Въпреки, че са изминали вече седемдесет и девет години от края на Втората световна война, белите петна по неизвестни факти и събития все още стоят. Именно това е задачата на днешното поколение историци – да открива, изследва и публикува забравени или недотам известни факти свързани с миналото на Европа и България. Едно такова „бяло петно“ в българската история...
След контрапреврата на Стефан Стамболов и Сава Муткуров държавните преврати за дълго време отсъстват от българската политическа сцена – почти четири десетилетия. Те се завръщат отново през междувоенния период и при това с особена честота, а причините за тях изобилстват. В международен план Виенската система е заменена от системата на колективната сигурност подсигурена от Обществото на народите. На преден...
Често когато разглеждаме военни действия или политически решения случили се в нашата история ние твърде лесно поставяме оценки и резолюции за отделни личности и събития. От удобната дистанция на времето ние сме склонни да бъдем прекалено критични към нашите предшественици без реално да се поставим на тяхно място и без да отчетем абсолютно всички обстоятелства, които оказват влияние върху...
Краят на Първата световна война и последиците от Ньойския мирен договор
След края на Първата световна война настъпват дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор налага тежки задължения на България.
От страната ни са отнети територии с предимно българско население, като най-голямата загуба е откъсването на Южна Добруджа,...
Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят...
Събитията около 9 септември 1944 г. са добре изследвани в нашата историография – както марксистко-ленинската, така и в съвременната. Фокусът на историците и обществото в наши дни, обаче е насочен твърде много към външнополитическите причини за процесите. До голяма степен това е така, тъй като често ние търсим виновниците за държавните несполуки и „национални катастрофи“ извън нас самите –...
По време на проучванията ми за Българското емигрантско правителство във Виена и Българският доброволчески корпус (1944 – 1945 г.) попаднах на изключително любопитни документи. Причината да не ги включа в предишните си проучвания бе именно, че те не се вписват в контекста на посочените теми. А отварят изцяло нова – тематa за българските доброволци в различните формирования на Вафен...
Темата за участието на България във Втората световна война винаги предизвиква полемика и особени тълкувания относно нейния статут през различните етапи на конфликта. Твърдението, че България е невоюващ съюзник на държавите от Оста е широко понятие, което може да се възприеме, но само след някои съществени пояснения относно боевете на българската армия с партизаните в...
На 22 септември 1908 г. в църквата Св. Четиредесет мъченици във Велико Търново, чрез манифест княз Фердинанд обявявява Независимостта на България и приема титлата цар. От този момент родината ни захвърля княжеските дрипи, както и васалитета към султана и поема по своя път на Царство с независима външна и вътрешна политика.
Тридесет години след своето Освобождение, българският народ е започнал...
Време за четене 10 - 15 минути
Цялата публикация можете да прочетете в Мартенски студентски четения. Сборник с материали от Единадесета студентска във ВТУ, том 8, Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий", В. Търново, 2022, с. 273 - 290.
Генерал Никола Михов е една от влиятелните фигури участвали в политическите събития в България през Втората световна...
