В няколко статии ще опитаме да Ви запознаем с някои от най-интересните лозунги свързани със събитията от края на 1989 г. В тези първи дни на промените българинът получава правото да упражнява свободно своята мисъл и слово. Така лозунгът добива небивала популярност като похват за лично изразяване. Или както казва Ангел Петров в своята книжка „Лозунгът. Българинът излезе на площадите”: „…чрез тях [лозунгите] народът проговори след дълго мълчание, проговори, и то направо на улицата, за да се чуе неговият глас, за да се разбере навсякъде, че народът никога не забравя…”
Нужно е да отбележим, че лозунгите се отличават със своята кратка актуалност. Поради промяната на политическата и обществена обстановка те бързо излизат от контекст, губят смисъла си и биват заменени от нови. Но остарелите лозунги влизат бързо в полезрението на историците, които ги използват, за да обрисуват умело събитията от дадена епоха… да уловят духът на времето.
Събитията след 10 ноември 1989 г. са изключително динамични и съдбоносни за България и нейният народ. Падането на тоталитарния режим на Тодор Живков бележи началото на промяната. Или по-точно началото на „прехода” към демокрация. Свободата, която получава българското общество отприщва вълна от емоции и чувства, дълго таени под угрозата на репресиите. Но в своите възгледи за бъдещето на страната, българският народ отново става жертва на поляризация. По-голямата част от него настоява за нова конституция, демократичност, декомунизация и много други демократични промени. А верните симпатизанти на БКП търсят път, за да задържат властта като заклеймяват управлението на Тодор Живков, настояват за социалистическо преустройство по съветски/руски образец и диалог с демократите.
В този материал ще Ви представим 10 интересни лозунга от митингите на БКП, които покзват изключително кратко и ясно позициите на комунистите от края 1989 г. Някои от тях в наши дни могат да бъдат определени като хумористични. Това се дължи на факта, че за комунистическите лозунги е характерна простоватост, двусмислие, тавтология и някои други недостатъци.
- Без БКП няма преустройство!
Характерно за привържениците и членовете на БКП е, че наричат „промяната” с термина „преустройство”, който можем да свържем напълно съзнателно с руската дума „перестройка”.
2. БКП не е Живков и компания.
След 10 ноември 1989 г. основна идея на комунистите (ратуващи за „преустройство” и диалог с демократите) е да стоварят вината за кризата в България върху Тодор Живков и приближените му. По този начин ръководството на БКП опитва да запази политическото влияние на партията.
3. БКП начело на борбата за обновление, за демокрация и хуманен социализъм.
…или с други думи БКП да участва отното в управлението на страната и да„преустрои” статуквото.
4. БКП – партия на морално чисти хора.
Оставяме този лозунг без коментар…
5. В БКП – само комунисти!
Този също…
6. ДА на преустройството, НЕ на контрареволюцията!
От този лозунг отчетливо се долавя страха на комунистите от превръщането на митингите в „контрареволюция”.
7. Долу шепата екстремисти, чиито възгледи са чужди на преустройството и социализма.
Според привържениците на БКП хората ратуващи за „декомунизация”, лустрация и осъждане на номенклатурата по примера на „Народния съд” са „екстремисти” и „анархисти”, които тласкат страната към гражданска война или както вече споменахме „контрареволюция”.
8. Демонтаж на режима, а не на строя!
Допускам, че авторът е допуснал тавтология…
9. Да докажем, че сме верни последователи на Левски, Ботев, Благоев и Димитров.
Авторът на този лозунг използва интересна комбинация от исторически личности, чиято връзка вероятно може да бъде изяснена само от марксистко-ленинската историография.
10. Има виновници, Партията няма вина!
Следвайки тази логика можем да достигнем до извода, че партията е безгрешна…[1]
Библиография:
[1] Ангел Петров. Лозунгът. Българинът излезе на площадите. Издателство на БАН, София, 1994 г. с. 79-82
