието на десните организации в Царство България продължава ускорено и през периода 1934–1944 г., за да достигне своя апогей в годините на Втората световна война. Идеите, на които е подвластно дясното течение, общо взето се предават от предходното десетилетие с известни промени. Продължават да се утвърждават авторитарните порядки в политическия живот и негативното отношение към либералната демокрация. Тези идеи и...
Краят на Първата световна война и последиците от Ньойския мирен договор След края на Първата световна война настъпват дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор налага тежки задължения на България. От страната ни са отнети територии с предимно българско население, като най-голямата загуба е откъсването на Южна Добруджа,...
У В О Д В развитието на европейския континент през цялото негово съществуване важна роля заемат и играят Балканите като средище на множество народности и култури, разпределени в различни държави, чиито териториални граници променят своите контури в рамките на времето. В хода на историята, поради своето геополитическо разположение и връзките си с останалите държави в Европа, страните от полуострова...
Снимка: Янко Гочев Обща характеристика на родната историография преди 1989 г. е приемането на марксизма-ленинизма като единствено правилният научен метод за изследване на миналото. В този смисъл проучванията в областта на историята на българското общество и държава след Първата световна война се оказват подвластни на политическата и идеологическа конюнктура, произтичаща от наложения от Българската комунистическа партия режим.       В българската историческа...
Политическата система в упадък През 30-те години в България се появяват и други идеи за изграждане на нова държавна и политическа система, след като съществувалата дотогава партийно-парламентарна система се е компроментирала и видимо се намира в упадък. Част от министрите, които управлявляват България през 30-те години на XXв. Предлагат се нови идеи за експериментиране в политическата система. Сред тях се открояват възгледите...
Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят...
   Националистическото наследство в България е доста богато на различни идейни формулировки с доста значителен принос в развитието на обществено-политическите събития в Царство България през периода 1919-1944г. В историографията преди 1989г. националистическите импулси не се изследват от безпристрастния поглед на историка, а са поставени под стериотипите на наложения метод на изследване на историята, марксистко-ленинския метод, като всички прояви на...
Източник: http://infopleven.com/ Славният IV-ти пехотен Плевенски полк е формиран през октомври 1884 г. в Ловеч. Четири години по-късно полкът е на гарнизон в Плевен.По времето на управлението на цар Фердинанд (1887 – 1918 г.) полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В - Четвърти пехотен Плевенски полк на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис.  В Сръбско-българската война (1885 г.) полкът воюва...
Кой е Янко Славчев? В края на декември 1878 г. в Княжество България започва подготовката за провеждането на Учредителното събрание, което ще се проведе в Търново (10.02 – 16.04.1879 г.). На това първо Народно събрание в следосвобожденска България присъстват 229 депутати – 88 по избор, 117 заемащи висши административни позиции и от Екзархията, 19 са назначени от руския императорски комисар...