Държавните преврати в България от Освобождението до края на XX век са една особено интересна, чувствителна и дори „пиперлива тема“. Върху по-голямата част от тях и днес историците продължават да спорят. В посочения времеви период държавните преврати изобилстват с особена честота от Освобождението до 9 септември 1944 г.
Определението на понятието държавен преврат не е еднозначно. Държавният преврат е насилствено...
Адолф Хитлер и германското разузнаване - Абвер
На 30 януари 1933 г. за канцлер на Германия е назначен Адолф Хитлер, лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия. Една от предпоставките тази партия да стане водеща е именно нейният ревизионизъм по отношение на Версайската система от договори и техните ограничения. За кратко време, правителството на Хитлер успява да разруши "оковите" от Версайския...
Нова история
Националният въпрос на Балканите в рамките на Първата световна война (Част 1)
Илиян Карабойчев -
У В О Д
В развитието на европейския континент през цялото негово съществуване важна роля заемат и играят Балканите като средище на множество народности и култури, разпределени в различни държави, чиито териториални граници променят своите контури в рамките на времето. В хода на историята, поради своето геополитическо разположение и връзките си с останалите държави в Европа, страните от полуострова...
Увод
Преди да изложим информацията за Александър Белев, трябва да направим уговорката, че наличната документация по темата е изключително оскъдна. Превратностите в България и смутните дни около и след 9 септември 1944 г., създават достатъчен "документален хаос". Много свидетелства, спомени, разсъждения на участници в дейността на КЕВ (Комисарство по еврейските въпроси) и други "артефакти" са унищожени къде умишлено, къде не,...
По време на проучванията ми за Българското емигрантско правителство във Виена и Българският доброволчески корпус (1944 – 1945 г.) попаднах на изключително любопитни документи. Причината да не ги включа в предишните си проучвания бе именно, че те не се вписват в контекста на посочените теми. А отварят изцяло нова – тематa за българските доброволци в различните формирования на Вафен...
Нова история
Дейността на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) в Царство България 1942-1944 година (Част II)
Мартин Вътев -
Комисарството по еврейските въпроси започва да прилага Закона за защита на нацията
На 29 август новоучреденото Комисарство по еврейските въпроси започва с първите мерки, които прилага, като например тази, в която "всичкото имущество на евреите влиза в специалният за това фонд, а еврейското население подлежи на изселване в провинцията в специални лагери, като стъпка към изгонването им извън пределите...
Нова история
Дейността на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) в Царство България 1942-1944 година (Част I)
Мартин Вътев -
Предистория на антиеврейското законодателство и еврейските въпроси...
С идването на националсоциалистическият режим на власт в Германия през 1933 година, първоначално натискът върху еврейското население в страната е почти минимален, но с напредване на годините той постепенно се засилва. Националсоциалистическата германска работническа партия е готова на всяка цена да се справи с еврейските въпроси и проблеми. Новият режим предприема редица...
Както Ви обещахме скъпи читатели, след поредицата ни за Българското емигрантско правителство във Виена, следва да Ви представим нашето проучване за Българския доброволчески корпус към Вафен СС. Ще го публикуваме в четири части. За тези от Вас, които не са запознати с темата или имат нужда от припомняне на събитията препоръчваме да отделят малко време, за да се запознаят...
Нова история
България след Първата световна война (част II) – „ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ” ЗАСТАВАТ НАЧЕЛО НА ДЪРЖАВАТА (1920-1923 г.)
Антон Николов -
Време и за втората част на статията, в която ще разберете в какво се състои управлението на БЗНС! Приятно четене, приятели!
Въпреки опитите на политическите партии да отговорят на настъпилите промени след войната, обновявайки своите програми, на преден план в политическия живот излизат левите сили. В резултат на дълбоката криза след края на Първата световна война на проведените през март...
Нова история
България след Първата световна война (Част I) – Кризата в българското общество
Антон Николов -
Краят на Първата световна война и последиците от Ньойския мирен договор
След края на Първата световна война настъпват дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор налага тежки задължения на България.
От страната ни са отнети територии с предимно българско население, като най-голямата загуба е откъсването на Южна Добруджа,...