Комунистическите паметници в град Бургас

Наскоро бях в родния ми град Бургас. Целта ми беше да посетя паметника на съветските войници, които са се отровили с метилов спирт през септември 1944 г. За него бях чувал много, но така и не знаех къде се намира. В крайна сметка го открих –  а именно в парк „Изгрев”, който е гробище до 1962 година, не случайно бургазлии днес го наричат на шега парк „Кокъла”. Действително този паметник съществува все още, дори е прилежно почистен. Но историята му продължава да бъде крайно противоречива.

Паметникът и мястото където са погребани отровените с метилов алкохол съветски войници. Снимка: Явор Генов

Царство България не води военни действия срещу Съветския съюз през Втората световна война. Това остава така и след като СССР ни обявява война на 5 септември 1944 г. – България кротко позволява на своите окупатори да я „освободят от монархофашизма”, както по-късно ще бъде записано в т нар. марксистко-ленинска историография. Но въпреки липсата на съпротива, Червената армия дава жертви на територията на Бургас.

До скоро случаят със загиналите съветски войници в Бургас имаше статут по-скоро на градска легенда, но днес тя е потвърдена с факти в  изследване на Митко Иванов. А именно, че в склад в Бургас е открито голямо количество алкохол, който за жалост се оказва метилов спирт. Част от съветските войници не дочакват резултатите от пробите на д-р Дяченко и пият от алкохола. Безспорни доказателства за трагичните последствия Митко Иванов открива във военно-медицински доклад публикуван в руското списание „Родина”, (№ 1, 2011 с.133-136): „През периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизона в Бургас, в резултат от отравяне с метилов алкохол били засегнати около 190 души, потърсили медицинска помощ – 154 войници и офицери, 120 са били хоспитализирани, 6 са ослепели. Починали са 42-ма съветски войни.”

В крайна сметка починалите съветски войници са погребани и почетени с две мемориални плочи, на които пише:

 „Тук са погребани съветските войни починали в гр. Бургас“

Снимка: Явор Генов

 „На освободителите ВЕЧНА СЛАВА! 1944-1945“

Снимка: Явор Генов

Както вече споменах историята е трагична, но издигането на подобен паметник я прави меко казано цинична и дори комична. Тя е поредното доказателство за това по какъв начин се кове култ към „Двойната Освободителка”. А след края на комунистическия режим, съответно историята е прилежно покрита, за да можем ние едва днес и благодарение на чужд източник да разберем каква е истината. Гледах този паметник и дълго се чудих:

„Загинали са 42-ма души. Погребани са тук. Но що за човек употребява нечия смърт по такъв безскрупулен начин?”

После се замислих за това, че днес темата за премахване на комунистическите паметници е крайно актуална. Нима това означава да премахваме гробове? Да постъпим, както Георги Димитров с тленните останки на Цар Борис III?

От друга страна така изоставен този паметник носи лъжливо послание – На освободителите ВЕЧНА СЛАВА!“ Това е откровена лъжа и за да бъдем честни спрямо себе си, идните поколения и историята ние нямаме право да го оставим така. Да продължи да бъде едно от многото светилища на криптокомунизма. Но (!) остава въпроса… Какво  ще правим с комунистическите паметници?

                                   *                                                                     *

                                                                    *

„Бащата на Бургас”,  Георги Димитров и безскрупулния „социалистически човек”

Мнозина ще кажат: „Какво е общото между бащата на Бургас и Георги Димитров?!”

– О, повярвайте ми има!

Резултат с изображение за КоджакафалиятаАлександър Георгиев – Коджакафалията (не толкова заради голямата си глава, а заради блестящия си ум) е известен още като „Бащата на Бургас”. Житейският му път продължава от 1830 до 1913 г., той е родом от село Дюлгерий (дн. Зидарово). Става чирак в Созопол заедно с братовчед си, а по-късно двамата отварят свой дюкян в Бургас. Именно тук Коджакафалията показва своите способности и скоро той и братовчед му се нареждат  сред най-влиятелните търговци в Бургас.  Александър Георгиев разраства търговията си с още дюкяни в града, но основна част от печалбата си инвестира в имоти. Въпреки печелившия си бизнес, той изумява своите съграждани със скромния си начин на живот: „На пръв поглед обаче изглежда като най-обикновен селски човек – носи стари дрехи, храни се със хляб и домати… Няма семейство и живее сам в малка стаичка”[i]

През 1911 г. Александър Георгиев съставя своето завещание, в което записва, че цялото си имущество дарява на общината. Смята се, че то днес се равнява на над 1 млрд. лева. Земята, която дарява е раздадена на бедни и безимотни граждани. Част от тези граждани са и много бежанци от Одринска и Беломорска Тракия, които се заселват в Бургас след Балканските войни. Кварталът, който се появява получава наименованието Коджакафалийска махала, днес жк „Братя Миладинови”. Впрочем, част от моите прадеди също са бежанци и са живяли именно в тази „махала”. Освен земята си, Коджакафалията дарява и магазините си, като настоява печалбата от тях да се раздава на бедните и нуждаещите се. Заради дарителската си дейност бургазлии наричат Александър Георгиев „Бащата на Бургас”.

След смъртта му на 15 юли 1913 г. е изграден паметник в негова чест, за когото самият Александър Георгиев отделя пари в завещанието, за да не е в тежест никому.

Паметникът на Александър Георгиев – Коджакафалията Снимка: Митко Иванов

За съжаление след 9 септември 1944 година „промените” в българското общество и неговата история не подминават и Коджакафалията. Комунистическите управници в Бургас обявяват неговия баща за капиталист и експлоататор. Паметникът на Коджакафалията е разрушен, а гробът му пренесен в Бургаските гробища. Кощунството на новата власт не спира до тук. Част от паметника на Коджакафалията е използвана за постамент на паметника на Георги Димитров, който дълги години стои в двора на днешната Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас, през социализма – Техникум по механотехника „Георги Димитров”.

Паметникът на Георги Димитров в ТМТ Георги Димитров в град Бургас. На снимката ясно личи, че за постамент е използвана част от паметника Коджакафалията. Снимка: Митко Иванов

На постамента личи ясно, къде е било изписано името на Александър Георгиев. За това „тактично“ паметникът е така поставен, че „стария“ надпис да бъде на гърба му и да не се вижда.

С това си деяние „новият социалистически човек” за пореден път доказва, че той няма никакви скрупули в изпълнението на своя план – да издигне култа към личността на своя вожд, към новия режим, към новата ценностна система, към себе си дори. По пътя към своя култ този „човек” стъпва върху човешките съдби не само на живите, но и на мъртвите. Следвайки „мъдрата” повеля „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем”,  за да издигне себе си той не просто унищожава своите противници, той ги изтрива  от историята независимо дали са живи или мъртви.

За нас днес остава само тежкото бреме на историята. Тежкото бреме да отсъдим кой е имал право и кой не. Паметниците са олицетворение на това тежко бреме. Колкото и да ни се иска, то не може да бъде премахнато от нашите плещи. Защото освен гордостта от отминалите години на слава и подвизи, историята ни носи и срама на нашите грешки, предателства, пороци…  А ние не можем да вземем само тази част от историята, която ни е угодна. Всъщност можем, но това вече няма да бъде история. Затова и днес е толкова трудно ние да отсъдим с лека ръка дали (не!) един паметник да бъде премахнат.  Опитвайки се да поправим (не!) една чудовищна несправедливост, рискуваме самите ние да се превърнем в чудовища…

Имаме ли право да променяме историческото наследство, дори и да е символ на най-срамната и унизителната част от историята? Изтривайки това наследство не се ли превръщаме в чудовищата от миналото, които преследваме? От друга страна в настоящето ни притиска историческият дълг  да спрем „култа” към една отминала епоха.

Паметникът на Георги Димитров днес е премахнат. А в Бургас работят по проекти за изграждането на нови два паметника на Александър Георгиев – Коджакафалията. Това е един добър пример за справянето с „култа към отминалата епоха” на безскрупулния „социалистически човек”. Но какво трябва да направим с останалите негови паметници днес?

Следва продължение…

Източници:

Специални благодарности към Митко Иванов за предоставените фотографии.

http://socbg.com/2018/08/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B4.html – използван на 19.05.2019 г.

http://oldburgas.com/bg/articles/%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81 – използван на 19.05.2019 г.

https://www.flagman.bg/article/151245 – използван на 19.05.2019 г.