Участието на България във Втората световна война е един от най-интересните епизоди в българската история и е резултат от сериозни геополитически и  икономически процеси, развиващи се в рамките на поне едно десетилетие преди 1 март 1941г., когато проф. Богдан Филов подписва Тристранния пакт. Причините, довели до включването на България на страната на Оста, са сложни и взаимосвързани и за да бъдат разбрани в дълбочина, е редно да бъде направен сериозен анализ на случилото се в предвоенното десетилетие. Такъв анализ присъства в книгата „Райхът и царството: германското присъствие в България (1933 – 1940)“ на д-р Владимир Златарски (издателство „Авангард прима”, 2014 г.). Имайки предвид екипа от рецензенти (сред които и акад. проф д.и.н Георги Марков), както и невероятния обем от архиви, печатни издания и мемоари (немски и български), използвани за написването на този невероятен труд, то тази книга е един прекрасен ресурс от малко или почти неизвестни данни, които напълно обосновават присъединяването на страната ни към зоната на вляние на Хитлерова Германия, а впоследствие и влизането във войната като неин съюзник.

184052_bРазбира се, основна причина за по-тесните контакти с Германия е не друго, а бойното другарство от Първата световна война. Общите сражения срещу Съглашението остават сериозен и интимен спомен за българите, който се превръща в добра основа на бъдещи задълбочени двустранни взаимоотношения. В ситуация на тежък следвоенен разгром и наказателни договори, победените страни се борят за обща цел – ревизия на Версайската система от договори и възвръщане на изгубения международен престиж. В този смисъл появата на Хитлер, както и развитието на националсоциалистическата доктрина от чисто идеологическа в реална политическа система с всички белези на такава, се възприема от българите като бунт и удар именно срещу тежките несправедливости и териториални орязвания, на които става жертва България. Наивно е обаче да се смята, че това е единствената причина за включването на страната към Тристранния пакт.

Оказва се, че зад този избор стои инфилтрирането на германската пропагандна машина в изключително много сфери от обществения живот. Процесът е париран във висока степен от българските държавници, но е и отчасти желан, поне що се отнася до модернизирането на държавата и прерогативите, до които общуването с Германия води. Отбелязва се напредък в стопанството (неговото механизиране), във въоръжаването (пред погледите на Великите сили и балканските страни), в образованието и културата (чрез откриване на немски училища, дружества и изучаването на немски език изобщо), в транспортния сектор и градоустройството. Налице е особено уважение от страна на Германия към България. Долавя се деликатна разработка на германо-българските отношения, които според самите германци не бива да преминават определени граници. Те смятат българите за предимно националноориентирани в смисъл, че не биха допуснали прекомерна чужда намеса във вътрешните си работи. Умелото лавиране на цар Борис III допринася изключително за доброто развитие на тези отношения, най-голямата дипломатическа победа от които е присъединяването на Южна Добруджа на 7 септември 1940 г. по силата на Крайовската спогодба.

Истина е също така, че пасивността на държавите победителки (Франция, Англия) спрямо България отваря ниша за позициониране на Германия в оставеното от тях свободно пространство. Междувременно България търси взаимодействие и с други държави, за да се избегне пълно монополизиране от страна на Германия. Налице е обаче един сериозен двустранен обмен в отношения, в които нашата страна от самото начало се превръща в незаменим съдружник.

В книгата са засегнати и случващите се вътрешни процеси в България, проследяват се действията на български и германски политици, военни и общественици и с това тя се превръща в прекрасна и интересна картина на живота в България през 30-те години на 20-и век.

„Райхът и царството“ е едно чудесно научно изследване, което разкрива един далечен свят на междуособици, останал непознат по идеологически причини в годините между 1944 – 1989. Това е свят на качествени личности, далновидни сделки и изключителни дипломатически ходове, време, в което велика сила като Германия гледа на България не само като на равностоен партньор, но и като на изключително ценен съюзник, чието благоволение трябва на всяка цена да бъде спечелено.