Имаме ли елит? Какво е елит? Къде е елитът сега? Въпроси, които все повече хора си задават. Аз не мисля, че те са случайни, защото днес живеем във време, в което имаме нужда от нашия елит. В следващите редове ще Ви припомня един представител от този елит, който ни е необходим.
През последната четвърт на XX век виден представител на българския научен елит е историкът професор Николай Генчев (1931–2000). Той е човек, който остава в паметта на хората с безпощадните си, но за сметка на това винаги точни оценки, независимо дали става дума за историческо събитие или пък за нещо, което ни заобикаля.
Неговото време не е далечно, то отстои от нас само на няколко години. Време, което е достатъчно, за да се променят много неща, но въпреки това българската действителност сякаш е замръзнала и си е такава, какво той я напусна на 22 ноември 2000 г. За да не съм голословен ще Ви представя следната мисъл на този виден учен: „Ако аз съм историк, трябва да бъда историк, а не мога да бъда и историк, и политик, и полицай, и министър едновременно. И много е жалко, че у нас само труда на политика се смята за нещо висшестепенно“.
Звучи ли Ви познато? На мен да. Ако се огледаме около нас ще забележим тези хора, които разбират от всичко и търсят кацата с меда, за да бръкнат в нея и после да си оближат ръката. Промяната може да се осъществи тогава, когато човек осъзнае къде е неговата сила и се насочи към нея. Докато имаме тази министромания ще сме орисани вечно да живеем в тази замръзнала действителност.
Мислите, които Николай Генчев споделя в своите интервюта звучат актуално и сега. Доказателство са следните негови думи:„Сега е необходим един политик, който преди всичко да постави българския национален интерес над всичко“.
Уви и днес, двадесет и шест години след началото на демократичните промени, наблюдаваме политическа класа, която защитава чужди интереси, явявайки се под българския национален флаг. Отговорът на въпроса защо е така дава отново професорът. „В тази обстановка, в тази духовна атмосфера и политически климат не може да се появи завършен политик. Не може обществото да е болно, а този, който стои начело да е здравеняк“.
Колкото и да не искаме да признаем обществото е наистина болно. То се е вглъбило в битовите си проблеми, до такава степен, че не забелязва случващото се около него. Дошло е време политиката да бъде коренно преразгледана. Защото тяе политика на разруха, която е неспособна да се справи с огромните недостатъци в обществения живот през последните близо три десетилетия. Визирам известните на всички нас престъпност, корупция, разхищение, разграбване, безработица, мизерия.
„Очевидно е, че България има нужда от нова дума, дело и акт за нейното спасяване. Защото страната загива, както морално, така и физически. Нацията се изчерпва, намаляват нейните биологически, психически и морални възможности. Липсва реална държавна власт, която да сложи ред в нещата“. Уви и този път, въпреки дистанцията на времето, Николай Генчев бе поставил точната оценка, която звучи стряскащо актуална.
Представяйки Ви тези негови мисли исках да покажа какво е елит за мен. Елит е не само да си успял, да можеш да стоиш по-горе от другите. Да си елит е отговорност пред себе си, пред всички останали. С други думи, за да си елит трябва да ти пука за хората, в чиято страна си успял, да не се делиш от тях. Винаги да показваш недъзите, защо те са навсякъде около нас.
Поради тази причина днес Ви припомних Николай Генчев. За неговия престол в науката навярно се е намерил достоен наследник, а и дори да не е – той ще се появи. Но явлението Генчев няма да се повтори. Неговото място ще остане завинаги празно.
