Политическото блудство с Трети март между Брест-Литовск, Сан Стефано и „бай Тошо”

Вчера отбелязахме за 141-ви път Освобождението на България – националният празник на нашия народ. Народът ни отпразнува свободата си подобаващо! Във всеки един град се веят трибагреници, хората се поздравяват, деца и възрастни поднасят цветя пред паметниците на знайните и незнайни воини дали живота си в Руско-Турската война, превърнала се в освободителна за българите. Празник на българския дух и гордост, който никой не може да помрачи. Но… винаги се прокрадва едно но…

Ако миналата година руският патриарх с поведението и изказванията си ни провокира и опита да политизира националния ни празник. То тази година част от нашите сънародници(?)  извършиха блудство с българската история, за да могат за пореден път да прокарат своите крайни политически идеи. Изнасилването на исторически факти е патент на (без)родните ни политици, общественици, журналисти, специалисти, експерти и т.н. Те достигат до фанатична крайност, която би породила смях у всеки добре запознат с историята си българин. Но уви.. не може всички да сме магистри и доктори  по история. А както казва Йозеф Гьобелс „пропагандата трябва да е възможно най-опростена, за да може да достигне да максимално широка част от масите”.

 Е, авторите явно са се водили от това правило, тъй като аргументите, които използват страдат от няколко основни недостатъка – извадени са от контекст, навързани са така, че да доказват политическата им „теза” без оглед на обективност и не на последно място не са новост в историческата наука. Т.е. са еквивалент на откритието наречено „топла вода”. А това откритие много трудно може да впечатли нормален човек в XXI век, ако той има минимални познания. Съвокуплението на тези „факти” с политиката  създадоха недоносения плод на политическата пропаганда. Ето ги и „неуспоримите факти” и „невероятните исторически открития и заключения”, с които си послужиха изнасилвачите на история:

1. „…празник на нацията не може да бъде датата на предварителен договор на една война.” – да, говорим именно за Санстефанския мирен договор. Че какво е Санстефанския мирен договор? Някакъв си прелиминарен договор, който Русия нарочно подписала да ни дразни… Да, договорът е предварителен, защото Русия, а и българите трябва да се съобразят с Великите сили. Но договорът слага край на османската власт по нашите земи, което означава, че от деня на подписването му, българите вече са свободни. Да, те все още нямат изградена държава, но са СВОБОДНИ! Усилията, труда, лишенията, саможертвата на хиляди българи не са били напразни и са постигнали крайната си цел – СВОБОДАТА!

   

   

2. Граф Николай Игнатиев умишлено създал химерата Санстефанска България. Споредн автора целта на този ход е да свързваме бляна за „Велика” България с „матушка” Русия. Тук обаче пропускаме няколко важни факта. Границите на Санстефанска България не ги е създал граф Николай Игнатиев, а борците за българска църковна независимост със своето постижение – Българската екзархия. Санстефанска България е създадена на база диоцеза на Българската екзархия. А този диоцез е утвърден от самия султан с ферман от 1870 година, защото там преобладава българско население. Ако приемем горното твърдение, то значи ние трябва да наречем нашите сънародници в Мизия, Тракия и Македония химера. Или по-точно да наречем Българския национален идеал химера. Ще спра до тук, защото добрия тон ще отиде по дяволите…
3. Не е имало робство, а присъствие, съжителство или друго. Безспорно темата е много дълга и поражда спорове и сред най-висшите исторически кръгове. Неясния статут на „турското робство” в обществото ни, обаче дава поле за изява на всякакви специалисти, които да принизяват страданията на българския народ от този период.
   За всеки уважаващ себе си историк е ясно, че терминът робство в епохата, в която българските земи са част от Османската империя е натоварен със съдържание, което е много по-различно от широко извeстната научна дефиниция.

   В пълния си смисъл думата робство не обозначава точно статута на българите в Османската империя. Твръдейки, че българите били роби в пълния смисъл на понятието, изпадаме в крайност. Но използвайки термина „присъствие” или „съжителство” изпадаме в друга крайност. Все пак не бива да пренебрегваме статута на „рая” на българския народ в Османската империя, а също така и обръщението „гяур”, служило за унижение на дедите ни през тази епоха. С тези си съждения съм далеч от мисълта, че темата е изчерпана.

4. Кое е по-малко лошо? „Турското иго” или „#Байтошововреме? Само по себе си подобно сравнение на връх Националния ни празник граничи с кощунство… Но е и показателно за способността ни да се отричаме, надсмиваме над себе си, да се самоунижаваме и да тъпчем сами националното си достойнство.

   

5. 3 март 1918 „Капитулацията на Руската империя пред България” или Брест-Литовския мирен договор. Десетки сайтове сякаш по команда публикуваха статии за съвпадението между договорите на 3 март 1878 г. и 3 март 1918 г. И по-точно във всяка от статиите се твърдеше, че ние днес трябва да празнуваме Брест-Литовския мирен договор, а не Санстефанския. Защото тогава ние сме триумфирали над Руската империя. А това било заслужено, защото Русия води враждебна политика срещу България в края на XIX и началото на XX век. Последното изречение е в общи линии вярно. Но, отново проличава липсата на елементарна компетентност. Ако прочетете само заглавието ще разберете, че Русия капитулирала пред България. Не пред България и Централните сили, а едва ли не само пред България. В никакъв случай не отричам подвизите на Българската армия срещу руси и румънци през Първата световна война и приноса ни за капитулацията на Русия. Но подобно поднасяне на информация граничи с фалшива новина… С оглед на развоя на Първата световна война след 3 март 1918 г. и подписването на Ньойския мирен договор, е меко казано неуместно договора от Брест-Литовск да се сравнява по значимост за съдбата на българския народ със Санстефанския мирен договор.
6. Русия започва войната с Османската империя заради имперските си интереси. Това твърдение трябва да докаже, че Русия дошла на Балканите като завоевател, с користни имперски цели. Което не е далеч от истината, защото никоя Велика сила няма да се ангажира с военни действия от подобен мащаб, защото българите са й много мили и симпатични. Същото важи за Румъния и Сърбия – те също гонят своите цели в тази война. Но това важи и за българите. В крайна сметка нашата цел е постигната – след Санстефанския мирен договор на картата се появява отново държава с името България. От тук нататък наш дълг е да браним родината си и да защитаваме суверенитета й, дори и срещу нашите „освободители”. И много скоро ни се налага да браним този суверенитет именно от тях, но това не може да промени значимостта на Санстефанския мирен договр и Руско-Турската война. Защото историята е такава каквато е и тя не търпи изменения според днешната, удобната политическа реалност.

Другата страна на монетата

Държа да уточня, че политическата пропаганда на българските русофили около Националния празник също е крайно родоотстъпническа и вредна за нашето общество. Русофилите не отчитат злините, които причинява на България, руската политика спрямо България след Освобождението, в началото на XX век, след Пъравата и особено след Втората световна война. Русофилите не (искат да) правят разлика между Царска Русия и СССР. Често робуват на пропагандните лозунги на „българо-съветската дружба”, което също е пагубно за правилната оценка на 3 март като Български национален празник.

Заключение 

Според мен изпползването на Националния ни празник за политическа пропаганда, посредством изкривяване на родната ни история е висша форма на родоотстъпничество. Не Трети март разделя българския народ, а беснеещата русофилия, рософобия и останалите им производни политкоректни течения, които вилнеят около тази свята дата на БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА. Защото ако възприемаме Санстефанския мирен договор като възкресението на БЪЛГАРСКАТА държавност няма да имаме проблеми с политическо разделение. Защото ако познаваме историята си и героичната борба на нашите деди за книжовност, образование, вяра и свобода, няма никоя нация да е способна да ни отнеме правото да се гордеем със СВОБОДАТА си. Само тогава ще бъдем единни, силни, свободни и независими. И както казва лирическия герой от „Възвишение”: „Наша свобода от нас зависва!” то днес аз Ви казвам, че „Наша независимост от нас зависва!”