Преди три дни България отбеляза освен Гергьовден и деня на армията и храбростта. Само преди три дни всички се изправяха и започваха да разказват и да се фукат как нямало пленено българско бойно знаме, а днес същите тези ще ни обясняват как ако го нямаше „деня на победата“ щеше да е зле. Трите дни са разликата между величието и поражението.
Шести май е ден-символ, какъвто е и днешният девети май. Шести май е символ на българската храброст – не толкова нашата днес, колкото тази на нашите предци, онези които сваляйки оръфаните овчи калпаци казаха, че България е отново тук. Девети май, поне за нас – българите, трябва да символ на политическото вероломство. Безчовечният режим в Съветския съюз пречупи не само нацистите, но и половин Европа. Да, тази същата Европа, която днес отбелязва своя ден и празнува.
В годините от Освобождението до „народовластието“ България води пет войни, с които показва на света и на великите сили, че тя има силата и характера да постигне своето обединение. В преследването на тази си цел обикновеният войник трябваше да воюва със сърби, гърци, румънци, турци, французи, англичани и да не забравим с руснаци.
В съзнанието на нашите предци това е бил колосален психологически сблъсък с освободителя. Стилиян Чилингиров, забранен след 9 септември заради своите пътеписи за Добруджа и Македония, описва по следния начин вълнението на добруджанци, когато видели настъпващата в Добруджа руска армия: „За румъните, както и да е, войска като войска. Знаехме колко чини. Ама като тръгнаха русите рекохме си свършено е вече, отиде ни народа. Само три деня и три нощи им вървя кавалерията. Пък какви коне, не коне – планини, казвам ви. Гледаме и войниците – високи, снажни, с ония пики, като след ден-два ще набучат на нея България и ще я вдигнат във въздуха“.
Това не се случи тогава, а само три десетилетия по-късно. На девети май трябва да се замислим какво имаше България до 9.05 и какво след това. Традиционната преди и след 9-ти, преди и след 10-ти не са толкова точни, защото преди 9-ти май България имаше държава, политически, граждански, интелектуален елит, а след 9-ти май – само мишки, тези чиито синове и дъщери днес ще ни увещават колко е важен 9 май за нас.
Да празнуваш 9 май като ден на победата и да си българин са две взаимоизключващите се неща. На 9 май 1945 година България е в лагера на победените, нищо че стотици мъже остави костите си биейки срещу немците. Девети май не е празник, а беда. Честит ден на (по)бедата, българи!
